
„И паренето в лапичката стихна, и малкото лисиче се усмихна, понеже бе разбрало – правят рани на влюбването тайните капани, но щом светулки в тебе разтанцува, отвътре някак раните лекува, с невидимо мехлемче маже, маже… Попитай някой влюбен да ти каже!
Плашилото мълчеше замечтано. Естествено, върху бомбето – с врана. И враната мълчеше – бе заета да нищи седем паешки пердета.
А облаците – с раници лилави пътуваха към другите държави. С дъждовните си капкови клавиши побързаха звънливо да запишат по улици, алеи, керемиди, абе изобщо – кой където види – че ей това е то да бъдеш влюбен – да клепаш в нивата като изгубен!…
Дъждовното писмо нощува кратко, ала след него как ухае сладко на карамел от захарна стреличка – и теб ли по небцето гъделичка?“
Художник: Тоня Горанова
Из „Разкажи ми в рими“, 2015