Начало На фокус Маргарита Петкова в „Любослов“

На фокус

Маргарита Петкова в „Любослов“

24.01.2022

1290

Излезе ЛЮБОСЛОВ, ГОДИШНИК НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА. Това е КНИГА X / 2021 г. , а съставители и редактори са Ангел Колев и Миролюб Влахов – Миролич, Чикаго, 2021, Художник на корицата Ставри Калинов, живопис, м. б. / платно

Съдържание
Заедно – днес и утре / 3
Аксиния Михайлова / 8
Анастас Гелев / 16
Ангел Колев / 22
Ася Григорова / 34
Божидар Бакалов / 40
Бойка Асиова / 52
Васил Славов / 58
Василен Васевски / 66
Васко Жеков / 74
Вивиана Асса / 78
Георги Атанасов / 84
Георги Ряпов / 90
Дарина Шнайдер / 94
Димитър Гачев / 102
Добри Карабонев / 108
Елена Пеева-Никифоридис / 114
Емил Андреев / 120
Жени Костадинова / 130
Здравка Владова-Момчева / 138
Здравко Пеев / 146
Иван Бързаков / 154
Иван Здравков / 160
Иван Тодоров / 170
Ивелин Любенов / 176
Йото Пацов / 182
Калина Томова / 186
Кремена Кирилова / 192
Кръстан Владимиров / 198
Лъчезар Лозанов / 204
Маргарита Петкова / 210
Мария Цакова / 216
Мартин Маринов / 222
Миролюб Влахов – Миролич / 228
Михаил Цветански / 238
Найден Вълчев / 244
Невена Борисова / 250
Неда Антонова / 254
Николай Милчев / 260
Нора Димитрова-Клинтън / 264
Рамела Бохосян / 270
Росица Василева / 274
Румен Леонидов / 280
Стоимир Иванов / 288
Тодор Костадинов / 294
Хайри Хамдан / 302
Юлия Дивизиева / 306
Янислав Янков / 312

Маргарита Петкова е родена на 21 февруари 1956 г. в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Първите ѝ публикации са още от ученическа възраст. Първата ѝ книга „Дива къпина“ излиза през 1983 г., изд. „Български писател“. Автор е на книгите: „Ненаписани стихотворения“ (1990), изд. „Народна младеж“; „Писмени показания“ (1993), изд. „Христо Ботев“; „Решавам аз“ (1995), изд. „ЕН“; „Окото на урагана“ (1996), изд. „Христо Ботев“; „Б. а.“ (2000), изд. „Захарий Стоянов“; „Ивановден“ (2003), изд. „Захарий Стоянов“; „Втори балкон“ (2005), изд. „Захарий Стоянов“; „Бермудски триъгълник“ (2006), изд. „Персей“; „Хвърлен камък“ (2008), издателство „Захарий Стоянов“; „Всичко!“ (2009), изд. „Захарий Стоянов“; „Щастлива, лекомислена и слаба“ (2011), изд. „Персей“; „Подсвирквайки – към Голгота“ (2012), изд. „Персей“; „Абсурдни времена“ (2013), изд. „Лъчезар Минчев“ (в съавторство с Добромир Банев); „Абсурдни времена 2“ (2014), изд. „Лъчезар Минчев“ (в съавторство с Добромир Банев); „Дива къпина“ (второ издание) (2014), изд. „Лъчезар Минчев“; „Зад огледалото“ (2016), изд. „Лъчезар Минчев“; „Болката отляво“ (2016), изд. „Персей“; „Тъй рече Виктор“ (2018), изд. „Персей“; „Шест етажа без асансьор“(2021), изд. Библиотека България“.

Присъдени са ѝ многобройни национални и международни награди. Автор на текстовете на над 200 популярни песни. Освен поет е и публицист, външен анализатор на в. „24 часа“, колумнист в сайта Edna.bg и сайта на издателство „Библиотека България“, редактор в културния сайт Afish.bg. Превежда от руски и френски.

Паралакс

И когато ми казва: Любима, недей

да си мислиш какво мислят хората,

нека клюкички всеки да плете и преде,

кой каквото си ще да говори,

ето хляб, ето вино, одеяло и филм,

и ръката ми през раменете ти,

нито нещо крадем, нито нещо делим,

погледни се в очите ми – светиш.

Само с тебе съм мъж, само с тебе съм цял,

ти събра всички мои парчета,

даже тези, които не бях довидял

и не знаех, че мога да светя.

Ние нямаме възраст и предишен живот,

само този пред нас – предстои ни.

Не ме питай защо, нито как и какво.

От реброто ми си. Не от глина.

И насън твойто име шептя и крещя,

нали спиш с ръка на сърцето ми…

Той когато ми казва такива неща,

аз не му отговарям – светя.

Пряка реч

И когато му казвам: Любими, недей

да умираш за мен непрекъснато,

в тази наша любов доброволно живеем

с време, спряло навреме под устните ти,

с полунощното слънце във мойте очи,

озаряващо твоя поглед,

и със всичко, което споделено мълчим,

също – с дето го изнемогваме.

Ето твоето вино до мойта вина,

че така ненадейно се случихме,

просто ти подрани, а аз пак закъснях –

точно „тук е заровено кучето“.

Ето – с теб съм това, за което мечтах,

въпреки че въобще не мечтая.

С теб дори от смъртта нямам никакъв страх,

извън теб всичко ми е все тая.

И насън твойто име дори не шептя,

но под миглите ми си лелеян…

Аз когато му казвам такива неща,

той не ми отговаря – живее ме.

Той плака веднъж, когато

аз се бях вкопчила в него,

като в спасителна сламка,

полужива под пяната на прибоя.

Знаех само,

че 28 часа не станахме от леглото

(освен по чисто належащи причини –

банята, кухнята, душът капе, хладилникът зее,

пералнята врътка два спални комплекта,

трябва да се прострат, като свърши програмата,

третият е под нас, върху нас, наоколо,

кафето е свършило, пием водка и вино,

пепелникът е пълен с угарки,

като в много лошо стихотворение,

слънцето сменя луната, а после луната пак влиза в прозореца,

телефоните първо звънят на пожар,

после батериите са паднали,

ние падаме, заредени един с друг, като скачени съдове,

които преливат най-различни неща, сещате се,

аз бръщолевя за Бойл – Мариот,

а той рецитира Есенин,

после аз рецитирам Есенин,

а той драска върху чаршафите математически формули,

аз съм басейн, а той е тръбата, която го пълни,

той е досвиданья, друг мой, досвиданья,

аз съм любимая, меня Вы не любили…).

Лежим върху някакви плаващи пясъци,

вкопчени до безсъзнание

и сълзите му се стичат в ухото ми:

Господи, от реброто ѝ съм.

Тъй рече Виктор на 15 юни

Знаем, че Бог много често забавя, но никога не забравя.

Опиянени от лъст за слава, се мислят за богоравни.

Кротките кротушки крият акули в крехкото на хрилете си.

Всеки връх почва от кота „нула“, колкото и проклет да е.

Някак не опак светът е устроен, макар и с краката нагоре.

Всичко е всъщност четно и бройно, дори на квадратен корен.

Всичко е лично и всенародно. Чухалче чуха. Чу ли?

Днес дори можем да се разходим до Бабини Видини кули.

Тегли ме дивият северозапад. Вида. И „Веда словена“.

От незапомнено време зяпат вресльовци опитомени.

Зяпат мухите, лапат всеядно лапад с хайверец гордо,

гърбом към „стига ми тая награда – да каже нявга народът…“.

Нито им стига, нито ще стигнат високото кисело грозде.

А Господ гледа, без да премигне, и хубавото, и грозното.

А Господ благо не се усмихва над храма, пълен с неверници.

Нихната верица! Не е за стихове, да се не види намерата им!

Без удивителни, питанки, чуденки, без препинателни знаци.

Всъщност светът е достатъчно луднал по футболисти и грации,

по оскотели паради и прайдове, по пагубно преселение.

Искаш ли с нещо да те зарадвам? С Лорка? Или с Есенин?

Или да отбия встрани преди Видин – за бяла птичка по жиците.

Видовден. Може и да я видим. Бог се разплаща с длъжниците.