арх. Ивелин Любенов
снимки: Десислава Вутова
С настоящата статия бих искал да насоча вниманието на троянската общественост към личността и делото на майстор Константин Пещерлията.
Кой е този възрожденски майстор? Доколко е значим? Важен ли е за град Троян?
Според проучванията на арх. Николай Тулешков, дело на (първо)майстор Константин Пещерлията са следните 4 църкви (като други негови градежи не са известни):
църквата в Соколски манастир „Успение Богородично”, 1834
църквата в Троянски манастир „Успение Богородично”, 1835
църквата „Света Параскева”, Троян, 1835
църквата в Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“, 1836
Или два от четирите храма са на територията на днешна Троянска духовна околия. Тези храмове са строени в един и същ период (веднага след Танзимата от 1831 г. и преди Голямата чума в района от 1836-1837 г.)
Видният представител на Чалъковия род от Копривщица (но уседнал във Филибе) и на Чалъковската бегликчийска „империя” – Стоян Чалъков, като отговарящ за северния дял на „империята” (наричано Крило „Бахар” (с главен център Враца), едно от общо четирите им „крила”) – е човекът, издействал едновременно фермани (разрешителни) за построяването на църките в Троян и Троянския манастир.
Очевдино е, че градската и манастирската църква, освен че имат едновременно издаден ферман, са строени и едновременно и то под ръководството на един и същ майстор (най-вероятно също изнамерен и цанен от Чалъковци). Като архитектурен тип тези църкви са трикорабни псевдобазилики (в Соколския манастир е еднокорабна), каквито ще бъдат повечето от тук натам в периода на зрялото Възраждане. Доколкото имам информация, на троянската общественост е известен фактът, че майстор на църквата в манастира е Константин Пещерлията, но за градската църква това не било така.
Смятам, че по всички стилови белези, както архитектурни, така и художествени (скулпторно-каменоделска украса) сходствата между двата градежа са видими и несъмнени. А това означава, че майсторът, ръководил строежа на тези най-важни храмове в региона, е твърде значима фигура за културната история на град Троян.
За града да, а като място в историята на българската възрожденска архитектура?
В книгата „Троянския манастир“ (1962 г.) нашият изтъкнат изкуствовед Асен Василиев определя уста Костадин като голям майстор. Но можем да се опитаме и сами да си отговорим на този въпрос, имайки предвид кои са най-големите манастири по българските земи от епохата на Възраждането.
Нека да си спомним, че преди няколко години общинската управа на София почете имената на трима важни майстори, градили в Рилския манастир – архитектон Алекси Рилец, майстор Павел Йоани от Кримин (градил католикона (главната манастирска църква, която всички познаваме), 1836 г.) и майстор Миленко от Блатешница, Радомирско и нарече на техните имена три софийски улици.
Известни са майсторите и на църквата в Преображенския манастир, Димитър (Митю Софиялията) с неговите калфи, вкл. Колю Фичето. Като участник във Велчовата завера, 1835 г., Митю Софиялията няма да бъде забравен. Интерес към него проявяват и изследователите на Брацигово и Трявна (има версии откъде е родом майсторът).
А майсторът на Троянския манастир ще излезе ли от забвението? Може би ни трябва ликът му? Може би ако го имаше на снимка или рисунка, би било по-лесно? Но нима Алекси Рилец има фотография? Откъде познаваме образът на Колю Фичето? Какъв е ликът на Павел Йоани? С изключение на снимката от погребението на К. Фичето ние не познаваме образите на тези майстори, това не пречи да им отдаваме заслуженото, според делата им – техните градежи.
Може би трябва масонска ложа да припознае майсторът за свой, подобно на Търновската, която има за патрон К. Фичето?
Ако е така, да предложим на вниманието им е един (да го наречем „масонски”) отвес, каменоделска украса от корниза на църквата в Троян.
Сн. 1
Да се върнем на майстора.
Прозвището Пещерлията (от Пещера), като истинското фамилно име е неизвестно, ни отпраща към две възможни родни места на майстора – село Пещера, Област Перник и град Пещера, Област Пазарджик. И двете селища са в райони със силни дюлгерски традиции. Строителите от тези два региона обаче имат различни стилови белези. С кой център се родее Константин? Откъде би могъл да е родом, респ. къде се е изучил, за да се появи в Троянска духовна околия в зрялата си възраст като „готов” и явно утвърден майстор, комуто възлагат такива важни градежи?
Бихме могли да посочим две основни версии по този въпрос, да ги наречен условно „Аранутска” и „Шопска”.
Първа версия („Арнаутска”)
Свързваме я с град Пещера, Област Пазарджик.
Като подчертава новаторския дух на майстора, арх. Тулешков смята, че градежите му са нетипични за периода и региона и търси Атонско влияние, като е склонен да приема „арнаутска версия” за произхода на К. Пещерлията: „От грамоските села в Костурско идва най-вероятно и заселилият се в Пещера първомайстор Костадин”.
Визират се т. нар. „арнаутските майстори”, каквито са, както е известно, майсторите-строители, преселници в Брацигово и Пещера от областта Грамоща, Грамошча, Костурско.
Подчертвам, че тази си хипотеза арх. Тулешков изгражда въз основа на свой анализ на стиловите особености на градежите на майстора, т.е. той открива сходства между почерка на Константин Пещерлията и стила на „арнаутските” майстори. Но засега документални данни в подкрепа липсват. Не би могло да се направи връзка с конкретен род от Брацигово и Пещера, съгласно списъка на майсторите-преселници, посочвани от Бербенлиев и Петърчев в основният им труд за брациговските майстори.
Втората („Шопска”) версия се свързва със село Пещера, община Земен, област Перник.
Селото също е важен възрожденски център. Известно е със своя манастир (който разбира се е и книжовен център), но и с майсторите си – да вземем например Устабаши Петко, дюлгер и резбар, както и прочутия резбар Стойчо Фандъков, преселил се в Самоков и участвал в резбоването на иконостаса на църквата в Рилския манастир.
Този регион е в ареала на Рилския манастир и неговте дюлгери задължително участват в строителните дейности там. Със сигурност те са и в тайфите, градили под ръководството на Архитектон Алекси Рилец.
Това би могло да ни насочи към подобна втора версия. Но с какво може да бъде подкрепена тя, за да не остане само във вид на общи съжения.
И тук основният довод е краеведски материал, посочващ, че майстор Константин е преселник в град Пещера, именно от село Пещера.
Нека да споменем изрично, че шопи в Пещера винаги е имало. Както е известно, местното население, заради железодобива, е наричано мървашко (мърваци), но освен него има и заселници арнаути, армъни (главно москополски власи) и шопи. Всички те са привлечени в региона по линия на този основен поминък. До пристигането в Брацигово и Пещера на майсторите строители (арнаутите) от Костурско и Корчанско. След тяхното идване настъпва разцвет на дюлгерския занаят, което е предпоставка за привличане на „външни” заселници, упражняващи занаята. В западната част на града има Шопска махала (наричана и Кръстю махала и Стойне махала). Вероятно имената Стойне и Кръстю са на махле-башиите.
Внимание, известно е, че някои родове са именно от тази махала: Динчеви, Пасърови и Шопови. А нас ни интересува точно родът Динчеви.
По данни от циклостилно издание на местния краевед Петър Велков, съхранявано (и досега непубликувано) в музея в град Пещера, майстор Константин Пещерлията е Костадин Динчев (1795 – 1885), основоположник на Динчевия род в Пещера. (приемаме Костадин за идентично с Константин)
Тази информация е много важна и интересна поради това, че посочва род (и родово/фамилно име), основоположник (макар и преселник) и наследници (синове) на майстор Константин – Ангел и Сотир.
Ангел, също майстор-строител, женен за гъркиня в Несебър, на свой ред е основоположник на несебърския Динчовски род.
Сотир (1834 – 1916) също е бил майстор-каменоделец със собстена тайфа.
Според този източник, Сотир има и син Коста (вероятно също Константин/Костадин, кръстен, според традицията, на дядо си), а вече негови синове пък са Богдан, Петър, Любен и Сотир.
Тези биографични данни на реален Костадин (претендент за идентичност с майстор Константин Пещерлията) пасват по години с данните за градежите му. Или четирите посочени църкви са строени от майстора (ако приемем, че това е Костадин Динчев), когато той е на около 40 г., явно има собствена тайфа (гурбетчийска), но вероятно наема и местни тайфи, като успява да строи и ръководи едновременно (поне) два обекта – в Троянския манастир и в Троян (ако не се застъпва и с градежа на Батошеската църква).
И все пак, не е ли твърде екстравагантно да приемем, че някой си майстор Константин (Костадин) от Пещера, Пернишко, се е преселил точно в град Пещера? Има ли някаква връзка между двете селища и ако има, каква е тя?
Такава връзка, според мен, би могла да се посочи. Смятам, че единствено при градежите в Рилския манастир през 1816 г. тайфи от едната и другата Пещера неминуемо са се засичали. И че двайсетгодишния Костадин от Шопско би могъл да се е присъединил (по каквато и да е причина) към майсторите от родопската Пещера.
Строителната история на Рилския манастир през и около търсената 1816 г. не е напълно изяснена. Но по надписа на чешмата пред Дупнишката порта (устабаши Георги Пещерлията), от каменен надпис от 1816 на Брациговската тайфа, става недвусмислено тяхното участие в градежите. Ако тези градежи са по-мащабни, а вярвам, че през 1816 е завършен и строеж на манастирска църква (подчертавам, това не е прецизно уточнено), тук вероятно има и дюлгери от шопската Пещера (сред които и младият Константин/Костадин).
Ако пък имаше по-категорични биографични данни и за архитектон Алекси Рилец, дали не бихме могли да си представим Константин и негов чирак? Достатъчно ли би било това за проникване на „атонско влияние”?
Всички тези въпроси не са намерили отговор цели 200 г., няма да го намерят и сега.
За историята на град Троян обаче това не е най-същественият въпрос. По-важно, според мен е, понастоящем майстор Константин Пещерлията да бъде „реабилитиран” и името му да бъде споменавано. Дали би могло в негова памет да се кръсти и улица или да се постави паметен знак, е въпрос на политическа воля на местния парламент. Надявам се, че сред бележитите личности, допринесли за града, с гордност ще се споменава и името на майстор Константин Пещерлията. Има защо.
Сн. 2 – Човешко лице, изображение от северната фасада на храм
„Св. Параскева”, Троян.
