И
арх. Ивелин Любенов
Публикувано във в. Ловечпрес, бр. 18, 11-14 март 2021
Уста Колю Фичето[1] е свързан и с Троян (чрез клон на рода, като негови наследници живеят в града и досега), и с Ловеч (чрез Покрития мост от 1874–76 г., един от символите на града), затова Десислава Вутова, уредник в Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, ме помоли да изложа още веднъж хипотезата си за първия учител на Колю Фичето – посочван досега като „някой си майстор Вельо от Дряновските колиби (с неизвестно както фамилно име, т.е. род, така и точно населено място, тогавашни колиби[2]).
На 12 май 2019 г. в рамките на „Български исторически четения 2019“, организирани от АНДАРИ[3], изнесох доклад на тема „Драматични съдби на възрожденски майстори“[4]. В издадения сборник с доклади от форума е отпечатана моята статия, но в самата презентация съм разширил обхвата и съм изложил вкратце тази си хипотеза.
Лафчиева къща, Дряново
Лафчиевата къща в Дряново (т.нар. Къща без пирони), заедно с Перевата, с която са под един покрив, е построена през 1840 г. (другаде се посочва 1847 г.) от майстор Кольо Гайдарджията за хаджи Станю Лафчи (или Лафчиев), който тъкмо се бил върнал от Божи гроб. Това е емблемата и гордостта на Дряново, и ако за собственика й – х. Станю – има някаква информация, то за строителя й – майстор Колю Гайдарджията – липсва каквато и да било.
Преди всичко бихме могли да се подведем, че „Гайдарджията“ е прякор само на един човек (който да речем е умеел изкусно да свири на гайда), т.е. не е фамилно/родово име. Но докато търсех някаква информация за майстора, попаднах на експонати от музея на Дряновския манастир, където видях подпис (който впоследствие се оказа, че е от по-късно време) на друг „Гайдарджи“, което ме наведе мисълта, че все пак това е родово име (по онова време без наставка „-ов“, „-ски“ и т.н., но и без членуването). Т.е. ако би имало такъв род, той днес би могъл да се нарича „Гайдаров“ или „Гайдарски“. За мое учудване такъв, и то жив род – Гайдарски – действително съществува в Дряновско, обаче интересното е, че произхожда не от къде да е от многобройните дряновски махали и колиби, а точно от (считаното за) родно село на Колю Фичето – Марча. Разбира се, има и тревненска махала Гайдари, има и не един свирач-гайдарджия, така че е възможно все пак да има и други носители на такава фамилия. За пример ще посоча даскал Никола Иванов Гайдарджиоглу от Севлиево (1800-1877). Но и тук името Гайдарджиоглу е фамилно.
Колю Фичето (1800-1881) е роден в махала Крънча на село Марча (общ. Дряново, обл. Габрово). Разбира се и за това има известни неясноти, например дали не е роден в селото на майка си Мария (Гена) – Армянковци, Тревненско, а после семейството да се е преселило в Марча. Този извечен спор оставям сега настрани, в случая ме интересува родът Гайдарски. Успях да се свържа с жена от тази фамилия и тя беше така любезна да ми покаже свое родословно дърво. Без да претендира, че то е съставено по възможно най-добрия начин, за мен беше достатъчно да установя дали в него се среща поне веднъж името Колю, респ. Никола. Действително, това име се среща, и то не еднократно, а много често, дори не през поколение (т.е. децата да са кръщавани само „на дядо“), а дори и всяко поколение (когато има няколко сина, пак според традицията, някой от тях, след първородния, е кръщаван на някой от чичовците си). Още по-интересното е, че още едно име е с такава честота – Вельо. Т.е. освен няколко Колю Гайдарджи(евци), съществуват и поне толкова Вельо Гайдарджи(евци).
Но аз имах спомен, че неизвестен Вельо (при всички случаи по-възрастен от Колю Гайдарджи(ята) е първи учител на Колю Фичето. Останалият на 3-годишна възраст сирак Колю, като поотраснал, на около 10 г., е даден за чираче при майстор Вельо (неуточнен досега). Ако майсторът е Вельо Гайдарджи, то Колю Фичето не е провождан далече от родното си място, а напротив, даден е при майстор именно от своето село, което би било и най-логично и допустимо. Струва ми се, че това второ съвпадение заслужава внимание. Спорният детайл дали семейството (Колю с майка си) се е преселило в Дряново още след кончината на бащата Йован (т.е. след 1803 г.) или е продължило да живее в родовата къща в Марча не променя факта, че малкият Колю е даден за чираче при майстор Вельо.
Какво знаем за този Вельо? Доста оскъдна информация има за майстора, при все това е ясно, че чиракуването на Колю най-вероятно е било само един строителен сезон, през 1810 или 1811 г. След гурбета, Колю е даден за следващия сезон на друг майстор, при когото вече се е задържал цели 7-8 г. (т.е. вече е на около 18 г.) до 1818 г. (може би това е някой си майстор Досю, за когото мога да изложа отделна хипотеза, а може би точно този е майстор Вельо).
Това отговаря, според мен, поне на два въпроса, а именно, първо: Майстор Вельо е завел чирачето си във Влашко (където най-вероятно вече е имал „мушия“, т.е ареал, територия, където е строил) и второ: след гурбета, вероятно майката е предпочела да остави детето си наблизо, при майстор, който не ходи „навън“. Разбира се, че ако е имало такава възможност, тя е за предпочитане за момчето и майката-вдовица. От 1824 Колю Фичето е при Станю Марангозина в Търново, живее под наем. И, забележете, продължавал да работи по строежи (неясно кои и къде) с някой си “уста Велю от дряновските колиби”.
Колю Фичето е бил (за последен път) на гурбет с майстор Вельо в Румъния чак през 1848 г. Това също е твърде показателно. Първо, че връзките учител-ученик не са прекъсвани (почти 40 г.) и второ, че Вельо действително е работил главно във Влашко, затова името му не се среща на обекти тук. И все пак има изключение: ок. 1835-36 г. на църква „Св. Никола” в Търново, когато Колю Фичето пък вече е препасал майсторска престилка. Тук, поради смъртта на майстора си Иван Давдата, Фичето поема ръководството на строежа и явно е повикал Вельо да му помага на своя пръв, в ролята му на главен майстор, обект! След 1848 г. името на Вельо не се среща повече, което означава, че или е починал или е твърде стар, за да работи все още. Действително, ако допуснем, че е едно поколение преди Колю Фичето, би могло да е роден ок. 1780 г., а не е изключено и по-рано, което означава, че към 1848 г. вече е бил на около 68 или дори на повече години. По това време в силата си е бил майстор Колю Гайдарджи. Друг обект, освен Лафчиевата къща на този майстор не е известен. Но, ако допуснем, че е от рода на Вельо, то би могло да се предполага, че той работи в родовата тайфа (дюлгерските тайфи най-често са на близки родственици), т.е. също да е работил в странство (във Влашко) с Вельо, а защо не и да се е „засичал“ с Колю Фичето. Такъв значим майстор не би могъл да не остави други следи, освен ако не е бил главно „навън“. Може би само богатият хаджия Станю Лафчи е могъл да си позволи да го наеме за изграждането на разкошната си (триетажна дървена) къща.
Дървена църква в с. БУлагри, окръг Стлаж, Румъния
А какво строят нашите майстори балканджии във Влашко? Те строят главно дървени къщи, а не е изключено и дървени църкви (да не забравяме, че и тук е имало такива, напр. Ц. Св. Петър и Павел в Котел, правена от тревненски майстори и завършена 1836 г.).
Подчертавам, че градежът с камък нашите тукашни майстори са учили преди всичко от т. нар. „арнаутски майстори“ (преселници главно от Костурско, от Егейска Македония, дн. Гърция), какъвто е и случаят с Колю Фичето, който след 1820 г. поне до 1837 г. (а може би и до 1840 г.) е в родовата тайфа на майстор Никола Троянов (Боянин) (1775-1862), от Брацигово, наследник на „Арнаутски преселнически род“, произхождащ от с. Слимница, Костурско.
Строителният еснаф в Дряново дори е регистриран като „дърводелски“ (1794 г.), което е достатъчно ясна индикация, еснафът в Трявна (1804 г., надпис на Шарената чешма), е рез.(баро)-дюлгерски. Т.е. майстор Вельо Гайдарджи най-вероярно е строил дървени конструкции във Влашко и е предал на Колю Фичето първите практически уроци за работа с този материал. Колю продължава работата с дърво, и то в резбарското изкуство, чрез своя вуйчо – Станю Марангозина, с когото резбоват и църковни иконостаси (пр. Преображенски манастир). Дори личният печат на Колю Фичето е на маразнгоз (т.е. резбар, т.е. майстор с дърво).
Засега не могат да бъдат идентифицирани обекти на Вельо или на майстори от района във Влашко, би било истинско чудо, ако се намери оцеляла дървена къща, че и със строителен надпис или с упоменаване на майстора в някакви документи. Затова смея само да посоча най-вероятния ареал, където интензивно са строили нашите балканджии – а именно в триъгълника Свищов (срещу него Турну Мъгуреле)-Русе (срещу него Гюргево)-Букурещ. В този триъгълник влиза и основания от български колонисти Александрия, където вер. също са строили (главно) български майстори.
Разбира се, това е най-близкият район отвъд Дунав, но не е изключено, ако майсторите са „пробили“ по-рано, да са следвали търговските пътища и да са проникнали още по- на север, напр. в известният търговски (австро-унгарски по онова време) център Брашов, в който са регистрирани и български търговци (напр. Велчо Атанасов Джамджията от Търново, един от главните организатори (и главен за Търновско) на т.нар. Велчова завера, 1830-1835 г., в която е заклет и самия Колю Фичето).
