Пиша стихове
за смъртта на майка ми.
Докато мама умира.
Седя до леглото ѝ
И не мисля
Не чувствам нищо
Но пиша стихове
Кубчетата лед в хладилника,
мисля си, тук никой не пие уиски,
кубчетата лед за какво са
Прокапва дъжд
и това не е декорация на стихотворението
Тичам из двора и събирам
дрехите на мама от простора
Поглеждам мама диша ли
Диша
Отново съм на стола
В синопсиса на телевизора
Ларс фон Триер в тв интервю
Коментира мъртвата си майка
Травматични отношения
Дори я ругае
И т.н., и т.н.
Няма общо с мен, отблъсквам
съвпадението
Като че ли е възможно човек да бъде пощаден
в интимността на тази връзка
***
Мама плавно издиша живота
Държа ръката ѝ
и повтарям неутешим речитатив
Всичко е наред, миличка ми майчице,
всичко е наред, ще минем и през това
Смалява се като бебе, което няма да засуче
Обичам те, мамо
Едва загатнато движение ми подсказва,
че се опитва да отговори И аз
Но виждам, че душата вече размахва криле
***
Малката ми майчица замина
Мама отлетя
***
Осиротя градината на мама
Опечалиха се чушките
И тиквите вехнат
А доматите изгоряха
Поливам ги ненужно, но упорито
втори ден
***
Гледам
Как
Розите на мама
Кучето на мама
Кокошките на мама
Доматите на мама
Крушите на мама
Кръжат над къщата
И се усмихват
Мама одобрява от небето
Мама наблюдава зорко –
Двете ѝ деца
Все още
Поправят своите криле
***
Кучето го блъсна кола, летяща
с непозволена скорост
Милозливи съседи подхвърлят,
че само се е хвърлило от мъка
Глупости
Мъчно му е, вярно е –
и в кучешките очи тъгата е видна
Но истината е, че го забравихме
извън къщата през нощта
Не се тревожете, оцеля,
привдигна се и е добре
Мамо миличка,
ти беше съвършена за нещата от живота
можеше и знаеше всичко,
а ние едва крепим фитилчето на дните
***
Краят е начало
Нали така казваше Елиът
Обаче си е ебало майката
