Людмила Филотей: Мама плавно издиша живота…

Пиша стихове

за смъртта на майка ми.

Докато мама умира.

Седя до леглото ѝ

И не мисля

Не чувствам нищо

Но пиша стихове

Кубчетата лед в хладилника,

мисля си, тук никой не пие уиски,

кубчетата лед за какво са

Прокапва дъжд

и това не е декорация на стихотворението

Тичам из двора и събирам

дрехите на мама от простора

Поглеждам мама диша ли

Диша

Отново съм на стола

В синопсиса на телевизора

Ларс фон Триер в тв интервю

Коментира мъртвата си майка

Травматични отношения

Дори я ругае

И т.н., и т.н.

Няма общо с мен, отблъсквам

съвпадението

Като че ли е възможно човек да бъде пощаден

в интимността на тази връзка

***

***

Кучето го блъсна кола, летяща

с непозволена скорост

Милозливи съседи подхвърлят,

че само се е хвърлило от мъка

Глупости

Мъчно му е, вярно е –

и в кучешките очи тъгата е видна

Но истината е, че го забравихме

извън къщата през нощта

Не се тревожете, оцеля,

привдигна се и е добре

Мамо миличка,

ти беше съвършена за нещата от живота

можеше и знаеше всичко,

а ние едва крепим фитилчето на дните

 ***

Краят е начало

Нали така казваше Елиът

Обаче си е ебало майката