Госпожо Калоянова, Вие сте вицепрезидент на Лигата на българските писатели в САЩ и по света (ЛБПСС). Тя продължава делото на едноименния творчески съюз, създаден през 2010 г. с пръв председател Георги Витанов Богат. Каква е днес нейната духовна кауза и какви са непосредствените й задачи в най-близко време?

ЛБПСС е приемник на Съюза на българските писатели в САЩ и по света, първото обединение на български творци зад граница, и в този смисъл е продължител на българската емигрантска литература, която е доказала многократно своята принадлежност към националната литературна традиция.
Целта на новоучредената през 2019 г. организация е да издигне Лигата на ново ниво, от което да сътрудничи активно за разпространението на българската култура и духовност, както и да подпомага дейността и усилията на българската творческа диаспора. В глобален план мисията й е да обедини всички български творци в САЩ и по света.
Нашата творческа дейност е мост за осъществяване на връзките между диаспора и историческа родина. Затова усилията ни са насочени към привличане на нови членове от България и творци, живеещи извън границите на родината, но творящи на български.
Тъй като през 2020 г. се навършват 10 години от създаването на организацията, предстои обявяването на международен литературен конкурс за Наградата на ЛБПСС, с който да почетем юбилейната годишнина и да дадем възможност на широката общественост в България и по света да чуе за нашата дейност. Резултатите от конкурса ще бъдат обявени през ноември, по време на юбилейните тържества, които ще се състоят в Чикаго.
В началото на тази година предстои и премиерата в САЩ на алманах „Любослов 2019“, ежегодното издание на Лигата, в което този път се включиха рекорден брой български писатели от цял свят, между които утвърдени творци от България като Неда Антонова, Недялко Славов, Румен Леонидов, Златомир Златанов, Иван Здравков и др.
Какъв е приблизително членският й състав и какви лични и творчески качества трябва да притежават кандидатите за членство? От кои страни, освен от САЩ, те са най-много и силен ли е към Лигата интересът на писателите от България?
Членският ни състав се увеличи значително през последните месеци, най-вече поради съзнателните усилия на новото ръководство да води политика на отвореност и инклузивност, както и да изясни процедурата за кандидатстване в Лигата. В съответствие с тази политика, към Лигата се присъединиха много нови членове от България, където интересът към нашата дейност продължава да расте. Направи се много за популяризирането на новоучредената организация и новата ѝ идейна насоченост в социалните мрежи и медийното пространство тук и отвъд океана. В момента най-многобройни са членовете от САЩ и България, но имаме и представители от Канада, Великобритания, Франция и Люксембург.
В допълнение бих искала да наблегна на факта, че ЛБПСС е нещо повече от дружество на български писатели в емиграция. Новото ръководство вижда ролята на организацията в духовното единение на българските творци по света, за които любовта към родното е не само осъзната отговорност, но и начин на писане.

Има ли Лигата свои печатни и електронни издания и какви са нейните периодични културни изяви? С кои други духовни формации в диаспората е в тесен контакт и има ли такива от старата родина?

Както вече споменах, Лигата издава ежегодно литературния алманах „Любослов“. Когато през 2012 г. група български имигранти в Чикаго, между които Георги Витанов-Богат, Василен Васевски и Симеон Гаспаров, решават да издадат алманах на български език, те едва ли са предполагали, че избора на името „Любослов“, на което се спират след дълги дискусии, ще ги свърже директно с първото българско списание „Любословие“, създадено през 1844 г. в Смирна от Константин Фотинов. Чикагският „Любослов“ е наследник и продължител на тези първи представители на българския периодичен печат, който се заражда именно зад граница.
През настоящата 2020 г. ще излезе осмият брой на „Любослов“. Днес на страниците на алманаха намират място творбите на писатели, живеещи в България и извън нея, но пишещи на родния език, а всяко ново издание на алманаха се изпраща в Конгресната Библиотека на САЩ, една от най-големите библиотеки в света.
В съответствие с новата идейна платформа на оганизацията, поехме нов курс на тясно сътрудничество с останалите творчески организации  и културни институции в САЩ и по света. Така например станалият вече традиционен Фестивал на българската култура в Чикаго, който се състоя през ноември миналата година, бе спонсориран от Салона за Българска Култура и Духовност в сътрудничество с ЛБПСС. Двете дружества обединиха усилията си в организацията и координирането на събитията, свързани с гостуването на поета Румен Леонидов в САЩ, което бе част от фестивалната програма. Целта ни е да се свържем и с други организации в САЩ, които споделят нашите идеи, за да глобализираме дейността си и да я направим по-значима и ефективна. Този процес е свързан както с удовлетворяването на нарасналите духовни потребности на нашата диаспора, така и с превръщането на ЛБПСС в логичен лидер на българските културни организации в САЩ.

Какви трудности срещате в осъществяване на благородните си цели и съществува ли някакво недоверие, което трябва да преодолявате?

Трудностите са много и от различен характер. Първо и преди всичко трябва да се преодолеят някои стереотипи в мисленето, които съществуват и днес. Все още много хора гледат на нашите усилия с недоверие и скептисизъм. Макар че не живеем във физическите граници на родината, ние обитаваме нейните духовни територии, а България е навсякъде, където има българско слово и самосъзнание.
Ние, емигрантите автори и творци, сме органична част от тоталността на българския литературен и културен експириънс, но доскоро бяхме наричани „другата България“, „другата литература“ и незаслужено игнорирани, забравяни, а понякога и атакувани за избора, който сме направили. Тази парадоксалност на разделение и противопоставеност, която се подсилва и от факта, че в литературата няма емигранти и не-емигранти, а само добри и посредствени автори, трябва да бъде преодоляна, преди да постигнем желаното духовно единение, което е наша крайна цел.
Съществуват и трудности от чисто практически характер, свързани с липсата на управленска програма за финансово подпомагане на българските организации и медии в чужбина. На този етап обаче големият брой на тези организации и разнообразните и динамични форми на тяхната културна дейност правят подобна финансова помощ повече от належаща. Български дружества и организации има навсякъде в САЩ и по света, като само в Чикаго те наброяват повече от 10. В този смисъл е необходима целенасочена политика от страна на държавата за запазване и развиване на културната самобитност на българските общности зад граница. Това може да стане чрез осигуряване на правителствена подкрепа за нуждите на българските организации и медии по света, подобно на начина, по който бе регламентирана държавната политика към българските училища в чужбина.

Превръщайки се в наднационален обединител на българската духовност и култура по всички населени континенти, ще се превърнете ли и в посланик на българщината в годините; на опазване на добрите й традиции и интелектуална красота?

Да, ако се преодолеят стереотипите в мисленето и се приложи съзнателна стратегия за поддържането на българската идентичност, език и култура не само в традиционните, но и в новите български общности в чужбина. Наскоро един известен български писател, визирайки честването на Богоявление в Чикаго, когато в ледените води на Мичиганското езеро се развяха българските трибагреници, изрази предположението, че „изконно-българското“ ще се запази именно от българите зад граница, тези, които живеят извън България. Колкото и парадоксално да звучи подобно твърдение, то не е лишено от основание. Далеч от родината, ние сме избрали да живеем в България на Духа и Словото, а там са запазени безусловно всички традиции на българската духовност и култура.

Днес границите между „тук“ и „там“ се разливат, в света на новите комуникационни технологии физическите разстояния изчезват. Създават се условия за едно общо духовно свръх-пространство, свързващо двете Българии, „тази“ и „другата“, възниква една обща духовност, извън и независимо от географската ситуираност, в която езикът за пореден път играе ролята на обединяващ фактор.

Постепенно се преодолява ретроградният начин на мислене и се правят първи стъпки по пътя към реинтегрирането на нашите творци-емигранти. Прецедент беше излизането от печат преди две години на Вашата книга, наречена „Българското слово на литературния глобус“, първата по рода си антология на български автори от цял свят, която бе публикувана с финансовата подкрепа Националния литературен музей и специалното съдействие на г-н Капралов. Подобни инициативи би трябвало да се превърнат в част от една съзнателна и добре премислена държавна политика на подкрепа и инклузивност.

Какви са Вашите творчески планове в личен план?

Настоящата година се очертава като динамична в творческо отношение. Предстои премиерата на алманах „Любослов“, на който съм съставител и редактор. В момента привършавам работата си върху книга за Созопол, документално-историческо изследване за историята на града, която ще представя през август на Празниците на изкуствата „Аполония 2020“. Много бих искала по време на престоя си в България да информирам широката българска общественост за усилията на ЛБПСС зад граница и да дам гласност на родолюбивата дейност на българските културни организации в САЩ. Предстои и издаване на книга с избрани стихове на големия български дисидент Атанас Славов от издателство Apollonia Press Foundation, в колаборация с моя съпруг Васил Славов. Надявам се книгата да може да бъде представена по време на Фестивала на българската култура в Чикаго през ноември тази година.

Какво ще пожелаете самата Вие на българските автори у нас и разбира се, на читателите ни от различни възрасти?

Нека читателите знаят, че българската емигрантска литература е жива, така както е жива и българската емиграция. Не е лесно да се обясни многообразният и динамичен характер на комплексното явление „миграция“, тази „най-велика тема на човешкото битие“ по думите на един известен български писател-емигрант.  И макар да се счита, че хората са ограничени в географски аспект, нека не забравяме за органичността на духовното и факта, че нашата българска култура и самобитност ни обединяват в един общ дом.
На всички български автори, независимо къде се намират, желая здраве и творческо вдъхновение. Те са носители на духовните граници на България, транснационалната общност на Духа, състояща се от тези, които емигрират и тези, които остават.

Въпросите зададе Георги Н. Николов