• Димитър Анакиев е независим кинорежисьор, писател и поет, който е роден в Белград през 1960 г. Гражданин е на три държави – България, Сърбия, Словения, но се чувства българин от Западните покрайнини. Завършва Медицинския факултет на Университета в Ниш, Сърбия, през 1986 г. и работи седем години като лекар. Започва да пише и публикува поезия на тринадесетгодишна възраст. От 1985 г. пише хайку. Става баща на много балкански хайку-проекти като „Хайку новине“ (Сърбия), „Приятели“ и „Апокалипса хайку издание“ (Словения) и един от основателите на Световната хайку асоциация. Редактор е на словенската хайку антология „Езеро от тишина“ и на антологията от антивоенно хайку „Къс от небе“; и един от редакторите на „Възли. Антология за хайку поезия на Югоизточна Европа“. Носител е на европейските награди: Медал на Франц Кафка и Награда на Музея за хайку литература, на награди от Токио – „Mainichi Daily News“ и „Daily Yomiuri“, и от Осака – „Azami“, както и на годишната награда за книга на Haiku Society of America. Печелил е няколко награди за филми, сред които наградата на Словения за най-добър документален филм. В момента живее в село Грознатовци, Западните покрайнини на Сърбия и пази българския дух.

О, БЪЛГАРИ

О, българи, защо изчезвате,

защо се губите из Сърбия?

В какво се превръщате, щом напускате

името скъпо на предците си?

О, българи, дали ви притеснява

езика на омраза на онези, които ви

анексираха там до Пирот, Вранe…,

които премахнаха вашата екзархия?

О, българи, вие принудени

в чуждия език и култура

но не научихте сръбския

навсякъде от Ниш на юг.

О, българи, от които

откраднаха свети църкви,

манастири и ред по ред

превърнаха ги в сръбски.

О, българи, от Трънския край,

от Божица и от Топли дол,

от които отчуждиха изворите

с чиста вода и от тях печелят пари.

О, българи, на които старите

училища опустяха и най-добрите

синове са изгонeни и убити,

защото не искаха да навеждат глави.

О, българи, вие които създадохте

писмо Кирилица в мощна държава –

боли ли ви съдбата на нещастника

чието име е само грозна псувня?

О, българи, скъпи мои братя,

сто и петдесет години мутанти,

слушам тъпата ви нова реч докато се

разхождам през сръбската Сърдулица.

РОДООТСТЪПНИЦИ

Мъртви корени

но листата им растат

и върху твърдия бук

игли създават мъховe

Нито са борове, нито букове

клоните им са заплетени –

бяха мъзга, сега са възли

казват думи безсмислени

Етo ги родоотстъпниците!

Реката като трупове ги носи.

Не произнасяйте им имената –

от мъртва трева те са откоси.

НЕВЪЗМОЖНО Е ДА СЕ ТЪРПИ И СТОИ

  Писмо до Ботев от Западните покрайнини

Ти си роден с игото турско,

аз съм роден сред господството

сръбско – на чужд гроб плача.

Съдбата на българина това ли е?

Скитане от неприятен към нелюбим

е участта на лишения от отечество

която споделяме сто и петдесет години.

„Невъзможно е да се търпи и стои“,

думите ти от Одеса до баща ти, толкова

верни – отекват с всяка стъпка на несретника.

В борба другарите са редки и сачми

в гръб дебнат българина отвсякъде.

Какво остава, освен в бой да загине

на собствена земя, където управлява

чужденец, между празни къщи в пръстта

да легне – да търпи и стои ли?

Ако беше в тази пуста мелница

Левски да пее весело сред немотията

или Каравелов, дори обезсърчен –

би ли издържал, би ли млъкнал?

.

Брат и сестра посръбени, дъщеря

броди някъде по света, гробовете ни

в тръни – чужди ли са църкви наши?

Не, невъзможно е да се търпи и стои..

СТО ГОДИНИ НА ПОТИСНИЧЕСТВО

(Ньойска поема)

Сто години на потисничество

от клеветите до побоищата,

без топлина и светлина, пътищата

пълни с гняв и белези

тъй като снегът покри всичко

кукавицата да запее чакаме.

Сто години на потисничество

нека героят да издържи

изтънява и остарява

народът, които могат бягат,

да търсят другаде олтари

и се покланят на теб, Боже.

Сто години на потисничество

просто като затъмнение

без история и без име

като някои крави без виме

всичко останало е лутане

вместо гняв, мълчание.

Сто години на потисничество

няма как да се живее,

ливади и ниви – в тръни

и за отстрел животни диви

нека господа ловуват тук

нямаме повече мечти ние.

Сто години на потисничество

пренаписването на историята

заличаване от книгите на живите

и обявяването на виновните

който грабва корена

нека бъде бит.

Сто години на потисничество

и подбори на предатели

които разкриха тайна ужасна:

по склоновете на Въртопа

Българите се умножиха

затова няма да ги бъде вече.

ГРОЗНАТОВЦИ- ЖАНДАРМ СТАНЦИЯ

(от историята на моето село)

на Милан А. Лазаров “Фочер”, дядо ми

За триста селяни, печалбари

къщата стои за десет жандарми

Българите да превръщат в Сърби-

сега разруха по-лоша от плевня

ПЕТ ХАЙКУ

1.

Слънчева сутрин…

Kога ще се, мила моя майно льо

събуди лъвът на Балканите?

2.

Съединението:

този заминаващ облак

ще ли се събере?

3.

Невидими са

Въртопски герои-върхът

покрит с мъгла.

4.

Вали първият сняг –

македонската мъка

непокрита.

5.

Мартеничките!

Западните покрайнини

все още под снега.

ПРЕДАТЕЛ

Предателят е мой приятел,

той ми пише мили писма,

можем да говорим по телефона,

срещаме се, прегръщаме, целуваме …

Предателят е мил човек,

прави и разпространява

добри дела и братство,

усмивката му винаги е ярка.

О, какъв е помазаник в обществото –

предател, има връзки и познанства,

услуги на хора постоянно прави

и висшия ред не поставя под въпрос.

Това, което е предал, никой не вижда,

заравнява го с вярвания,

покрива го с идеологии,

поръсва го с изкуство.

И така моята нация изчезва

тихо и мълчаливо, почти щастливо

подобно на евтаназия,

подобно на симфонията на Бах.

Колкото по-висок е Божият ред,

в който предателят е блестяща звезда,

до която лаят на куче не достига –

пазат го изцяло икони и свещи.

Нека българският народ се стопи,

нека станем сърби или цигани,

няма значение, предателските ръце

вече се разтварят в прегръдка.

Щастливи хора, които изчезват,

които предат вълна на някой друг

и на чужденци икони целуват:

тук, с ореола винаги е предател.

Предателят е мой приятел,

той ми пише мили писма,

можем да говорим по телефона,

срещаме се, прегръщаме, целуваме …

КЪМ БРАТА СИ

Ти, който си замразил

връзката с рода и славиш окупатора –

търсиш разни оправдания,

но аз не съдя, не споделям наказания.

В чужда църква служиш, чужда слава славиш.

Нашите са отнети,

но моят олтар е главата ми

и сърцето – моите човешки права.

Сега, когато сме един за друг

чужди хора, две нации,

аз пиша стихове за двама братя

в стара къща, която няма врати.

.

ВСИЧКО БЕШЕ НАРЕД

за Николай Кънчев

Имало едно време в София…

Срещах поети и художници;

единият беше бяла, а другият черна врана,

около бялата врана имаше много черни

от някакъв друг кръг.

Казват, че беше лошо онова време,

но бях млад и всичко беше наред.

Една врана кълвеше очите на друга врана,

може би бялата и всички врани се изчервиха

от кръвта на поетите.

Един писател отсъстваше

но той задочно ми обясни всичко и разбрах

защо не харесвам псевдоинтелектуалци

и фалшиви неконформисти. Ето, седят неподвижно

дори и днес и слушат джаз на култови места.

Всички врани са червени от кръвта на поета,

бялата врана отлита,

бях млад и всичко беше наред.

НАЙ-ЗАПАДНИТЕ БЪЛГАРИ

(танка низ)

.

Жабата се

поду колкото може,

очите й паднаха,

напукани гнойни струпеи –

„голяма Сърбия“.

.

Сърбите от Косово,

сърбите от Косово, леле

сърбите от Косово-

а какво да кажем за българите

от Западните покрайнини?

.

Вместо Клисура

казват Власина, вместо

български

говорят сръбски и ги кади

Сръбската православна църква.

.

СЕМЕЙНА ДИСКУСИЯ

(„Българските престъпления са добре известни …“)

.

Като българин съм длъжен

да говоря за сръбските престъпления

срещу българи и други.

Казвам фактите.

Българите не анексираха половината

от Сърбия

и не принудиха пет милиона сърби

да бъдат българи,

а обратно.

Българинът Гарашанин* не пише,

че основната програма на българската държава

е отвличане от сръбската държава,

а обратно.

Българите не обявиха Шумадия**

за независима държава

и не преопаковаха езика й

в искуствен език,

а обратно.

И всички престъпления на българската армия

през Втората световна война

не достигнаха половината от Сребреница.

И накрая, политиката на отмъщение

през Втората световна война

беше предписана

от германското върховно командване,

а не от българите.

Водеше се еднакво от българи и сърби

и всички останали подчинени.

Това беше законно

и българите бяха единствените,

които нямаха концентрационни лагери

и не доставяха евреи,

докато сърбите

го направиха обратно

и Сърбия беше първата

„Judenfreie“ държава в Европа

през август 1942 г.

Толкова за това,

което е „добре известно“,

както ти каза.

Като българин съм длъжен да го кажа.

Разбирам обаче, че ти,

като нов сърбин,

трябва да разпространяваш

сръбските лъжи. Живееш в нация,

наречена от черногорски поет***

„нация лъжци“.

С какъвто се събереш – такъв ставаш.

.

*Илия Гарашанин (1812-1874), сръбски държавник, един от тримата апостоли на сръбския шовинизъм

**Шумадия, регион в Сърбия

***Славко Перович (1954)

ОТ ЖИВКОВ ДО БОЙКО

(четиристишие а ла Франсоа Вийон)

.

Сталинистите – либерали

Не им пука за малцинството

Техните са идеали

На паричките числото.

.

ХОРАТА НА ПРЪВ ПОГЛЕД СЪВСЕМ ОБИКНОВЕНИ

.

На улица „Сръбски владари“

където пресича улица „Югословенска“

в Сърдулица

стоя на светофара

и гледам хората:

нагоре към болницата

цигански сергии

до тях тълпа

чорапи, дънки

надолу център, вестници

хората на пръв поглед съвсем обикновени

купуват вестници, пушат

те се смеят, някои бързат

други чакат пред аптеката

или се правят, че чакат

но всъщност

те просто убиват времето –

регулиране на слънчеви очила

във витрината

което е в провинцията

винаги на мода –

хора привидно съвсем обикновени

но мислите ми са необичайни

чудя се как е възможно това

докато светофарите се сменят

как е възможно

че тези хора преди 150 години

са били българи

а сега са сърби?

Презираните

150 години не са се променили,

цигани,

тези, които ги презират,

те са се променили

докато сменят слънчеви очила.

„Сър, опитайте яке,

това е като ново “ –

извиква циган в лицето на сърбин

бивш българин

и този изчезва сред тълпата

не го гледа –

исках да нося сако,

исках да съм циган.

.

ЗАГЛЕДАНИ В ПРАЗНОТО

О, колко далеч са западните българи от родината

грубо, като пръсти от сърцето, като черни нокти

под които има много боклук: неграмотност,

грубост  или асимилация в чужда култура.

О, докъде сме стигнали ние, западните българи,

никой няма нужда от нас като българи, изобщо никой,

защото българите, тези истински българи, те живеят

на централни алеи, до големи български каменни лъвове.

А ние, българите от западните покрайнини, се разхождаме

по кални пътища, заобиколени от вълци,

заобиколени от мизерия, безработица, изолирани

и тук не е отгледан нито един каменен лъв.

О, как разбирам българите, живеещи с лъвове,

а не с вълци, о, както ги разбирам, защото

кой има нужда от нас, в цървули, вторачени

в мобилните телефони, загледани в празното.

НАВЕДЕНИТЕ ДО ЗЕМЯТА

.

Вчера ми се обади български приятел

и ми казва, първо: „Пишете на нашия

сръбски Министър …“ След това той

казва: „Пишете на нашия Народен

представител в сръбския парламент …“

.

И се чудя откъде дойде доверието

на българското националното малцинство в

сръбското правителство? Уж българи,

които участват в сръбското правителство,

.

те са „наши“, ще помогнат по някакъв начин,

ако могат и разбира се, че не могат,

и всъщност за малко власт и пари

тези хора легитимират властта, дават й

.

легитимност в антибългарска

кампания, продължила 150 години,

легитимират сръбската окупация –

възможно ли е те да не го виждат?

.

Може ли някой българин

да смята Сърбия за своя родина?

Може би може, ако забрави историята

и стане напълно глух, така да

.

не чува реч на омраза, псувни,

лъжи, измами … И така, просто да

престане да бъде българин

и да се наведе до земята.

.

Предишна статияПоетът Николай Милчев: НЕ Е ВЪЗМОЖНО
Следваща статияПърви български конкурс за съвременно (Гендай) хайку