Геополитикът арх. Христо Генчев: Империите на Атила и на СССР – възход и падение

Какво е съдбата на новите империи, включително и на евентуалната Евразийска, за която мечтае Дугин, а Путин се стреми да я постигне? „Тя ще е същата, като на досегашните „Атилови“ империи: триумф→ авторитарен контрол→ всеобща бедност→ умора/досада (и най-накрая)→ паническо бягство (от отговорност). Ако се оставим да бъдем въвлечени в подобно евроазиатското геополитическо торнадо най-накрая българите ще се окажем пак всред купища рaзвалини. Ние, българите, вече четвърт век не успяваме всред тях да открием здравата почва, за да почнем да градим наново.“

Това са редове от новата книга на арх. Христо Генчев, който продължава: „Българският народ знае-разбра, че емоцията е високорискова геополитическа инвестиция и затова подхожда рационално (често ограничено), но все пак, разчитайки на разумни аргументи. И затова не желае вливането му в някакво евразийско-славянско море; това вече сме го преживели. Това обаче може да му бъде натрапено при евентуално западно капитулиране. Да се бори пък със собствени сили в полза или срещу глупотевината – измислената дилема „моно/многополярен свят“, не му идва наум.

Българският народ вече изразходва-съсипа силите си в името на далеч по-завладяващи идеи като „национално обединение“ и/или социалистическия глобализъм на „световната революция“. Нека да припомним кой е Атила, за да можем да разберем метафората в заглавието. Атила е последният и най-могъщ владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 година. Най-голямата европейска държава по това време е неговата. По време на неговото управление хуните са най-голямата заплаха за Римската империя. Той нахлува два пъти на Балканите, като накрая обсажда Константинопол, пресича Германия и Галия и т.н. Макар че империята умира заедно с него той се превръща в легендарна фугура на европейската история. В Западна Европа е запомнен кати символ на жестокост и хищност.

В  днешната хипер актуалната дискусия  ще участват проф.архт. Христо Генчев, известен публицист, общественик и независим геополитически експерт,  историкът проф. Никола Г. Алтънков, както и Илия Налбантов,програмен директор в асоциация „Джордж Маршал – България“, неправителствената организация, чиято цел е да дава обективни оценки и да развива стратегии за сигурността и стабилността в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

Най-напред ще помоля гостите в студиото проф. Алтънков и Илия Налбантов да започнем разговора с един въпрос – За кои „Атилови“ империи става дума, по какво си приличат в исторически план и по какво се различават?

Н. Алтънков: Ако се върнем в годините на нейния апогей, това е в средата на пети век. Тя има размерите приблизително на бившия СССР. Простира се от североизточните граници на Китай  почти до Рейн. Включва Виена, Будапеща, тези хубави европейски градове, които по това време са били нищо. Атиловата империя става известна през пети век, когато уседналите земеделски империи по това време, наследниците на Сирия и Ниневия, това са главно Китай и Римската империя, усещат, че нещо се е размърдало в тяхната империя. Идват дотогава непознати хора, които са съвсем различни от тях, наричат се империя и започват да събират данъци за преминаване. Постепенно Западната и Източната Римски империи сключват договори с тях и започват да плащат данъци. След като убива брат си, Атила става едноличен управник на империята, стига до там, че иска да се жени за дъщерята на брата на римския император, която даже му изпраща венчален пръстен. Това са подробности, с които Хр. Генчев е много добре запознат, но той не използва тези пикантерии в книгата си, а използва модела на империята, който е грабителски. Една от причините за построяването на Китайската стена е не да пречи на хуните да навлизат в Китай, а да пречи на китайците да се присъединяват към хуните. Тогава се е говорило, че при хуните леко и весело се живее. Защо? Защото няма работа, те не обработват земя, занимават се със скотовъдство и нямат роби. В Римската империя и Китай робството е узаконен елемент, и е единственият вид енергия, която съществува. По това време човечеството е било затруднено да намира енергия. В 21 век сме затруднени с извори на енергия, това е постоянен проблем на човечеството. В онези времена робството се е смятало за една почтена дейност и така се умножават както поданиците на Римската империя, така и нейния престиж. Хуните завладяват територии, те доминират над народа, без да го превръщат в роб, защото няма какво да се работи. Не събират данъци от своите хора, а само от преминаващите. След като изчерпват ресурсите на дадено място – скъпоценни камъни, подправки, те завладяват нови територии, поробват или доминират нови народи, пак изчерпват ресурсите и пак се преместват. Това продължава, докато един ден идва техният естествен край. Естествен край настъпва при изчерпване на всички ресурси или при поява на нова империя. Този модел се нарича архаичен, предцивилизационен, примитивен. Бихме го нарекли дивашки, ако нямахме респект към старото население на света.

Р. Леонидов: Да включим г-н Илия Налбантов. Вие сте редактор и автор на предговора на това фундаментално изследване на арх. Хр.Генчев.  Кое прави този геополитически анализ толкова актуален и уникален?

Ил.Налбантов: Тази книга е многопластова, трябва да се чете внимателно. Всеки читател може да възприема според собственото си ниво на познаване на света и българската история. За мен е по-важно какъв е замисълът на книгата, от моя и на арх. Генчев гледна точка, защото някой може да извади и друг замисъл. Главната цел на автора е да прочисти идеологизираните заблуди за братската любов от страна на Русия към България. Да покаже посоката на развитие на отношенията ни с тази огромна по територия страна, да покаже мястото на България в замислите на руското имперско мислене, и да даде отговора, че тези замисли никога не са довеждали до устойчивост на българското развитие. Това успях да възприема от тази книга. Защо Атила? Защото той противопоставя една организация на обществата на друга организация, военизираната на онази, която дава устойчивост. Военизираната винаги достига до своя крах.

Р. Л: Основният Ви въпрос, арх.Генчев е: Това добре ли е за България? Не е ли смущаващо днешното разделение, в което едните са само за Русия, а другите за Америка?

Ил. Н: Това разделение, което се насажда, е още от времето на нашето Възраждане. Тогава руските дипломати упорито се противопоставят на всички действия на българските духовници да възкресят българския дух, и да се консолидират в единна общност. Руските дипломати с помощта на Вселенската патриаршия репресират развитието на българския народ, гърцизират го, за да загуби своята индентичност. Това ясно е показано, веднъж по време на Съединението, когато Русия, на практика, се отрича от България, оставя ни сами, даже насъсква Сърбия, което е твърде актуално и днес. Минавайки през тези перипетии стигаме до наши дни, когато в продължение на много години тази любов се „имплантира“ на подсъзнателно ниво в българското общество. В момента български учители поставят руското знаме в къщите си и пропагандират пред децата, че сегашната война е справедлива за Русия. Тази деформация в българското общество е страшна. Хр. Генчев предупреждава, че ако това продължи, ние ще ерозираме като държавност, няма да можем да се самоорганизираме в бъдеще време, защото ще бъдем подчинени на тази архаичност. Да направим разграничение –  ние имаме един модел на властови вертикал, което означава нагайка от горе надолу и подчинение от долу нагоре. Тази формула приемлива ли е за българското общество? Ще вляза в актуалността на темата – наши украински приятели ни казаха: „Добре, че нямаме повече от двама братя, за да ни атакуват.“ Има един брат, който двамата му братя го бият. Двама братя му помагат – Полша и Чехия, а ние, българите, гледаме отстрани сеир. И даже, аха, да изръкопляскаме на Путин, да му кажем, че е много добър и да убие другия брат по християнски. Не мога да разбера как тази „философия“ намери корени в нашето общество, и как не можем да изтрезнеем? И не виждам как това интелектуално усилие на Хр. Генчев може да бъде развито в цялостна система за анализи за собственото ни развитие. Тези 147 страници водят към това, да преосмислим интелектуалния си капацитет, как да направим обществото си устойчиво – това е другото послание на книгата.

Р.Л: Напълно съм съгласен с думите Ви. Книгата е много ценна, аналитична, с голяма дълбочина. Авторът владее четири езика, има изключителна ерудиция, всяка негова статия във в. „Народна култура“, който не съществува отдавна, предизвикваше в годините на социализма, огромен и стряскащ интерес. Стряскаха се читателите как може да се публикуват такива свободомислещи, аргументирани мнения, а властниците бяха сепнати, защото идва нов глас на български националист, който не сваля капа никому, а ги анализира и съпоставя с безпристрастно око.

Н.А.: Той е напълно пристрастен към каузата на България. Въпросите, които разисква в книгата, за същността на „Атиловите“ империи, развоя на Русия, която имитира неговите империи, следването на този модел, отказа да го прекрачат, да минат от античността, от предисторията към цивилизацията, от примитивното към модерното, това е съдбата на България, ние нямаме друга съдба. Защо не искаме да се цивилизоваме напълно, а се чувстваме пристрастени към предцивилизационното, когато нямаме друг път. Другият път е модела на Русия, но ние нямаме нито ресурси, нито възможност, нито самочувствие за това. В най-добрият случай можем да мечтаем да сме само едни оръженосци, да им мъкнем дисагите и да им мием цървулите, а това е доста неподходящо за една страна, която беше тръгнала по своят европейски път веднага след своето освобождение, и на която пътят към цивилизована Европа беше напълно отворен.

Р.Л: Отворен, но 45 години ни промиваха мозъците, историята ни беше едностранно фалшифицирана и едностранно преподавана, но както се спомена, още битува митологията, че дядо Иван е единственият, който можеше да ни освободи от турците.

Ил.Н.: Големият въпрос, който произтича от тази книга е – ще продължим ли да слагаме етикети на хора, които мислят и задават рационални въпроси за бъдещето на България? Лепваме им етикета националист, за да покажем своето друго лице – проруско, проевропейско , пронякакво си. Имаме системен проблем с организираността на българския елит, включително и в Парламента, при формирането на дългосрочната ни политика. Хр.Генчев призовава да се осъзнаем и организираме, съобразно принципите на модерната, перспективна цивилизация. Той пренаписа увода си, за да ни посочи пътя на развитие. Или ще отиваме към Космоса и високите технологии, или ще останем някъде там между кръста и единицата, или ще се опрем на нашето дълбоко усещане за света, изразено чрез българската розетка.

Р.Л: Сега на телефона е професор Хр. Генчев. Ще запозная слушателите с вашата биография,  защото тя е важна, като се надявам това предаване да остане в Златния фонд на Националното радио, и нека нашите следващи поколения, ако има такива, да знаят с кого и за какво сме говорили.

Професор, доктор на техническите науки от университета в Грац, Старши научен сътрудник Хр.Генчев е един от най-изявените български архитекти, общественици, публицисти, независими геополитически експерти, който със своите позиции оказва въздействие върху българския обществено-политически живот от 1990 година и до днес. Роден е в Габрово.Той развива изключително широка дейност освен като архитект и градостроител, но и като преподавател, изследовател, учен. Бил е председател на Съюза на архитектите в България през 1990-1992 г. Член на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели, Клуба на приятелите на софийската архитектура, Академичен форум за национална политика. Лектор и участник в геополитически и културно-политически форуми и семинари в България, Германия, Австрия и други страни. Подпомага работата сред българите в чужбина. Организира финансирането и реставрацията на средновековната църква „Свети Йоан Предтеча“  в Кърджали. Автор е на 10 книги, като за „София, мислена в пространството и отвъд времето“ (2009) му е присъдена награда на Столичната община за ярко постижение в областта на културата.

Да се върнем в 1999 г, когато започвате да пишете тази книга. Има ли формален повод?

Хр.Генчев: Това е необяснимото пропадане на Соц.империята, на която бяхме поданици. Не мога да си обясня как едно такова огромно образувание, проснало се на една четвърт от света, така мимоходом , почти на майтап се срина, и тръгнах да търся причината. Натъкнах се на сходството между съдбата на Атиловата империя и на Соц. империята, и разбрах, че огромното, подарено пространство корумпира хората. Те гледат на него само като източник на блага, които трябва да се експлоатират, и в което другият човек е враг, тоест формулата на Сталин: „Нет человек, нет проблемы.“ Дадох си сметка, че Соц. империята, начело с Москва, се е озовала в същия водовъртеж като Атила, а той е – благодарение на мощна войскова организация завладяване на нови територии, триумф и насила манифестиращи хора, и след това започва трудното – организацията на пространството така, че то да дава блага, а не да се взимат наготово. И тогава империята започва да се разпада, досадна й е тази нова отговорност, и в един момент казва: „Оправяйте се сами, махайте се оттук!“. Това е съдбата и на Атиловата и на Соц. империята. Бедата е, че този начин на мислене има бъдеще, и за него работят. Идеята, около която трябва да се организират не е панславизма, както беше при Николай Втори, не е и соц. Интернационализма, както беше при Сталин и Хрушчов, а е по всяка вероятност православието. На път е да се създаде империя, която се гради на достойнствата и качествата на православната вяра. Примерът на двете сгромолясали се империи ще се повтори, ако се съгласим да участваме в това начинание.

Р.Л: Вие казвате много ясно, че има опасност да бъдем претопени в този океан, където ще загубим цялата си идентичност и своята предопределеност. Още в първия си предговор, писан през 2015 г… Всъщност след цели 23 години тази книга намира окончателната си реализация.

Хр.Г.: Това, което ме накара да пиша тази поредица беше съдбата на Грузия и последвалата окупация на Крим. Не може да застанете на 30 километра от столицата на Грузия и да твърдите, че вие, ако като руснак не сте там, ще дойде американеца, и затова по-добре аз да съм тука, и да си пазя империята на няколкостотин километра от Москва. Не мога да приема, че един такъв начин на мислене може да бъде сериозно поднесен на този свят, и че тези хора въобще не се интересуват какво мисли света и не приемат неговите аргументи. И сега слушаме нещо подобно – оказа се, че тази малка, разсипана страна замисляла най-голямата атака срещу тази най-голяма по суша страна на този свят, и ние трябва да приемем тези внушения, с които искат да ни накарат да мислим, че в Украйна са престъпници, че са замислили най-подли дела, и с основание трябва да бъдат превантивно премачкани.

Р.Л: Вие смутихте някои от читателите с това, че разглеждате не само противоборството между Запада и Русия, но ги определяте не само като съперници, но и като съюзници. Бихте ли се спрели по-подробно на този въпрос, който минава като червена нишка през цялата книга?

Хр.Г.: Приел съм, че геополитическите предизвикателства се разразяват на три равнища – глобално, регионално и локално. На оперативно равнище сме свидетели на много конфликти, например, в Косово, и какъвто вече не е Украинският конфликт, който преминава на средно ниво. Защо има три равнища? Смятам, че на най-високо ниво САЩ и Русия са съюзници. Тяхното основно опасение е световните ресурси да не преминат в страна, принадлежаща на верския фундаментализъм, и съответно решимост да наложат волята си на целия свят. На това ниво са единомишленици. Затова, когато трябваше да се премачка Чечня, целият свят ръкопляскаше на тази гадна и грозна операция, при която Грозни беше изравнен със земята и няколкостотин хиляди души загинаха, и никой лоша дума не каза. На това ниво, на което САЩ и Русия си разпределят облагите, тук те са вече съперници. Те имат обща цел, но всеки гледа да подхлъзне лошите неща и задачи на другия. Докато на локалното, най-ниско равнище, те са даже врагове. Едно от най-ниските локални равнища е Балканският полуостров. Тука се решават съвсем други ситуации, тук трябва да се подхлъзне Русия да насочи единствено своя интерес към Изтока, към Средния Изток, и да се държи настрана от Средиземно море. Тук те се противници. Това, че на глобално ниво са съюзници беше доказано от развоя на Украинската криза. Но нас, българите, това не може да ни успокоява, защото на локално равнище те са противници. И не дай си, Боже, да се използват конфликтите в Сърбия, в Косово, които биха повлекли в една ужасна ситуация нашата страна.

Р.Л: Правите много интересен анализ на Балканския полуостров. На коя държава от нашите съседи може да разчита Русия?

Хр.Г.: Русия разчита очевидно на Сърбия, това приятелство и сантименти са  толкова демонстрирани. Цялата Романова фамилия загина само защото Николай Втори реши, че трябва да се пази името и престижа на Сърбия. Защото някой искал да направи разследване как така сръбски тайни служби могат да убият императорския престолонаследник, какъвто беше австро-унгарският император.  Заради тази сръбска докачливост русите се намесват и плащат най-висока цена – цялата царска фамилия е изклана, Руската империя загива.

Р.Л: Вие говорите и за руското влияние във всяка отделна страна. Този анализ не е много популярен, например, че Гърция разчита предимно на Русия?

Хр.Г.: Гърция има един отявлен враг, и те си го обявяват за такъв, това е Турция. Прогонването на Русия от Балканския полуостров би било голямо поражение за Гърция. Ще ви се стори странно това, което ще кажа, но страната, на която можем да разчитаме е Турция.

Р.Л: Не е странно, защото историята показва, че освен врагове сме били и съюзници, и се запазиха сравнително цивилизовани отношения. Кажете няколко думи и за другите страни? Защо не може Русия да разчита на Румъния или на Албания?

Хр.Г.: Румъния има една голяма цел и това е възстановяване на нейното присъствие в Молдова, което е основателно, защото молдовците по възпитание, темперамент, език, са действително много близки с власите. На това се противопостави Русия, те даже стигнаха дотам да разцепят Молдова и да обявят Приднестровска република. Събитията в Украйна заличиха темата за Македония. Вижте какво ужасно нещо е една война, тя успя да заличи тази константна тема. По отношение на политиката с Македония трябва да се смени алгоритъмът. Както и да поставяме нещата, трябва да приемем, че от другата страна имаме нормални хора със същите инстинкти като нас. Трябва да им се даде възможност да се почувстват не като предмет на българско отношение, а те да са в отбранителна позиция, а да застанат на позиция, в която и те да имат възможност да влияят на българската политика. Може би, в предстоящото сближаване, което трябва да стане на основата на премахване на просръбските наслоявания в Северна Македония да стане под арбитража на България и на просъветското влияние в България под арбитража на Северна Македоия. Трябва да им се даде възможност да влияят върху нашата политика, така, както и ние искаме да заличим тези  наслагвания в резултат на сто годишното влияние на терена на  Сърбия. Имаме и аналогичните отношения с Русия.

Р.Л: Вашият редактор ме подсети да не пропуснем отношенията Америка – Европа, и Русия – Европа, защото тези, които сме, как да кажа, по-просветените, не одобряваме категорично ролята на Путиновска Русия, но трябва ли да премълчим вините, колективно и по отделно,  на западната част на Европа?

Хр.Г.:  На прицел на сегашната криза е Европейския съюз…. Европа е потърпевшата, тя си дава сметка за всичко това, но …..тя поначало е англосаксонска и проамериканска и тя, просто, не желае да разговаря на тази тема. Позицията на Германия, която е типична за средно европейската сила,  затова е толкова уклончива, защото си дава сметка, че в резултат на драматизирането, или излизането извън контрола на тези сили, ще бъдат с тежки... последици за Европа. Различията са основни  между  Западна Европа и САЩ, не бива да смятаме, че те са единни, винаги можем да се разочароваме и изненадаме. Европа е страна, която при малко ресурси успя да постигне такава висока степен на организация, че стана най-богатата, най-интересната част на света.

Ил.Н.: Да обърнем внимание на България и да обясним какво е мястото на страната ни в Европа. Да обясним, че България е част от Европа, включително, че сме съставна част на Европа и нашето място е в Европа, но ние трябва да вземем своите отговорности за бъдещото й развитие.

Хр.Г.: Мога да твърдя, че нашето население е първото европейско население, дошло с намерение не да завладява, а да устроява тази територия. Затова сме земеделска страна, затова има такива традиции, и такъв поглед на това място. Ние сме първите, преминали през Босфора, настанили сме се тук, създали сме цивилизация. Това, че сме европейци е вън от съмнение, ние стоим в основата на произхода на европейския манталитет. Преди Римската империя да се разцепи на две, се управлява от т.н. войнишки императори. В по-голямата си част, те са родени тука, единият в Ниш, другият – Галерий, на юг от Видин. Аеций, големият военачалник, в Силистра и т.н. Нито исторически, нито географски може да се оспорва факта, че сме европейци.

Как да организираме нашата сигурност? Вън от съмнение е, че трябва да се пазим. Разбра се, че голямата опасност идва от Североизток. Ние сме на ръба на Европа, в тази привилигирована позиция, да сме гранична част на една зона, да сме неин пазител. В древността е имало едно население – Акрити. Това са били свободни хора, за разлика от поданиците вътре в империята, Акритите са били освободени от данъци и са имали само едно задължение – да пазят имрерията от нашественици. Когато империята зажаднява за богатства и скъпоценности, решава, че не може да има хора, които да не плащат данъци, премахва това Акритско съсловие, в резултат на което турците, за 400 години завладяват цялата Източна Римска империя. Нашата позиция е тази на Акритите, тоест на човек, който пази това, което е зад гърба му.

Р.Л: Виждате ли опасност, този път да попаднем в Съветско – Руска империя, и има ли опасност съвсем да забравим езика си, както мнозина малки славянски народи?

Хр.Г. : Ние не можем да забравим езика, защото те говорят нашия език.

Р.Л: Така е, но много пъти коренът не може да говори с короната на дървото. Има ли реална опасност за това, от което най-много се страхуват в момента?

Хр.Г.: Винаги има опасност. Независимо, че сме добри съседи с Турция, никога не се знае какъв щурак може да застане начело на държавата, не всички са Ататюрк. Той има едно послание към турците, което гласи: „Никога не воювайте с българите“. Ние трябва да сме силни.

Н.А.: А как да се застраховаме, ако в България се намери простак? От този, който се опасяваме, че някой ден ще се появи в Турция? Той ще бъде лош и за Турция, и за България.

Хр.Г.: Ако са двама простаци..

Н.А.: Да извикаме трети да го оправят.

Хр.Г. : Г-н Налбантов  ми обърна внимание на една схема, която е публикувана към края на книгата ми, и гласи така – При какви условия България няма да попадне в схемата на хиатуса. Хиатусът е цепка, пропаст, зона, в която, ако попаднеш, няма сигурност. Тази зона се съкръщава по два начина – или ставаме много силни и можем да се опазим сами, или разчитаме на солидарност на нашите съюзници.  Но ако те решат да не се занимават много с нашите страхове , хиатусът се увеличава. Затова най-доброто решение е ние самите да укрепим нашата сигурност и така да съкратим хиатуса. Така ще запазим и себе си, и другите. Ние имаме всички основания да настояваме да бъдем подкрепени в една основна реорганизация и модернизация при въоръжаването на българската армия.

Ил.Н.: Сега въпросът е поставен така, че пропутинските сили у нас към този момент ни отдалечават от тази възможност, която се разкрива пред българското общество, защото те категорично отказват да помогнем на нападнатия си брат, с което ни поставят на друга ос, на друго оперативно ниво. Аз съм много притеснен от тези вътрешни противоречия, които се генерират, включително и от сегашното българско управление. Как да преодолеем това?

Хр.Г.: Този проблем ще се преодолее от самосебе си. Аз не виждам някаква перспектива пред Путин. По всяка вероятност той ще бъде свален от неговите собствени хора, които не мога да си представя, че не си дават сметка, какъв опасен човек са сложили начело на държавата. Ще ми се да е такова решението. Но ние не трябва да гледаме от позицията „добро и лошо“, „зъл или праведен човек“, а да съдим справедливо или несправедливо. Да видим обективните фактори, които правят така, че  на Изток винаги да се зараждат експанзионистични идеали и идеи. И това може да стане само чрез модернизация, чрез издигане степента на качеството на живота на тези хора, и тогава те ще черпят от малкото пространство повече, отколкото  от голямото сега. И този  стимул за разширение ще отпадне от самосебе си. Смятам, че Европа със санкциите, които налага на Русия може би решава един проблем, но ще създаде ужасен проблем във вътрешността. Русия трябва да бъде привлечена, да бъде модернизирана, тя трябва да стане част от нас, а не ние от нея.

Н.А.: Това няма да стане , професоре, понеже има достатъчно негативен опит, от който е доволна, и който й е носил само ползи досега. Докато една критична маса от руския народ, аз я слагам около 10 процента, не осъзнае, че моделът, който са прилагали досега, не им носи полза и няма смисъл от него, дотогава те ще го продължават.

Хр.Г.: Смятам, че събитията в Украйна ще променят мисленето на много хора.

Н.А.: Аз не мисля, че в близко бъдеще ще го променят до такава степен, че да може да разчитаме на рационалността на критична маса от руския народ, която да избере нов модел на развитие. Те ще стиснат зъби и ще се готвят за реванш. Виждате какво носят на гърдите си – знака „Z“, който дори не е славянски. Какво означава това? За обозначаване на своя фанатизъм и отказ да се прекрати досегашния модел.

Хр.Г.: Тълкувам го като последният знак…на Путиновата азбука.

Р.Л: Много прилича на пречупения кръст.

Хр.Г.: Той е много лесен за изписване, прави се с три замаха на четката. Може би не са го избрали съзнателно да не е от кирилицата. Но и те си дават сметка за много неща, като затова, че техния военен престиж е силно надценен. Може ли за 12 дни да не можеш да прескочиш 50 километра до столицата на една обезоръжена страна, каквато е Украйна.  Представете си каква мърлящина е, каква дезорганизация цари. Тези неща вече въздействат и накрая вие ще видите една друга Русия. Надявам се да е така.

Р.Л: Благодаря и успех на книгата, тя заслужава да се прочете, да се анализира и да се проумее. Последни думи?

Н.А.: Ще бъде интересно да споменем разликите между „Атиловите“ империи и Русия. Виждам една основна разлика – нито Атила, нито предишните императори са имали  каквато и да е идеологическа задача, да спасят някого, да възцарят Царството небесно на земята. Тяхната религия е много интересна, тя е липса на религия и същевременно толериране на всички религии. Бог Тангра всъщност е Полярната звезда, и при него има толерантност към всички религии, и главно будизмът, който по онова време е най-разпространен. Общото беше стремеж към заграбване и бягане от отговорност, докато при руснаците съществува елемента на месианство, без който те не могат да живеят. То се замества, успешно или не, със славянство, с православие, с комунизъм.., най-различни опиуми се поднасят като извинение за прилагането на този модел.

Ил.Н.: За мен е по-важно да обърнем внимание какво се случва вътре в нашето общество. Големият въпрос пред нашата интелектуална общност е как ние рационално да организираме малкото си пространство, че от малкото ресурси да извлечем по-голяма полза. Искам да обърна внимание на това, което беше червената нишка на предаването – онази част от българите, които подкрепят деиствията на Путин, в края на краищата наливат вода в мелницата на корумпираността и на ограбването на труда на българина, не му дават да развие вътрешноприсъщата му инициатива, за да можем да излезем от сянката на това имперско месианство и да се почувстваме равнопоставени на цивилизования свят. Това се прави както чрез пренастройване на българската индустрия, така и на политическия живот. И всеки, който се опитва да пречи да помагаме на нашия брат в Украйна, защото те са ни братя, налива вода в ирационалното за нашето развитие.

Р.Л: И аз мисля така, макар като водещ да нямам право да изказвам мнение. Професор Генчев употреби една прекрасна дума – мърлящина, и ние също трябва да се разделим с мърлящината си. И тези 30 процента, които твърдят, че подкрепят тази война е отчайващо, може и това да не е критична маса.

Н.А.: Според мен критична маса е 10 на сто.

Ил.Н.: Това е опасно, това е заплаха за нашето развитие.

Н.А.: В тази страна не може да се направи нищо за това, против което са тези 30 процента.

Р.Л: И като сложим 30 процента, които изобщо нямат отношение към нищо, и оставаме едно малцинство, което трябва да прочете тази книга.

Н.А.: Това са не политически, а физически закони, като гравитацията. Десет процента свалят всяко правителство.

Ил.Н.: Знаете ли колко души са извели България при прехода от робство към свободата, че да имаме най-демократичната конституция в началото на 20 век?  Не са били повече от 600 души, които извеждат България на едно от водещите места по икономика и по развитие, преодолявайки липсата на османските пазари. Ние трябва да имаме този модел на нашите възрожденци.

Н.А.: Общото между тях? Всички са вярващи!

Ил. Н.: Вяра в собствените си сили.

Н.А.: Вярват в Бог Саваот, вярват в Доброто, имат религия.

Р.Л: Благодаря. Повече Бог, повече любов във всичко.