Прелюд – паяците
Пантеонът не е проветряван скоро.
В чупките и по ъглите
паяжини са изопнати.
Паяжините приличат на задгробни арфи.
С хиляди небесни струни.
Паяците нервно дърпат нишките –
искат да изсвирят нещо крайно траурно
и безкрайно бодро същевременно.
Нишките се късат.
58 г.
Флотация
Лентата прелиташе край мен
и едва не ме докосваше.
Рудните отломъци подскачаха
върху безконечния конвейр,
горди, че съдържат
много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Смешни бяха рудните отломъци –
сигурно си я представяха
фабриката за обогатяване
нещо като козметически салон.
… Трябва да призная, че се плашех.
Двоумях се, колебаех се,
но реших
и скочих върху лентата.
Рудните отломъци са мои братчета!
Ние имаме един състав!
Аз съдържам също много цинк,
олово много
и невероятно малко
златни примеси.
Майсторе, до скоро виждане!
… Чукове ни биха,
сяха ни сеялки,
химикали ни размекваха душичките.
Страшно беше и болеше.
Но сега сме чисти –
цинкови!
оловни!
няма р а з н и златни примеси у нас.
59 г.
Инцидент
Както си бяхме –
с прашни лица,
прашни дрехи
и прашни ръце, –
ние влязохме на събрание.
Ораторът влезе след нас.
Отначало ни беше криво
от умората и от грижите;
но увлечени от речта му,
всичко друго забравихме.
До един се разнежихме,
като чухме, че ние сме:
най-добрите,
най-честните,
най-щастливите,
най-героичните.
И както си бяхме –
с прашни лица,
прашни дрехи
и прашни ръце, –
без да си плюнем на дланите,
изведнъж изръкопляскахме.
Лошо стана:
прахът от ръцете ни,
от лицата ни
и от дрехите
полетя към трибуната.
Мина миг на мълчание…
И тогава ораторът,
като бършеше с кърпа лицето си,
се усмихна
и каза приятелски:
– Мийте си ръцете преди ръкопляскане!
56 г.
Славеите пеят
Посветено на славеите
от Западния парк
О, колко много славеи!…
Вървя и слушам,
забравям се
и се препъвам
в изстинали човешки трупове.
Кои са те?
Как стана туй?
Кажете ми!
Над всеки труп
възторжен славей пее…
Млъкнете, славеи!
Проклети славеи!
Дано в настъпилата тишина
един-единствен гарван се обади,
за да ми каже истината.
Страшната!
57 г.
Едипов комплекс
Две свинчета
ритат свински мехур
съсредоточено.
Те сами си го надуха
и сега играят
настървено.
Нека ритат –
но защо съсредоточено?
Нека си играят –
но защо настървено?
То не е ни плондер,
нито е балонче!
То е свинският мехур
на майка им,
дето селяните я заклаха сутринта.
63 г.
