Влизам, без да чукам. Питам:
Помещението е по-голямо от двете стаи в розово – ако говориш в единия край, в другия не те чуват. Сини тапети, гипсови фигури на тавана – птици, животни, растения. Бюфет, заемащ половината стена. Отдясно монолитен, отляво – от две части една над друга, пълен с книги и птичи пера.
Въртим се петимата, издигаме се над рояла, стигаме до тавана, но това не е таван – над нас е нощта.
Приближава се просяк. Главата му като тиква – гола, косъмче няма по нея, а вместо уши виждам тънки червени ръчички. А аз нямам какво да му дам, всичко дадох за хартия и пликове, само за метрото си оставих. Така че бързо се връщам в „Отел дьо Вил“. Само че не намирам мястото, изчезнало е. Просякът си е откъснал ушите и тика в ръцете ми червените ръчички.
– Какво е – космати зъби или Светото писание? – пита Лев Шестов*
Вход
Добре дошли! Влезте в профила си
Забравена парола? Помощ
Защита на личните данни
Възстановяване на парола
Възстановете паролата си
Временна парола ще Ви бъде изпратена