Константин Павлов: ПРАВО ДА ГРЕШАТ ИМАТ САМО ВИРТУОЗИТЕ

***

Слово е картината. Слово е музиката. Слово е скулптираният от стихиите камък. Слово е изсъхналото от киселините дръвче. Много слова – малко читатели, а и ония, които четат, не винаги разчитат добре, но това не унизява Словото. Словото може да бъде унижено само от бездарните жреци, които са го обявили за своя собственост.

***

Всеки писател има право няколко пъти в живота си да изкрещи:

„Аз обвинявам!“ Но това не бива да се превръща в негово основно занимание, защото ще стане известен като общественик, но ще убие художника, който е по-обемен, дори като социално мислещ. Затова и по-слабите писатели предпочитат да се занимават с политика – компенсират неясното си усещане за творческа, за художествена безпомощност.

***

За мен пунктоацията е текст. Тя съобщава гримасата на интонацията – не само в лингвистичен смисъл, а интонацията като печат на духа. В този смисъл аз никога не съм се изкушавал да правя поток на съзнанието, не съм изтръсквал запетайките ей така, за да стана модерен. Това много хора го направиха навремето, когато прочетоха, че някой някъде не слага запетайките. Разбира се, че може и така, но когато имаш друга задачка. Да имитираш е идиотско. Понякога след време ми се иска да махна скоба, запетайка. Но не с оглед на граматиката, а защото стихотворението е някак пораснало и нещо вече му стои като тарикатски маншет, който навремето се е носел, а сега драска погледа.

***

Убеден съм, че в хаоса на всяко Настояще време плават частици от вечното време. Това е маята, с която трябва да замесим днешния си хляб.

***

Мисля, че през цялата ми биография съм се чувствал по-добре в диктатурата, отколкото в свободата, защото тогава имаше кой да се грижи и за плесниците, и за глада, и за униженията. А хората, които изпитват носталгичен глад към робството, правят опит подло да прехвърлят отговорността от себе си към някакви режими.

***

Стига съм умувал. Случки. Само случки. Ще умувам по-късно, когато съвсем оглупея.

Подбор Асен Валентинов