КОЙ ПОСТРОИ СОЦИАЛИЗМА В БЪЛГАРИЯ ЛИ? ФАШИСТИТЕ, РАЗБИРА СЕ, КОЙ ДРУГ?

Действително, майтап няма. И не е и метафора. Фашистите построиха социализма в България, а после може да не им е харесал на комунягите и в 1989 почнаха да си го разрушават и каквито парчетии са останали акуратно си ги прибраха и осребриха. Това е то, българския преход, а иначе може да го усукваш колкото си искаш.

Уговорки и уточняване на терминологията:

„Фашисти” – оттук нататък без кавички – е наследството, което ни оставиха комунистите, на които им беше много удобно да викат фашисти на всички, които искат и когато им е удобно. И им отърва. Фашисти бяха: царското семейство (те бяха даже монархо-фашисти, а може и слято, без чертичка), социал-демократите (те бяха социал-фашисти), земеделците (аграр-фашисти), всички националистически организации с техните ръководители, основатели, членове и симпатизанти: бранници, ратници, легионери, млади и стари отец-паисиевци, родозащитници и абсолютно всички младежки и не-младежки организации отпреди 9ти септември 1944 г., включително спортни, професионални и други, които не са явно и определено комунистически. Даже анархистите и те станаха фашисти.

Освен тях всички българи, които са работели в държавната, общинската и всички други администрации, които са получавали заплати от, разбира се, фашистката държава. Всички офицери включително Лигата и Военния  съюз без генерал Заимов. Членовете на Светия Синод и всички свещеници, монаси и монахини, калугери, протосингели, архимандрити и владици. Полицаи, следователи, съдии и прокурори, служители в съдебното ведомство. Бирници, кметове, кметски наместници, стражари, пъдари, пазачи, глашатаи, куриери, лесничеи и всички противници на Андрешко.

Служителите от не-православни вероизповедания: мюсюлмани, католици, протестанти, армено-грегорианци и юдеи (без ясни и отчетливи комунистически виждания). Посетители на клерикални церемонии и събрания, поклонници на култове, дъновисти, староверци, вегетарианци и разни други чудаци. Педерасти и лезбийки.

Притежателите на фабрики, юзини, язовири, банки, кооперации, работилници, складове, даракчийници, воденици, организатори и собственици на дружества: командитни, акционерни, съдружнически и от всякакъв друг вид и порядък с изключение на 2-3 известни комунистически фамилии, които подпомагат или са подпомагали комунистите преди 9ти септември. Те се знаят кои са.

Всички т.нар. частници, които не са били наемни работници, а са работели за себе си като обущари, тъкачи, бръснари, шивачи, магазинери, склададжии и всички, ама абсолютно всички, които са плащали някому за свършена работа, даже, които са ползвали домащни помощници, слуги и слугини, файтонджии, гальотаджии, колари и рибари, шофьори, собственици на тепавици, магазинчета, кафенета, ресторанти, пивници, кръчми, кабарета, барове, аперитиви и гостилници. Галантеристи, кинкалеристи, кафеджии, леблебиджии, семкаджии, зарзаватчии, дърводелци, индивидуални майстори, занимаващи се с ремонт на уреди, поправки на коли, велосипеди и мотоциклети, цялата тая мръсна, неприятна и експлоататорска частна гвардия от дребни буржоа  (дребни ли, тяхната мама фашистка!).

Хората със свободни професии: инженери (строителни, радио-електро-хидро и мидро), архитекти, лекари, зъболекари, ветеринари, техници и зъботехници, шлосери и фрезисти, особено когато са имали помощници или са плащали за услугите на работници (експлоатирали са ги, де), предприемачи и строители, бояджии, зидари, стъклари, мазачи, касапи, фурнаджии, хотелиери, килимджии, кошничари, книжари, печатари, книговезци, притежатели на хижи и кошари, на мандри и кошери (пчелари), сигурно изпускам някои негодяи – пиячи на работническа кръв. А може би и нарочно, нали и аз съм фашист.

Интелектуалци от всички десени: писатели, поети, художници, карикатуристи, професори, доценти, асистенти, преподаватели, учители, учени, полуучени, недоучени (и те станаха фашисти), журналисти, репортьори, издатели, книгоиздатели, скулптори, музиканти, артисти, актьори, циркаджии, илюзионисти, спортисти, звероукротители, гимнастици, скиори, тенисисти, плувци, борци и боксьори.

Кулаци, подкулаци, полукулаци и частични кулаци – всеки, който има повече от 2 декара собствена земя или наема косачи, чистачи, жътвари, говедари, овчари и козари, прекупвачи и търговци на земя и инвентар, частни тухлари, керемидчии, каналджии, изкопчии, улукчии и всички с малко дюкянче, работилничка, преса, машинка с която се правят разни бръмбъзъци, мартенички, моливчета, писалки, тебешири, пера за мастило и мастило, детски играчки.

Търговци от всякакъв вид, вносители, износители, спедитори, фирми за експорт-импорт, комисионери, застрахователи, оризари, тютюнджии, сиренари, кашкавалджии, масладжии, розовари, горкият Гео Милев иска да ги ограничи до:

гении
таланти
протестанти
оратори
агитатори
фабриканти
въздухоплаватели
педанти
писатели
генерали
съдържатели
на локали
музиканти
и черносотници

     На тях той противопоставя, а пък аз добавям

селяци
работници
груби простаци
безимотни
неграмотни
профани
хулигани
глигани
– скот като скот:

                    хиляди
                                 маса
                                          народ;

И КАКВО СЕ СЛУЧИ:

ГЕО може да си мисли за 1923, но аз говоря за 1944:

Есента
полетя
диво разкъсана
в писъци, вихър и нощ.
Буря изви се
над тъмни балкани

– мрак и блясък
и гракащи гарвани ято –

Кървава пот
изби по гърба на земята.
В ужас и трепет снижи се
всяка хижа и дом.
П о г р о м!
Трясък
продъни небесния свод.

Тогава настана
най-ужасното:
Бясно захласната
заудря в душите тревожна камбана
– удря, бие, звъни. . .
Нощта падна тъй ниско –
глухо и страшно заключена
от всички страни.
Смъртта
– кървава вещица сгушена
във всичките ъгли на мрака
изписка,
и ето посяга
далеч и навред из нощта:
със своите сухи ръце
– дълги, безкрайни –
улавя и стиска
зад всяка стена
по едно ужасено сърце.
О, нощ на безименни тайни!
– и тайни, и явни:

Мегдани отново с кармин окървавени.
Смъртни писъци в прерязано гърло задавени.
На вериги зловещия звек.
Затворите пълни с хора.
В двора
на казарми, затвори
от командвани залпове ек.
Вратите залостени.
Чукат отвън тъмни гости.
Сина със револвер в ръката
мъртъв на прага прострян.
Бащата обесен.
Обезчестена сестрата.
От селата задигнати селяни
след тях – войници:
мрачен конвой.
За да бъдат разстреляни:
Команда: стой!
„Огън“ –
изтракаха пушки:
    Ку
         Клъкс
                     Клян –
„бий“!
      – залп.
Десет трупа
от брега
пльоснаха тежко
в мъртвите мътни води на Марица.
Окървавена повлече
ги скръбната родна река.

(всички стихове в италикс са взети от „Септември” на Гео Милев)

Поемата „Септември” на Гео Милев е написана през 1924 година и се отнася за кървавия метеж от септември предишната година. Жертвите, така картинно и художествено описани, както и обстановката на метежа, възлизат на 787 убити. СЕДЕМСТОТИН ОСЕМДЕСЕТ И СЕДЕМ ДУШИ! Толкова, ако не и повече са жертвите от „другата страна” – полиция, военни части, доброволни отряди за защита и цивилни граждани. Продажната, корумпирана и престъпна комунистическа историография – не само лъже-историците-съставители на „Краткия курс по история на БКП”, където се говори за „Около двайсет хиляди жертви”, но и авторитетната „Кратка история на България”, съставена от измамника Александър Фол и др. лъже на едро: Около пет хиляди души намериха мъченическа смърт през кървавите септемврийски дни и нощи на 1923”. А те са 787.

Все още ненамерилите своето поетическо изражение жертви на комунистическите зверства през месеците след идването им на власт през 1944 година възлизат вероятно на 100 000. И убийците не са само садисти като Мирчо Спасов, Лев Главинчев и Пеци Трайков, а видни деятели на културата и изкуството, като д-р Владимир Бонев, Павел Матев, Шмиргела и Крум Кюлявков, Станко Тодоров и самият Тодор Живков. Известният културтрегер Валери Петров участва в убийствата с поезията и културно-театралните си прояви. Само в едно село (Стряма) има 58 убити. На едно място, на един път!

Но нали не за това ставаше въпрос, а кой построи социализма?

След зверствата, кланетата и първоначалния първобитен и брутален терор – невиждан в цялата българска история – идва времето на строежа на новия строй, в който неизбежно участва целия този народ описан по-горе: от стражарите и царските офицери до пчеларите и тепавичарите и всички с по две крави и пет агнета на село.

Сиреч Н А Р О Д А, или както ги описваше по друг повод самият Гео Милев, превърнат в: „скот като скот, хиляди маса народ”.

Точно превърнати в скотове: над 350 000 преминали през каторгите на 86те концлагера, повече от 1 000 000 бригадири и над 400 000 трудоваци в лагери за робски труд. Всички останали – без заварените около 5000 комунисти и още толкова останали земеделци по 9ти септември – значи около 7 милиона дущи, бяха впрегнати като рогат добитък по полета, язовири, пътища, фабрики и текезесета да строят социализъм. Навъдиха се, разбира се, веднага надзиратели, чантаджии и постепенно Партията си отгледа и елит. Взе ѝ колкото обикновено е необходимо – около две поколения – 40-50 години. И точно когато си го създаде трябваше да се маха от властта. Малшанс!

Искаш не-искаш бачкаш и строиш социализъм. Разбира се, вечният български Андрешко си питаше оная работа и кръшкаше както и когато може и по начини известно само нему – и във фабрики и по полета и мегдани. Но и крадеше – при всеки удобен и не толкова удобен случай. Намираше му колая.

А останките от буржоазната класа, свикнали на труд и постоянство, не можаха да отвикнат от трудовите си привички до края на съществуването си. Изучиха се колкото можаха и колкото им бе позволено, станаха водещите фигури в индустрията, науката, културата и занаятите и работиха както те си знаят и както бяха научени – с честен и почтен труд и им беше много трудно да се изтарикатят.

Преживяха някакси. Никога не станаха началници, но пък вършеха цялата работа, бяха благодарн, че са върнати по местожителствата си, научиха се да не говорят за убитите си бащи, братя и сестри, бяха доволни и на малкото и се възползваха от възможностите – нали бяха учени и изучени – да пръкнат по Магреба и другите арабски страни, па и в Африка на гурбет. И там комунистите ги експлоатираха и им плащаха жълти стотинки, но горките унижени и наплашени и на това се радваха.

Успяха криво-ляво да си изучат децата, омъжиха си дъщерите за по-така, нещо, кои комунисти, кои леви земеделци, подредиха се и синовете колкото можаха горе-долу, скриха снимките, шашките и ордените на бащите и дядовците по тавани и мазета, научиха се да си оставят и маниерите и бомбетата в къщи, вместо пардесюта облякоха тужурки, после и якета, вместо меки шапки не туриха каскети, но барети. И не си кръстиха децата Светлана, Зоя, Искра и Маруся, нито момчетата Вихрен, Искрен, Сергей, Светлин и Виктор, кръщаваха ги скришно в черква (пазеха се, хей, много) пак на Георги, Иван, Димитър, Никола, Петър и Асен, момичетата се разпъстриха, освен Мария, Ана и  Лили станаха коя Нели, Мадлена, Диана, Изабел, Мариана.

Върви животът, почнаха и да бягат някои, други да не се връщат, навикнаха и на преструвки и на лицемерие, но дочакаха 1989 и си взеха имотите и се поуспокоиха комай всички, па си намериха и партия по вкуса: „Кой не скача е червен”, плахо-плахо почнаха да се пишат и антикомунисти, но на сън старите пак се будят в пот и подскачат, ех живот…

Но построиха социализма и това е.

И за друго са готови. Девизът им е „видяхме, преживяхме, доживяхме!” Какво им е? А и комунистите – може още да ги има, но не важат. Все пак, Бог да пази! Чукай на дърво!

Никола Г. Алтънков

31 март 2021 г.