КОГАТО ГЕРОИТЕ БЯХА МУТРИ

„Клитемнестра” – роман от Констанца Касати изд. „Сиела”, превод Божана Славева

Мисия на така наречените „исторически романи” е да осмислят историческите събития, да ги тълкуват ако е възможно по нов начин, да хвърлят светлина върху потайните кътчета на миналото. В никакъв случай не бива да бъдат драматизации, от школски тип, в които горди херои си разменят високопарни реплики и патриотични лозунги, претендиращи за  автентичност. За съжаление повечето книги на историческа тематика са точно такива. Обикновенно критиката набляга на детайлите или на езика, на използването на определени думи не характерни за епохата, вманячава се върху това дали героите пишат посланията си върху папируси, пергаменти или глинени плочки, а не какво е съдържанието на написаното. Не, че подробностите са без значение, но историческият период, би трябвало да бъде по-скоро декор, за да се осмисли настоящето. Дегероизирането е съществен момент в търсене на човешкото, а от там и на истината. 

В английската литература има такава традиция започваща още от Роберт Грейвс. В романа си „Златното руно – походът на аргонавтите” – изд. „Факел” 1993г, той осмисля най-важното социално събитие в историята на човечеството – преминаването от Матриархат към Патриархат, което е значимо, не толкова с размяната на ролята на половете, а с това че чрез него се осъществява преминаването от безкласово към класово общество, от първобитно общинния строй,  към робовладелския.  Възниква и друга форма на семейни отношения, за да се стигне до характерната в наши дни основна клетка на обществото. Както ще се види по-долу, не случайно се позовавам на този роман.

Романът „Клитемнистра” на Костанца Касати е продължитение на тази традиция. Родена е в Тексас, учила е древногръцка  филология и театър в северна Италия, със следдипломна квалификация в унивесритета  Warwick – Англия. Това е първият и роман, преведен вече на 18 езика!  В края на книгата има благодарности, но слава Богу липсва библиография!!! Художествената литераура не се нуждае от библиография!!! Дори авторът да се отклони от точните събития, това е без значение. Важното е подходът му, това как ще изтълкува тези събития. В романа си „1793” стр.152 Виктор Юго казва: „Историята има своята истина, а легендата своята. Историческата истина е различна от тази на легендата. Нейната истина е изобретение, което има за резултат действителността. Впрочем историята и легендата имат една и съща цел: да изобразят този преходен, този вечен човек.”

Каква е истината в разказваната  от Костанца Касати легенда, кое е новото в нейния роман, базиран върху познатия митологичен и драматургичен сюжет?

Преди всичко гледната точка! Главно действащо лице е Клитемнестра и макар романът да е написан в трето лице, през нейните очи се отразява действителността.  Лесен подход към книгата би бил да я наречем: феминистки роман. Унизените и оскърбените, освен робите тук са основно жените. Макар и „свободни” те са големите жертви на настъпилите промени. Патриархатът вилнее, той току що се е утвърдил като строй и е безмилостен. Мъжете – господари непрекъснато отстояват и налагат със сила своите завоевания.  „Свободните” т.е. не робини жени, дори в Спарта имат само правото на изтощително и често безпощадно военно обучение, както и „привилегията” – при провинения и неуспехи да бъдат бичувани наравно с мъжете.  Все още им е „разрешено”  или са си го извоювали тихомълком – да имат полов живот и приключения с други мъже преди брака. Твърде скоро, ще се наложи да забравят тези волности.

Авторката смело задава въпроси, свързани със сексуалността на половете. За мъжете няма проблем да имат връзки с мъже, докато за жените, връзките с жени са непристойни. Романът би бил еднозначен, ако се задоволяваше само с излагането на феминистките позиции. Не това е целта му. По-важно за авторката е да акцентува не върху особеностите на пола, а върху тези на властта! Властта и деформациите, които предизвиква са основната тема на нейния роман.  За целта и е нужно да дегероизира събитията. Да премахне героичния ореол на митологичните персонажи. И тя го прави. Виждаме античните герои да се държат като мутри. Те бият и чукат наред! На тях всичко им е позволено. Те не искат, а направо протягат ръка и грабят, това което им харесва. С правото на грубата сила!!!  Наричат се царе, а в същност са племенни вождове, заграбили властта с убийства на другите кандидати. Не, че другите биха се държали по-различно. Просто не са имали шанса и силата да се наложат.

Като царе и мъже, могат да обладават освен законните си съпруги, всички жени в двореца, робини и свободни, независимо от желанието им. Те се отдават с примирение, или биват изнасилвани. Дори хубавата Елена, преди да се ожени за Менелай е била изнасилена от втория по значимост герой в митологията – Тезей. Утешават я, че всяка жена с удоволствие би приела да я изнасили такъв герой!!!  Майката на Егист – братовчед на Агамемнон и в последствие любовник на Клитемнистра е била изнасилена, в тъмното на храма  от своя баща Тиест. Така тя и не разбира, че точно баща ѝ я е изнасилил. Самият Агамемнон, убива първия мъж на Клитемнестра – Тантал и бебето ѝ от него, решен обезателно да се ожени за нея, което и постига. Няма да се поколебае да пожертва и своята дъщеря – Ифигения. Толкова кръв! Толкова жестокост и нещастни съдби! (Чудя се дали след време и днешните мутри няма да бъдат героизирани, от умилкващите се за подаяния бардове.) Клитемнестра е жертва на този порядък. В стремежа си да оцелее , в желанието си да отмъсти, тя постепенно се променя. Налага ѝ се , за да докаже,че е силна като мъж, да убие със собствените си ръце двама от старейшините. Така самата тя се превръща в мутра!!!. (Не мутреса!!! –  Русите силиконки, които се глезят и карат скъпите джипове, рядко се издигат до истинската власт. Не им се налага да се борят за нея със също такива мутри като мъжете им и те закърняват. Не се развиват. Остават си кифли.)

С превръщането на Клитемнестра в мутра, играта е вече загубена. Системата отново се е наложила. (Можем да си спомним за „Приказката за стълбата” на Смирненски). Загубила е едно от най-важните женски качества – състраданието, милосърдието към по-слабия, толерантността към победения. Властта винаги взима своето,тя деформира характера на властващия независимо от добрите му намерения и независимо от неговия пол!Тя сама  ще убие причинилия  ѝ толкова страдания неин съпруг Агамемнон. В митологията е различно, там го извършва  заедно с любовника си Егист, но това би противоречило на цялостната концепция на авторката. Тя иска героинята си силна и безпощадна. Жестока като мъж!!! Очаква я възмездието, да бъде убита от собствения си син – Орест. Той отмъщава на майка си и на нейния любовник. Патриархатът отново се завръща като победител! Можем да се заблуждаваме, че наказанието идва за Клитемнистра заради това, че в името на отмъщението и властта е изменила на първоначалните си принципи, но в реалния живот не е така.

Интересно са изградени характерите в романа. Митологичните герои оживяват със своите ярки черти. За някои – като Агамемнон, Одисей, Електра, това е лесно, има достаъчно материал както в произведенията на Омир така и в драмите от античния театър. По-трудното е да представят не толкова популярните, слабо открояващи се персонажи. Авторката ги извайва като личности, още от детските им години, когато все още са плахи и недостаъчно изявени. Пред очите ни те израстват и се проявяват с думи и дела в развитието на действието.Авторката успява да превърне познатите ни двуизмерни характери на Елена, Ифигения, Егист, в пълнокръвни и ярки образи, всеки със своята специфична душевност и особености.

Романът на Костанца Касати е едно силно произведение, а същевременно е и увлекателно пътешествие. Чете се с удоволствие, но и с напрежение! Читателят страда заедно с героите и се безпокои за развитието на действието.  Разбира се, дребнавите историци винаги могат да намерят с какво да се заядат – променени или сбъркани подробности, които не знам дали се дължат на превода или на ентусиазма на авторката, но общо взето това е без значение. Нека не изпускаме от погледа си важното! А то е, че книгата е хубава с различно, собствено виждане на нещата!!!

Христос Хартомацидис