Когато Виви завърши „Моят Шабат“ аз й казах: „Тази книга у нас ще я прочетат само евреите и бургазлиите!“ Но изобщо не познах – за стотици читатели от цялата страна „Шабатът“ стана вълнуващо откритие и любимо четиво. Още по-изненадващо, като гръм от ясно небе, дойде голямата национална награда „Христо Г. Данов“, за който разказва този репортаж.
За първи път четиво на българска еврейка и коренячка бургазлийка получава такова високо признание. На това не впечатли нито организацията на евреите „Шалом“, нито организацията на бургаските писатели, нито на Община Бургас, за които присъждането на годишното държавно отличие не бе повод за национална или регионална радост. Нито общината, нито „Шалом“ си мръднаха пръста да отбележат събитието, не се сетиха да поискат среща на своите членове и съграждани с авторката на тази трогателна книга.
Фактът не обиден за Асса, нито за издателството, От тогава мина много време – човешко и историческо – мина и замина. „Шабатът“ продължава да предизвиква аплодисменти, наскоро бе представен с откъс в алманаха „Любослов“, списван в Чикаго, САЩ. „Шабатът“ вече е преведен на английски, предстои да се появи и на иврит. Явно бургазлиите в Америка, както и евреите по света са по-чувствителни към успехите на своите представители.
Виви не знае, че пиша на стената й и сигурно утре ще изтрие тази моя реплика, но не се кахърете – ще я прочете на моя дувар.
Лека нощ!

Книга за Бургас спечели Националната литературна награда „Христо Г. Данов“

„Моят Шабат” на Вивиана Асса спечели Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ в категория „Автор на българска художествена литература“. Наградата бе връчена на тържествена церемония в двора на къща – музей „Христо Г. Данов“ в Стария град на Пловдив днес, 29 септември.

Отличената книга на Вивиана Асса връща читателя в стария Бургас и разкрива пред него един пъстър, уютен и добър свят, в който и най- страшните житейски несгоди изглеждат преодолими. „Моят Шабат“ прехвърля мост на братство и разбирателство между различните етноси в България и възкресява модел на поведение, който е от изключително значение за бъдещето на човечеството като цяло. Животът е разказан с мъдрост и деликатност, с щипка ирония и много, много светлина – носталгично съпреживяване на време, в което са живи голяма част от забравените днес човешки ценности. Авторката разгръща широкомащабно пъстро пано, в което личните истории са вплетени в историята на стария Бургас, гостоприемно събрал гърци, арменци, евреи, българи и турци.

„Моят Шабат” показва как това, което събира хората, може да бъде много повече от това, което ги разделя. Книгата представя модела на онази обществена действителност, в която различните култури и религии могат да съжителстват и да се допълват, вместо да си противоречат. На фона на ситуацията в съвременния свят връщането в миналото прозвучава изключително актуално.

„Моят Шабат” е книга, която трябва да бъде прочетена и препрочитана. Заради панорамата, която се открива и пред очите, и пред сърцето. Заради това, че без напориста дидактика припомня неглижирани морални категории и ни учи как да бъдем хора. Заради това, че показва колко силна може да бъде душата, която се радва на своите цветове и която вярва, че разделенията не са нужни никому. Книгата на Вивиана Асса, откроена в сериозна конкуренция на стойностна литература, заслужава адмирации за всичко споделено в нея, заедно с художествените си достойнства.

Националната награда „Христо Г. Данов“ е учредена през 1999 година. Престижният приз се присъжда ежегодно за принос в националната книжовна култура през едногодишния период от последното й връчване. Тя е насочена е към всички творци, свързани със създаването и популяризирането на книгата – автори, преводачи, издатели, художници, критици, библиотечни дейци и книгоразпространители.

Публикувано в сайта НА БРЕГА
Може да се види тук

„Моят шабат“ на Вивиана Асса – най-бургаската книга, която чета и която така силно връща към детството – с Халите, с банята, с морето, с игрите, с плажа, с историите на хора, близки и до моите родители, с панаирите, с въртележките – един калейдоскоп от скъпи спомени… Благодаря на Стоянка Деянова, че ми даде книгата! Ще я потърся, защото всеки бургазлия трябва да я има и я преживее.