Ложе от папрат
Ще легнем на ложе от папрат под стари дървета,
които премрежени клони над нас ще навеждат.
И само росата, разпукала пъпки, ще свети –
свидетелка няма ще бъде на нашата нежност.
Ще бъдем сами с приглушеното ехо на птици,
сред млада поляна, обшита със тънки пътеки.
Прозрачният въздух ще блика от птичи зеници,
Ще капе по тебе, ще капе по мене излеко.
Ръце ще протегна и твоето тяло ще стигна,
обзето от тръпки и жадно за моята близост.
И сънното слънце ще тръсне глава, ще примига,
небето ще слиза, над нашето ложе ще cлиза…
Завити под синята сянка на топлия хребет,
край нас ще изтичат минутите пълни и кратки.
Голямото време ще бърза през мене, през тебе…
Над нашето ложе ще падат звезди като капки.
Орбита
Едва ли ще си винаги при мене.
Аз зная, че ще срещаш други хора.
Ще се загубваш в улици и вечери
и други рамене ще те докосват.
И пак ще ти дотрябва близостта ми
и всеки миг ще чувстваш, че ти липсват
очите ми, ръцете ми обичащи.
Ще дириш път обратно да се върнеш
във моя дом, във твоя дом, заключил
смеха ти, твойте стъпки, твойта хубост.
Ще разбереш, че пътищата тръгват
от моя дом, от твоя дом и свършват
до оня праг, отгдето cа започнали.
Почти молитва
Бъди жена в нещата, знайни от години:
в парчето хляб, което вечер ми предлагаш,
в _солта и ножа, в чашата с пенливо вино.
Ще бъде тъй домът ни пълен с твоя благост.
Край мен ще има часове със друго име,
но аз не зная, как да ги наричам…
Бъди и в тях ти пак със друга несравнима,
единствена жена, която ме обича.
И може би така ще можеш да усетиш:
във простите неща се крие траен огън.
И все едно дали сърцето на поета
пред теб ще се стопи или ще слави Бога.
Бъди жена сега и в идващото време,
в парчето хляб, което пак ще ми предлагаш.
И в думите добри, които аз ще вземам,
на път ли тръгна сам, прекрачил тихо прага.
Повиках те да помълчим
И нека като детски сън
се стапят кратките минути.
Дори и вятърът навън
да броди в пътя си нечуто.
На нас е нужна тишина –
да може в нея да просветне
звезда зад облаци – една,
белязала ни с път и с цвете.
И нека _стрепетен език
изстраданото да се върне
и в най-нечакания _миг
душите ни да преобърне.
Преди над нас да се здрачи,
преди да стане тежък кръста,
повиках те да помълчим.
Дано не кажеш, че е късно.
И все съзирам…
И все съзирам, все прегръщам
с очи, за хубост ненаситни,
градче на бряг с високи къщи,
със залив син и пясък ситен.
Старинна черква там се вижда.
Безсънен вятър преминава
над покрива и чер. И трижди
звънят камбани. Отзвучават.
Не спят балкони свечерени,
по тях прането се белее.
Подобно риби уморени
ръцете женски се люлеят.
Била си тук преди и вчера,
жена със мигли на момиче,
която искам да намеря,
която искам да обичам.
Вървя с предчувствие в сърцето,
че теб ще срещна, с теб ще бъда.
Заспива на брега градчето,
будувам на любов осъден.
Снегът вали
Снегът вали. И в царствената зима
дърветата изглеждат странни свещи –
виж, всяка свое пламъче си има.
И става бяла черквата отсреща.
Чуй, ехото студено бавно слиза
от нейното кубе, върви надолу…
В такава нощ и ангелите влизат
в душите ни – и весели, и волни.
И всеки се опитва да узнае
какви сме ние двамата със тебе:
сърца безгрешни, тръгнали към Рая?
Деца добри, издигнати на хребет?
Снегът вали. Валят над нас въпроси,
един след друг във рехава редица…
И без да щем, нас времето ни носи
на свойта бърза бяла колесница.
И в нея ние ще заспим полека,
забравили за всяка земна грижа.
И цяла нощ снежинки нежни, леки
за нас безкрайна приказка ще нижат.
Върви животът
Върви животът в пътя си безкраен
като река в коритото познато.
При теб съм пак. На прага стъпил трайно,
аз те докосвам с трепета на вятър.
Но не долавям шепота ти ласкав.
Нима се чува трепета на птиче?
От близостта ти жаждата ми расне.
И ставам друг: безпаметен, първичен.
Над твойте устни шеметно надвесен,
честит съм аз, че в този свят те срещнах.
И сякаш съм сред царството небесно,
а не при тебе на земята грешна.
И все така ме връщай към безкрая
на туй, което беше днес и вчера.
Да помним нека. И добре да знаем,
че всеки беше другия намерил.
Роден на 13 февруари 1935 г. в с. Крушаре, Сливенско. Завършено образование – висше икономическо и висше журналистическо, доктор на филологическите науки. Първа книга – заглавие, жанр, редактор, година на отпечатване, името на издателството, предложило я на читателите: „Лястовици над къщите”, стихотворения, Сл. Хр. Караславов, предговор – Найден Вълчев, 1968, библиотека „Смяна” на „Народна младеж”. Значими книги, обнародвани досега: „Следзалезна трева”; „Пепел и надежда”; „Ти разреши да те обичам”; „Природата се радва и тъгува”; „Делник мой, свети ми още!”; „Огънят тихо вървеше, тихо край тебе, край мене…”; „На ревера ми – птиче перо”; „Облак смъртоносен и дъга висока” (поезия); „За мъжка песен оставям думи…”; „На ябълка ухае часът последен” (повести); „Без умора да обичаш” (новели); „Шепа думи от пътя” (публицистика); „Предишна памет” (спомени за български писатели); „Живи и след смъртта си” (спомени за художници в два тома); „Неосветени светове – анкета с живописии” (трилогия); Избрани произведения в 10 тома; „Колекционери накартини: 7 (9) имена”; „Марий Ягодов” (литературна анкета); „Списание „Пламък” и неговият редактор Гео Милев” (студия); „Гео Милев: начинател и редактор на вестници и списания, журналист и публицист” (монография); „Търпелива любов”; „Оцеляла любов”; Роман-дилогия; „Неотминали страници” 1. „Шепа думи от пътя”; 2. „И аз видях Америка” (публицистика).
