Проф. дфн Мария Младенова

Идеята за тази книга със спомени за Мъдреца от Калиманица Йордан Радичков се роди още в деня, в който и аз търпеливо стоях на километричната опашка пред църквата „Свети Седмочисленици“, въпреки януарския студ, за да се простя и да кажа последно „сбогом“ на най-свидното чедо на прекрасния Северозапад. През следващата седмица във всички печатни медии, столични и местни, се появиха редица спомени за напусналия ни творец от хора, които бяха общували с него дълги години. Те добре познаваха пътя, който бе извървял не само като личност, но и като сладкодумен автор, който посея в своята литературна нива семената на лудата си трева и нейният странен аромат заплени милиони читатели не само у нас, но и в 50 страни по света. Преведена е на 39 езика. Грижливо следях и събирах тези спомени. После лично поканих да пишат немалко писатели, художници, преводачи, журналисти и актьори, всеки един от които беше общувал по свой начин с Йордан Радичков, за да ги добавям в папката. 

И зачаках.

Пръв от актьорите ми донесе своя спомен неповторимият Велко Кънев, който ни напусна преди време, а театроведът Димитър Стайков написа за него уникалната биографична книга „И рибите заплакаха за Велко Кънев“ (2014). Написан е саморъчно с черно мастило. Възнамерявам много скоро да го предам на Музея „Велко Кънев“, създаден в родния му град Елхово. 

После дойде по пощата на дискета споменът на художника Иван Кирков, който вече беше болен и се беше оттеглил в родния Асеновград. 

Папката със спомени за Йордан Радичков постепенно ставаше по-пълна. 

Не всички обаче, който поканих да напишат спомени, се отзоваха на молбата ми. Голямата писателка и османистка Вера Мутафчиева ми каза: „Съжалявам много, но не бих могла да напиша спомени. Аз съм читателка и почитателка на Йордан Радичков, но лични спомени с него нямам. Двамата никога не изпихме „заедно“ дори една ракия“.

Позвъних на Ивайло Петров.

„Спомени ли? Какви спомени? Били сме заедно на лов…“ И тъкмо се канех да му кажа, че точно по време на лов се случват любопитни приключения, слушалката, от която се носеше ведър темерутлък тракна… Отиде си наскоро след Йордан Радичков. Малцина го изпратиха…

Сред неколкократно поканените и обещали да напишат спомени за възхитителната личност на Й. Радичков бяха режисьорката Маргарита Младенова, актьорът Антон Радичев, уникалният Рангел Вълчанов, който не престана да ни изненадва с нестандартните си творчески решения в киното, изненадващо сподели с притеснение, че не се чувства достатъчно дорасъл, за да си позволи да пише спомени за Йордан.

И други не написаха. Няма да ги споменавам. Сигурно всеки е имал свое вътрешно извинително оправдание.

Но папката със спомените за Йордан Радичков, който македонският писател Младен Сърбиновски определи като „най-великия на Балканите“ увеличаваше своя обем…

Потърсих издател. Дадох ги на човек, който беше близък на писателя. След като ги държа повече от две години, ми ги върна с коментар, че писателят, който според проф. Тончо Жечев „ощастливи България с таланта си“, няма нужда от тази книга. Нека ми бъде разрешено да не споменавам името му.

Няма да скрия: това ме огорчи безкрайно. Как така? Писателят нямал нужда от тази книга, когато мнозина у нас и в чужбина го наричаха „Кафка от София“, а други го сравняваха с един от най-знаменитите автори на ХХ век, магическия реалист Габриел Гарсиа Маркес. 

Между другото, при една от срещите ни Йордан Радичков чистосърдечно сподели, че е чел произведенията им едва след като започнали да го сравняват с тях и добави, че никога не е влагал преднамерено в творбите си идеите, които литературните критици откриват, извеждат и обсъждат.

След време споделих идеята си за тази книга с поета Румен Леонидов – един от най-близките приятели и ценители на твореца Йордан Радичков. Той моментално, без да се замисля, заяви, че е готов да помогне книгата да се отпечата в издателство „Изток – Запад“, добре познато ни със стойностните книги, които предлага на четящото общество. Разбрах, че собственикът му Любен Козарев веднага е приел да отпечата сборника. И книгата тръгна. Очаква се да се появи на книжния пазар към края на настоящата година.

Издирвайки спомени за Йордан Радичков, публикувани в периодични издания и книги, успях да открия текстове от 52 души. Заедно с текстовете на 20-те автори, които написаха спомени специално за настоящия сборник, и тук се публикуват за първи път, те са общо 72, като 53 са от мъже, а 19 са от жени. По националност 63 са българи и 9 са чужденци.

Оказа се, че най-често, по различни поводи, спомени за Йордан Радичков е писал световноизвестният славист и българист проф. Джузепе Дел’Агата, който пръв в Италия привлече вниманието на студентите си по български език, на преводачи и издатели към творчеството на писателя, което ги очарова и няколко негови книги, сред които и „Ние, врабчетата“ зачуруликаха на италиански език. Въпреки че авторите са 72, спомените в книгата са над 80, защото от някои автори съм включила по повече от един текст, защото са писани в различно време, по различни поводи и осветляват различни събития и моменти от битието на твореца.

Преглеждайки списъка с авторите на спомените, с болка установих, че почти 30 от тях вече не са сред нас. Съдбата ги отнесе като есенни листа в отвъдното. Мир на праха им!

Освен текстове, които по своето съдържание са чисти спомени, в сборника съм включила и няколко интервюта, сред които се открояват тези на Сузи Радичкова и проф. Георгий Гачев. Взети от журналистите след кончината на сладкодумеца Йордан Радичков, по своето съдържание те са с изцяло мемоарно съдържание.

По професия и характера на творческите си изяви сред авторите на спомените се срещат знакови имена на актьори и режисьори, на журналисти и писатели, на преводачи, издатели, учени, общественици, театроведи и учители. Редом с имената им са и тези на негови земляци, съученици и родственици, с които го свързва не само роднато му Итака – Калиманица, но и прекрасният Северозапад.

С повишена информационна стойност се отличават спомените на най-близките му приятели акад. Петър Динеков, акад. Светлин Русев, проф. Джузепе Дел’Агата, поета Румен Леонидов, проф. Крикор Азарян, проф. Георги Чапкънов и писателя Георги Гроздев, за които той бе просто Йордан, Данчо или бай Йордан.

Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков, да усетим пулса на сърцето му, което винаги е бѝло за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и света.

При подобни издания най-често е използван хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по азбучен ред на фамилните имена.

Запазени са всички особености на стила и езика на автортите на тези спомени. Нанесени са само минимални корекции в пунктуацията и правописа. В края на сборника са приложени и биографичните бележки на участниците в него. Те ще бъдат особено полезни за по-младото поколение читатели, за които повечето от тези имената са непознати. Така ще получат по-пълна представа за личностите, с които Йордан Радичков е общувал през живота си. За някои от участниците упорито търсих информация от предполагаеми близки, бивши колеги, справочници, институции и творчески съюзи. На всички, които ми оказаха съдействие, изказвам своите благодарности. Само за неколцина от тях се добрах  до оскъдни информация, поради това, че усилията ми се оказаха напразни и не бе възможно да се установят подробни биографични подробности.

Към всеки вече публикуван в миналато спомен са дадени точни библиографски сведения за първоизточника на отпечатване.

Прекрасната корица дължим на известния журналист и фотограф Иван Бакалов, горещ почитател на Йордан Радичков, който ни предостави един от най-прекрасните портрети на писателя, избрал я от богатата си лична колекция с фотографии на Радичков.

Пожелавам от сърце на читателите на книгата със спомени за възхитителния Йордан Радичков много вълнуващи часове на удоволствие и размисли.

Предишна статияВ лабиринта на Леонидовата поетика –  Просъници, Бдения, Сънописи
Следваща статияПоклон за Теофан Сокеров