Боян Чуков ▷◀ Матрицата отвътре
Отминаха доста дни, откакто коронавирусът налази света. Обявената пандемия все по-трудно може да прикрие тектоничните процеси, които се наблюдават в Азия, Европа и Америка. Кой изнудва света с въпросната пандемия? Кой синтезира модифицирания коронавирус? И въобще този вирус има ли изкуствен произход? Кой разпространи коронавируса? Това стана случайно, или някой го направи нарочно? Обвиняемите са много. Американците твърдят, че китайците са разпространили вируса. Китайците казват, че американците са на дъното на цялата тази история, защото „нулевият пациент“ се появил през есента на 2019 г. в САЩ. Тези, които обвиниха руснаците за „новичок“, сега посочват отново Москва за виновник. В Русия анализатори и специалисти по въпросите на хибридната война твърдят, че зад всичко това стоят британците и лабораторията в Портън Даун, Ковънтри. Въобще води се кървава информационно-психологическа война – и първата жертва е истината. Един от най-чес-
то срещаните контрааргументи в споровете са тривиални обвинения в „теория на конспирацията“ или директно във „фалшиви новини“. Все пак най-често като виновници за драмата се посочват САЩ и Китай. Категорично смятам, че нито Си Дзинпин, нито Доналд Тръмп са толкова глупави, че точно в този момент да се прострелят в слепоочието с коронавирус. През 2020 г. в САЩ предстоят президентски избори. Доналд Тръмп щеше да е категоричен победител, ако не се бе появил коронавирусът. Днес преизбирането му вече е поставено под въпрос и не е толкова сигурно, както беше в края на 2019 г. Тръмп успя да нанесе няколко тежки поражения на Пекин в търговската война. Поднебесната отстъпи и Вашингтон получи огромни допълнителни постъпления в своя бюджет – и Тръмп трябваше само да запази тази позитивна тенденция до президентските избори; нищо повече.
Когато се говори за Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Дзинпин, трябва да се има предвид, че и тримата имат във вътрешнополитически план една много мощна глобализирана либерална опозиция, чиито действия се координират от централен координационен център на „дълбоката държава“, която е разпростряла своите мрежи в целия свят. Тя защитава с всякакви средства изградената от нея Система в света. За какво става дума? Под „дълбока държава“ се разбира глобалният финансов капитал, Системата, либералните глобалисти, соросоидите, неотроцкистите, хората около Хилари Клинтън. А „конспиролозите“ ползват понятия като „черен интернационал“ или редица тайни общества като илюминати, „Череп и кости“, Клуб 300, Билдербергите и др. Съгласно предпочитанията всеки може да си избере задоволяващо убежденията му понятие. Не е ясно къде е центърът на „дълбоката държава“, който взема решение и задейства своите филиали по света. Едни твърдят, че се намира в САЩ, а други – в Лондон, в Ситито.
Британците вече оцениха възможната компенсация от Китай за последствията от коронавируса в размер на 4 трилиона долара. „Независимата“ обществена организация „Хенри Джаксън“ дори е подготвила доклад. САЩ се готвят да представят иск на Китай за няколко трилиона долара. В случай на успех американският съд може да арестува собствеността на китайските държавни предприятия на американска територия.
В самото начало на „пандемията“ тримата „големи“ тръгнаха с различен старт. Редица косвени признаци подсказват, че Путин бе най-добре информиран за това, което предстои. Това беше и причината Кремъл да реагира реактивно и да се стигне до „зануляване на президентските мандати“, както и промяна в руската конституция. Предвид огромната криза, която се задава в света, необходима е властова стабилност и е неразумно да се слушат съветите и критиките на руските либерали, които обслужват интересите на „дълбоката държава“.
Си Дзинпин след кратко стъписване се окопити. Бързо и решително предприе мерки и продължи планомерно да реализира вътрешнополитическите мероприятия, които бяха планирани преди епидемията: стабилизиране на икономиката на Поднебесната и активизиране на битката срещу лобито на „дълбоката държава“ в Китай.
В най-тежко положение се оказа Тръмп. В началото той не подозираше какво му кроят неговите политически противници с драмата „коронавирус“. Дори малко се изложи, като каза, че всичко ще мине много бързо и няма повод за притеснения. Но постепенно започна да осъзнава каква заплаха се надига за него в резултат на раздухваната от медиите истерия преди почти сигурното му преизбиране за президент. Окончателно му „светна“ след телефонния разговор, който проведе по негово искане с Путин. Руският президент явно го информира за реалната ситуация и Тръмп на следващия ден уволни главния контрольор на американските специални служби с мотива че вече не му вярва. Местен американски анализатор много точно установи, че когато Тръмп обяви, че в Ню Йорк ще пристигнат 1000 морски пехотинци, броят на починалите и засегнати от коронавирус в мегаполиса неочаквано започна чувствително да намалява. А след като се разбра, че морските пехотинци няма да дойдат… броят им отново нарасна.
Днес може основателно да се каже: има коронавирус, факт е! Но има и истеризирано глобално медийно преекспониране. Очевидно е, че зад медийната завеса протичат дълбоки и необратими икономически, политически, идеологически, културни и други процеси, които започват да оформят раждащия се нов свят. Някои твърдят, че всичко ще си остане същото, както и преди СЗО да алармира човечеството за коронавируса. Да погледнат през своя прозорец! Гледката отдавна вече не е същата. Няма и да бъде. Няма да бъдат и същите елити. Защото сегашните влязоха в един много абразивен режим; ще се износят с огромна скорост. Това, което либералните елити обясняваха на своите избиратели, се спука като балон; и леви, и десни се оказаха тривиални лъжци.
Дали това, което се случва, е изненада? За тези, които отдавна са само „клавиатурни анализатори“ – да. Дейността на Бил Гейтс, фондът „Рокфелер“, германски разработки от 2012 г. показват, че преди официалното „пристигане“ на коронавируса един многоброен експертен, научен и филантропичен шпалир му е постлал дебел медиен килим. Стига някой да е чел навреме това, което е трябвало да прочете, пределно ясно ще му е, че в случая няма нищо изненадващо; хората още преди десетина години са разказали в глобалната мрежа какво ни очаква.
В настоящия анализ по-подробно ще се спра на ролята на „уханския коронавирус“ във вътрешнопартийните битки в Китайската комунистическа партия (ККП). Защото драмата в Ухан е елемент от битката на китайските либерали (подкрепени, естествено, от „дълбоката държава“) срещу Си Дзинпин. Ако се познава малко по-задълбочено вътрешнополитическата обстановка в Китай, може да се излезе от клишираните представи за монолитната „комунистическа“ Поднебесна. На 6 април неочаквано започна 4-тият пленум на 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия. Акцентът върху дневния ред е „мерки за усъвършенстване на партийно-държавното управление“. Предстоят поредните много сериозни изменения в държавния и партийния апарат. Освен кадровите рокади в регионите ще бъде подменен и личният състав в министерствата. По този начин ще бъде установен нов баланс между основните враждуващи групировки в ККП; ще се реши съдбата на разгромената група на „шанхайците“, които са ситуационни съюзници на либералите около премиера Ли Къцян.
Да започнем по-отначало. Ключова фигура днес за Поднебесната е Си Дзинпин. Той е централен фактор на днешния политически процес в съвременен Китай, нещо като „баща на нацията“. През ноември 2012 г. за генерален секретар на най-голямата и мощна политическа организация в света е избран синът на губернатора на южнокитайската провинция Гуандун, полевия командир и революционер Си Чжунсюн (1913–2002). Си Дзинпин е от китайските партийни „принцове“, но е кандидатура, издигната от армейските среди и планинската северозападна провинция Шанси, от която тръгва известният в историята Път на коприната. Поднебесната влезе в XXI век начело с лидер, който е плът и кръв от китайската червена армия и син на полеви командир от гражданската война. Още от най-млада възраст Си Дзинпин е кръвно свързан с НОАК (Националноосвободителна армия на Китай). През 1982 г. той е секретар на министъра на отбраната Ген Бяо. Китайската армия го припознава като свой „син“.
Съпругата на Си Дзинпин е генерал-майор Пен Лиюан от Шандун, провин-
ция в Източен Китай. Тя е народна певица, артистка и любимка на китайската публика. Призната за законодател на китайската мода. Пен Лиюан е втора съпруга на Си Дзинпин. Той се развежда с първата, Ке Линлин, която е дъщеря на тогавашния китайски посланик Ке Хуа във Великобритания. Си Дзинпин не иска да напусне Китай и да живее в чужбина. Базовото образование на Си Дзинпин е химическо. Неговата специалност е „Основи на промишления органичен синтез“. Фамилният йероглиф „Си“ („пух на крилата“) има значението „да се учиш“ или „да закрепиш изученото“. Това го приближава до Мао Дзъдун, чийто йероглиф „Мао“ означава „пух“ или „козина“. Освен това Си Дзинпин е роден в годината на Змията, както и Мао Дзъдун. Името „Дзинпин“ се превежда като „близък до света“ или „близък до равенство“ и прилича на името на Дън Сяопин, което се превежда като „малък свят“, „малко равенство“. Основа на политическата риторика на Си Дзинпин е национализмът, който е основан върху стремежа да се върне загубената през колониалната епоха национална гордост. Още преди назначаването му за председател на КНР, в края на 2012 г., той заяви, че най-важната задача пред Поднебесната е „великото възраждане на китайската нация“. Основната външнополитическа инициатива на Си Дзинпин е създаване на Икономическия пояс на пътя на коприната, наричан накратко „Един пояс, един път“, чието сърце се намира в град Сиан, столица на провинция Шанси. Основна идея на „пояса“ е създаване на пряк сухопътен коридор от Китай през Средна Азия, Турция и Иран до пазарите на Европа, със заобикаляне на морския път, който се контролира от САЩ – и възможно алтернативен път през руска територия. Като резултат от „Един пояс, един път“ се търси автономност на китайския икономически организъм. Основен геополитически конкурент на китайската стратегия в региона е Индия. Главни конкуренти на Китай в глобален план са Япония и САЩ, които са избрали за свои проксита Филипините и Виетнам. Един от ключовите елементи на външнополитическата стратегия на Поднебесната е подсигуряване на Русия като надежден и предскaзуем тил – суровинен и военен.
Много важно е да се знае, че днешните политически групировки в Китай са изградени около определени етнически групи, които надделяват над принадлежността към ведомствени, класови и всякакъв друг вид групи и колективи. В Поднебесната по понятни причини се отрича наличието на различни китайски етноси, които и днес се отличават един от друг по език, манталитет, начин на живот и други етнически характеристики като народи от едно езиково семейство. За по-дълбокото разбиране на военнополитическата групировка около Си Дзинпин и предсказване на политическите ѝ ходове трябва да се знаят нейните геополитически и идеологически принципи и стратегии. Геополитическата стратегия на „шансийците“ е „Един пояс, един път“. Нейният политически и идеологически модел е наследството на първия император на единен Китай – Цин Шъхуан, който има свой аналог в руската история в лицето на Иван Грозни. Става въпрос за строго управление на страната на базата на закони и неизбежност от наказание, което противоречи на конфуцианството като управление на основата на нравствени норми. Специалистът по военна история Ли Лин (идеолог на властовата групировка около Си Дзинпин) пише четиритомника „Наш Китай“. Трудът е представен на 6 юни 2016 г. пред широка публика. В него се прави ревизия на политическото минало на Поднебесната. Според Ли Лин сакралното и идеологическото начало се поставя от империята Цин, чийто център е днешна Шънси – провинцията, която издига Си Дзинпин до най-високия пост в Поднебесната.
Шънси е земята, от която с меч и безпощадни закони са събрани в единна империя разпръснатите китайски държави и народи. В китайския елит продължава спорът: кой модел на минали династии трябва да реализира днешен Китай? Дали „шанхайският път“ на океанската държава на династията Мин (1368–1644) или военното управление на континенталната династия Цин (1644–1912)? И днес официалната китайска постановка е, че „властовият импулс“, довел до създаването на държавата Китай, в това число и императорски Китай, се намира в планинския и пустинен северозападен район на страната, а именно днешната провинция Шънси, родна за генералния секретар на ККП Си Дзинпин.
Контрапродуктивно е да се гледа на китайската цивилизация през „бинокъла“ на библейско-средиземноморската цивилизация. Поднебесната е образец на „източна деспотия“. В нея държавният глава в едно лице обединява духовната, военната и светската власт – за разлика от покрайнините на Стария свят, където от времената на Римската република властта е разделена на законодателна, изпълнителна и съдебна. За европоцентричното мислене западната демокрация е образец, на която трябва да подражават всички народи и цивилизации. В Поднебесната обаче духовната власт се олицетворява от генералния секретар на ККП. Военната власт – от председателя на военния съвет на ЦК на ККП (Централен военен съвет на държавата). Символът на светската власт е председателят на КНР. Към средата на март 2013 г. в Поднебесната завърши процесът на обединение на духовната, военната и светската власт в едно лице. Новият Син на Небето от червената династия, пето поколение ръководител от основа-теля на Народен Китай Мао Дзъдун, стана един от наследниците на червените „принцове“ – Си Дзинпин. Във вътрешната политика съгласно изказване на Си Дзинпин лидерът на Поднебесната задължително трябва да избегне три опасности. Първо, да не стане втори Горбачов и да предаде с „новото мислене“ идеалите на социализ ма с китайска специфика, „да служи на народа“. Второ, да не допусне поругаване на комунистическата партия при изоставяне на марксистката класова теория и преминаване към традиционните основи на конфуцианската етика.
Трето, да не допусне по-нататъшно озападняване на общественото съзнание на китайците и засилване на духовната криза на нацията. В края на 2012 г. около 40% от кадровите работници на високо държавно ниво признават, че децата и съпругите им живеят в чужбина. По отношение на тези „голи чиновници“ са приети постановления, които им забраняват да заемат ръководни длъжности с мотив, че са лишени от доверие от народа. Същата крачка се опитва да направи и Путин в Русия в началото на 2020 г. Китайските „принцове“ начело със Си Дзинпин и руските „силовики“ начело с Путин са свързани с общи интереси в битката срещу вътрешните либерали, които са ориентирани и подкрепяни от „дълбоката държава“; срещу нея у дома се бори да оцелее и Тръмп.
Комунистическата партия на Китай е закрита каста, която е неприкосновена за правоохранителните органи. Нейните политически органи са „свещена крава“. Думата „комсомол“ в Китай няма нищо общо със смисъла, който се влагаше в България. За разлика от България, в Поднебесната Съюзът на комунистическата младеж се появява формално преди комунистическата партия. В основата на всички социалистически идеи в Китай стоят националистически и субетнически корени на една или друга регионална китайска общност. Съюзът на комунистическата младеж остава до известна степен независим от Комунистическата партия в Китай. Затова „комсомолците“ са основната движеща сила на събитията на площад „Тиенанмън“. Събитията си бяха класическа „цветна революция“.
Военните я размазаха със сила и кръв. И оттогава между военната аристокрация и „комсомолците“ в Китай се е установил някакъв баланс, но чувствата на взаимна неприязън остават. След 2000 г. с помощта на Демократическата партия на САЩ в Поднебесната „комсомолците“ са изведени на преден управленски план.
През 2002 г. първият секретар на комсомола Ху Дзинтао става генерален секретар на ККП. Каква ще бъде бъдещата идеология на Китай? Опора на армията или на комсомола?
Народноосвободителната армия на Китай (НОАК) днес е основа на съвременната китайска държава. Китайската червена армия се появява далеч по-рано от КНР. Мао Дзъдун и Дън Сяопин са преди всичко полеви командири. Армията и днес остава реален източник на власт в Поднебесната. „Комсомолците“ получават власт от широките маси на градската интелигенция. Вътрешнополитическата битка в Китай е между Си Дзинпин, подкрепян от армията, и премиера Ли Къцян, зад когото стоят „комсомолците“. Ядрото на „комсомолците“ е от провинция Анхой, която е разположена по долното течение на река Яндзъ. Случайности в китайската политика няма. Анхой е регионална база на „комсомолците“. Там са корените на Ху Дзинтао, Ли Къцян, вицепремиера Ван Ян; именно в Анхой започват първите студентски вълнения, които се прехвърлят на площад „Тиенанмън“.
„Комсомолците“ са от регионалния клъстер, наречен от Ли Къцян „икономически пояс на река Яндзъ“. Този термин се появява една година, след като Си Дзинпин обявява „Един пояс, един път“. Ковачница на кадри за китайския „комсомол“ са Пекинският университет, Народният университет в Пекин и издържаният с американски пари Университет Цинхуа, който е най-престижният и най-старият.
Подобна „академична“ картина наблюдаваме и в България. През 2013 г. българският премиер Орешарски посети град Далян и се срещна с китайския премиер Ли Къцян. По това време „комсомолците“ контролираха 25 китайски провинции от общо 31. По-ясно казано, „комсомолците“ практически владееха напълно административните и стопанските структури на Китай. В този период групировката на Си Дзинпин започна да набира сила в Поднебесната. През 2016 г. в кабинета на Ли Къцян 7 от 25 министри бяха с комсомолско минало. Силата на „комсомолците“ е във владеенето на централната телевизия и националните медии; имат и добро разположение в икономическия блок на китайското правителство. На практика наблюдавахме същата картина и в Русия допреди няколко месеца. Ако Путин е Си Дзинпин, то бившият руски премиер Медведев е Ли Къцян.
През 2017 г. икономическа концепция на Си Дзинпин влезе в пълно противоречие с икономическия курс на правителството на Ли Къцян. Опитът за преврат в Турция тотално шокира политическия елит на Китай. В резултат на това Си Дзинпин взе на ръчно управление армията. Блокът на „комсомолците“ и „шанхайските финансисти“ начело с Ли Къцян е изцяло ориентиран към САЩ и Великобритания. Срещу него е силовият блок на потомствения военен елит, воден от Си Дзинпин, който пък е ориентиран към националните и изолационистките сили вътре в страната. През май 2016 г. бюджетът на комсомола е намален с 50% – от 624 милиона юана на 306 милиона юана. В последно време се наблюдава появата на „комсомолски“ национализъм, който има антируска насоченост, но избягва антиамериканска и антияпонска риторика. Подобна картина наблюдаваме и в България по отношение на някои политически формации. Очевидно е, че „шаблонът“ е стандартизиран и се налага по различни географски ширини.
„Комсомолците“ редовно раздухват мита за „руска заплаха“. Антируските акции са мотивирани от желанието да се изпусне парата на недоволство чрез нагнетяване на националистически настроения сред работническите среди и разорилите се дребни и средни търговци. Политическите опоненти на Си Дзинпин са ориентирани към тясно сътрудничество с „дълбоката държава“ и неенергийните американски корпорации, което ги прави естествени съюзници в геополитическата игра на глобалните либерали. И тази игра има за цел разваляне на руско-китайския блок в сегашния му вид.
Какво се случи в Ухан след появата на коронавируса? Ръководството на града, което е в ръцете на „комсомолците“, при появата на десетина жители, заразени от коронавирус, обяви карантина за целия град и блокира основните пътни артерии, свързващи Ухан. Това незабавно предизвиква паника сред населението. Решението за блокиране на Ухан е взето еднолично от кмета Чжоу Синуан и не е съгласувано с централната власт в Поднебесната. Малко след това градоначалникът признава, че е действал на своя глава и подава оставка. Най-късно до 31 декември 2019 г. Чжоу Синуан явно е имал на своето бюро информация за опасния вирус. На този ден, 31 декември, една от уханските биолаборатории изпраща информация в СЗО (Световна здравна организация), което показва, че минимум един месец преди блокирането на града кметът е знаел, че в него се разпространява опасният коронавирус – и въпреки това не е информирал централните власти. Няколко дни преди блокирането на Ухан кметът организира в града голям панаир, на който присъстват 40 000 човека, които са предимно хора от широките народни маси. Решението за блокирането на мегаполиса е два дни преди китайската Нова година. Точно тогава работниците от промишлените ухански предприятия са се изнесли по своите родни места, за да прекарат празниците. Самият Ухан е огромен транспортен стоков и пътнически разпределителен център. При обявяването на блокадата Чжоу Синуан е знаел, че градът е бил напуснат от над 5 млн. човека. И в този момент в 11-милионния мегаполис са починали от коронавирус около десетина човека (поначало в Ухан на ден умират по няколко хиляди души). Постоянният състав на Политбюро на ККП се събира за решаване на уханския случай на 25 януари 2020 г. Това са три дни, след като Чжоу Синуан е взел самостоятелно решение да блокира града. Парадоксалното е, че на 18 януари Си Дзинпин и Ли Къцян правят традиционното за този период в Китай изявление за епидемиологичната обстановка в страната, което се публикува от информационната агенция Синхуа. Четири дни след това рутинно и спокойно заявление на двамата най-висши ръководители на Поднебесната кметът Чжоу Синуан взема „самостоятелно“ решение да блокира Ухан. В периода от 22 до 25 януари редица регионални власти вземат също самостоятелни решения.
Общината на петмилионния град Хуанган, който е в близост до Ухан, няколко часа след кмета на Ухан блокира града – отново без съгласуване с централното ръководство. Кметът на Хуанган е от групата на „комсомолците“, както и Чжоу Синуан. Ръководството на Хуанган е несменяемо от 2001 г. На 24 януари зам.- министърът на културата на Китай Ли Дзинзао взема решение да блокира всички туристически групи в Поднебесната; отново „комсомолец“ и отново без съгласуване с централното ръководство. Шефът на Транспортния комитет на Пекин Ли Сянджу блокира столицата за външни комуникации на 24 януари. Той е бивш ръководител на градската комсомолска организация на Пекин и отново решението е взето „самостоятелно“. От своя страна властите на Суджу, китайската Венеция, без санкции от централното ръководство удължават новогодишните празници с 8 дни. И „случайно“ съвпадение: отново се оказват „комсомолци“, които са взели участие в събитията на площад „Тиенанмън“. Изброената група общинари от групата на „комсомолците“ е действала на своя глава без съгласуване с висшестоящите ръководители, по свои собствени съображения. Още по-парадоксално е решението на ръководството на град Ханджоу, столица на провинция Джъдзян.
Постъпва разпореждане да се изземат от аптеките противовирусните препарати. По този начин незабавно се претоварва медицинската инфраструктура в Ханджоу. Секретар на градския комитет на Ханджоу е Чжоу Дзянюн, който е започнал своята кариера като секретар на комсомолската организация на района Инсян. Всички решения за блокирането на китайските градове са взети от представители на системната опозиция под ръководството на Ли Къцян, вицепремиера и бивш първи секретар на Секретариата на ЦК на Комсомола на Китай Ху Чуънхуа… несъстоял се „приемник“ на Си Дзинпин.
Първите две седмици след частичното сваляне на карантината 5 милиона китайци разбират, че са загубили своята работа. През първото тримесечие на 2020 г. са закрити половин милион предприятия. А само за два месеца печалбата на най-големите китайски промишлени предприятия е паднала с 40%. Накрая, вероятно след епидемията от коронавирус, битката между Си Дзинпин и Ли Къцян ще се ожесточи. Вариантите за развитието на вътрешнополитическата ситуация в Китай ще зависят от по-нататъшното задълбочаване на икономическата криза в Поднебесната до края на май 2020 г. Не е изключено етапно под ръководството на „комсомолците“ да нарасне вътрешният младежки протест, в някои сектори да започнат стачки. Вероятно ще се формира „син комсомолски пояс“ от губернатори, които не приемат „нелегитимния червен пояс“ в Северозападен и Северен Китай. Не е изключено Шанхайският център в лицето на Дзянсу, Шанхай, Джъдзян и Анхой да започне да изгражда самостоятелни отношения със САЩ и да се стигне до фактическа независимост на южната провинция Гуандун (Кантон). Максимален темп на падане на китайската промишленост се наблюдава в трите района на китайската революционна слава: Хубей, Чунцин, Гуандун; също така в провинцията Цинлин, която е родина на всички дисидентски движения през последните 30 години.
В Китай се очакват наводнения. Общата площ на залятата с вода китайска територия може да достигне 232 хиляди квадратни километра. Хидротехническите ведомства, хидроенергетиката, проектът за прехвърляне на водите на река Яндзъ на север са в ръцете на проамериканския китайски комсомол от времето на генералния секретар на ККП Ху Дзинтао. Малко вероятно е Си Дзинпин да е „изпуснал нарочно коронавируса“, за да предостави в ръцете на своите вътрешнополитически противници отлична възможност да бъде свален с „цветна революция“, професионално замаскирана като пандемия. Схватката на Си Дзинпин с „комсомолците“ не е приключила. Тя ще се ожесточава.
Кога точно светът научи за печените прилепи на пазара в Ухан?
Информационната лента е препълнена с хипотези, версии и сложни разсъждения за това откъде и кога се появи коронавирусът, който тръгна в началото на 2020 г. на околосветско „пътешествие“. Кой е истинският „нулев пациент“? Майк Помпео първи започна да нарича SARS-CoV-2 със загадъчното название „китайски вирус“. Малко по-късно изведнъж престана. Азия е трудноразгадаема за европейците, които имат рамкирано европоцентрично мислене. Няма как средният западняк с тълковен речник на собствената си ценностна система и ползвайки своя промит от либералната идеология мозък да осмисли китайския пъзел – т.е. да осмисли това, което гледа, но не вижда в Китай. Поднебесната е страна, която често се описва със стари дрипави клишета от периода на Студената война, които са с изтекъл срок на годност. Нека се отдалечим назад във времето и да се опитаме да разберем кога и как се стигна до „китайския вирус“ на Майк Помпео.
Западният анализатор разсъждава за прогреса като такъв, в който времето е линейна продължителност на движението на света. Скалата е линейна: „прогрес–регрес“. В резултат на хилядолетното съществуване на китайската държава обаче държавните ръководители на тази страна са наследили мисленето на своите мъдреци. При тях времето е последователност от цикли, които следват въртеливото движение на Космоса. Историята е поредица от последователни цикли, всеки един от които е с три периода – „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. След едно завъртане на цикъла през вековете следва отново „хаос“, „малко процъфтяване“ и „велико единение“. За китайците развитието е сумата от вълните през различните периоди – подобно на приливи и отливи. И днес Китай смята, че се намира в своя осми цикъл на изброените три периода. Китаецът се възпитава да обича своята държава, не толкова родина. Много е показателна историята с Конфуций. Неговият баща бил известен и храбър воин. А най-голяма заслуга за един китайски воин е той да даде на своята държава син, който също да стане воин. На 72 години бащата на Конфуций имал 10 дъщери и нито един син. На стари години се развел и се оженил за 18-годишна девойка, която му родила момче. Кръстили го Конфуций и той останал завинаги в историята на хилядолетен Китай.
След Втората световна война законният управител на Поднебесната Чан Кайшъ избързва с циклите и преждевременно залага на САЩ – и сбърква. Мао Дзъдун получава властта през 1949 г. и отива на поклон в Москва при „бащата на народите“ Сталин, въпреки че има дълбоко изкушение да отиде във Вашингтон. Срещу своята лоялност към социалистическия лагер Поднебесната получава от Сталин 250 завода с модерна технология в базовите отрасли на своята икономика. След време обаче Мао решава да замени Кремъл с Белия дом в триъгълника Китай–САЩ–Русия. През 1969 г. „червеният император“ организира граничен конфликт със СССР на остров Даманский. Сблъсъкът с руснаците е доказателство, че китайците са излезли от опеката на Москва. След фиаското на Вашингтон във Виетнам през 1972 г. първо държавният секретар Кисинджър, а след него и президентът Никсън отиват да се поклонят в двора на „червения император“ с американски „дарове“. Американците предоставят на китайците
свои невоенни технологии. Те построяват 14 завода за химически торове. Срещу
това Поднебесната приема хартиения долар в качеството на чужди инвестиции. Вашингтон прави и още едно сериозно „плащане“ на Пекин. Тайван е изклю-
чен от ООН. Престава да бъде политически субект, който представя Китай на световната сцена. По този начин Поднебесната се превръща в модератор между СССР и САЩ. По този повод казват, че Китай използва модела: мъдрата маймуна, качена на върха на планината, наблюдава битката в долината между двата тигъра. След отмяната на златния стандарт СССР започва да снабдява Запада с нефт и други суровини за хартиени щатски долари. Съветската комунистическа номенклатура лансира версията за конвергенция – сливане на пазара на капитали със социалистическото планиране. Мао вижда в това таен сговор между СССР и САЩ. „Червеният император“ обвинява Кремъл в ревизионизъм, или по-точно казано – в предателство. Така СССР е поставен между два огъня; съветската ситуация се усложнява в политически, икономически и военен план. Така за пред публиката възниква политиката на „разведряване“. По инициатива на СССР през 1975 г. започват трудни преговори с Пекин за нормализиране на двустранните отношения. През 1969 г. Поднебесната приема в последния момент съветския премиер Косигин, след като той се завръща в Москва от погребението на Хо Ши Мин във Виетнам. Руснакът е унизен и не е допуснат до прага на двореца на „Сина на небето“ (Тиендзи, владетел на Китайската империя). Преговорите на Косигин с Джоу Ънлай се провеждат на пекинското летище. Следват 14 години мъчителни преговори. И така до 1989 г., когато на поклонение в двора на „Сина на небето“ със сведена глава отива Михаил Горбачов.
За китайците войната е безкраен път на хитростта още от времето на Сундзъ. Връх на военното изкуство за тях е да победиш без употреба на оръжие. През 1979 г. председателят на военния съвет на ЦК на ККП Дън Сяопин слага каубойска шапка и пристига в САЩ. Той подписва с американския президент Картър споразумение „За конструктивно сътрудничество“ със срок 20 години, до 1999 г. – с възможност то да бъде продължено с още 20 години, до 2019 г.
Смисълът на американско-китайския сговор е, че американците ще съдействат за
разполагане на модерна промишлена база на китайска територия за снабдяване със стоки на страните на „златния милиард“; и няма да има военен сблъсък между САЩ и Китай. Поднебесната поема ангажимент да подкрепя хартиения долар и да от мъсти на Виетнам за поражението на американците. Този пазарлък напомня с нещо за договора „Молотов–Рибентроп“. „Кръвната“ клетва за вярност е дадена от Пекин един месец след завръщането на Дън Сяопин от Вашингтон. На 17 февруари 1979 г. Поднебесната нанася „контраудар с цел самоотбрана“ на Виетнам. След което „комунистически“ Китай започва да се превръща във „фабриката на XXI век“. Поднебесната успешно изпълнява програма за модернизации в четирите сфери – промишленост, селско стопанство, наука и отбрана.
Проведена е пазарна реформа и се приемат американски инвестиции и невоенни технологии.
През 1985 г. Михаил Горбачов проглушава ушите на света със своето „ново мислене“. В действителност той постави под съмнение комунизма като способ на производство – и признава ролята на СССР като обикновен доставчик на суровини за световния пазар. През 1989 г. бащата на перестройката отива на поклон със съветски „дарове“ – политически отстъпки за общата граница и модерни военни технологии, необходими на Поднебесната за модернизация на НОАК (Народна освободителна армия на Китай). Американците военни технологии не дават. Затова и днес най-модерното китайско оръжие е като клонинг на руското.
Дън Сяопин приема руските дарове и открива нова страница в руско-китайските отношения. Поднебесната напълва руските пазари със своя ширпотреба и нарича това „стратегическо партньорство, насочено към 21 век“. Американците са разочаровани от новия руско-китайски сговор и предаването на руски военни технологии на Поднебесната. Естествено, следва класическият условен рефлекс на САЩ. В началото на юли 1989 г. с помощта на янките на площад „Тиенанмън“ избухва „контрареволюционен метеж“ или както сега го наричат, класически майдан. Дън Сяопин смазва бунта с помощта на НОАК и показва, че Китай е независим и самостоятелен център на власт в света. По времето на Борис Елцин глобалната ситуация за Пекин се влошава. Оставането на власт на вечно подпийналия руски президент означава в перспектива пълен контрол от САЩ и НАТО на ресурсите в Сибир и Далечния изток. По-ясно казано, за китайската „фабрика на XXI век“ това е истинска смърт. През 1993 г. Китай приема тайната доктрина „Три севера/четири морета“. С нея се определят китайските интереси в света:от Ледовития океан до Индийския океан и от Тихия океан до Атлантика. „Трите севера“ означава преодоляване на северноамериканските Съединени щати, Северноатлантическия алианс и Северна Евразия (Русия зад Урал). Паралелно Поднебесната предявява претенции към САЩ за китайския дял в природните
ресурси на Русия и ги подкрепя с натиск на стоковия и финансовия фронт.
САЩ се съгласяват – и през 1999 г. в Пекин пристига Бил Клинтън. Американският президент преподписва с „третия император на червената династия“ Дзян Дзъмин договора „За конструктивно сътрудничество“ до 2019 г.
На 9 декември 1999 г. Борис Елцин прави „страшно“ заявление в Пекин: „Клинтън си позволи да натиска Русия. Той видимо за секунда, за минута, за половин минута забрави какво е Русия; че Русия владее пълен арсенал от ядрено оръжие. Не е било и няма да бъде САЩ да диктуват на целия свят как да се трудим, как да работим, как да почиваме… Не, и още веднъж не. Многополюсният свят е основа на всичко – тоест така, както се договорихме с Дзян Дзъмин. Ние ще диктуваме на света как да живее, а не само Клинтън.“ След което на 31 декември 1999 г. Борис Елцин неочаквано си подава оставката. На терена се появява Владимир Путин. През 2001 г. в Москва Дзян Дзъмин подписва с руския президент Владимир Путин договор „За добросъседство“ със срок до 2020 г.
Очевидно е, че връщането на Хонконг през 1997 г. в лоното на родината и
превръщането му в специален административен район на Китай, играещ ролята на финансов център на Тихоокеанската зона, няма как да стане без съгласието на Великобритания и на банковата група „Ротшилд“. По това време Пекин повече от ясно вече се е договорил с Лондон – с банкерите от Ситито. Любопитно беше да се наблюдава през 2015 г. как Техни Величества чакат близо 15 минути идването на Си Дзинпин. Невероятно изглежда снимката на английската кралица Елизабет II, която при ръкуването си със Си Дзинпин се покланя пред него.
Нейно Величество почти елиминира изпълнителната власт в Лондон при посещението на китайския президент и се включи в Голямата игра. Бъкингамският дворец се зае с работата, за която английските министри получават заплата. Типично по британски вестник Гардиън написа: „Китай е във възход, а САЩ са в упадък.
Британия не може да игнорира тази реалност… Нас не ни устройва ситуацията с правата на човека в Китай, която по нашите мерки изисква подобрение, при това в много отношения… Но ситуацията с правата на човека не е основание ние да се откажем от изграждането на по-тесни връзки с Китай.“ Елизабет II позволи на Си Дзинпин да нощува в Бъкингамския дворец. Нещо повече! На Си Дзинпин бе предоставена кралската каляска като транспортно средство. Той е първият чужд държавен глава, който се е разхождал с нея по улиците на английската столица.
Със завидно самочувствие Си Дзинпин заяви в британския парламент: „Да, у вас от XIII век има парламент. Но ние започнахме да говорим за върховенство на закона и права на човека преди 4000 години и започнахме да кодифицираме всичко това преди 2000 години. Така че дайте да си припомним кой тук е древна държава.“
Какъв е изводът? Поднебесната е осигурила планово да нараства нейната съвкупна мощ до 2020 г. Подсигурени са мирни и благоприятни условия за „малкото процъфтяване“.
През ноември 2012 г. се открива нова страница в историята на Поднебесната.
На власт идва „петият император на червената династия“, другарят Си Дзинпин.
На него се пада отговорната задача да реализира „малкото процъфтяване“ до 2022 г. Най-важните задачи са: връщане на Тайван в лоното на родината; превръщането на Китай от индустриална в иновационна държава от шестата технологична вълна; усилване на военната мощ на страната до ниво, достатъчно за пренасяне на стратегическите граници на Поднебесната извън националната територия на суша, в Световния океан и на полюсите на планетата.
Си Дзинпин търси решаването на тези задачи в триъгълника САЩ–Русия–Китай. Проблемът с Тайван и икономическите задачи за получаване на нови технологии могат да се решат само в сговор с Вашингтон. Китай получава необходимите военни технологии от Русия, но няма неограничен достъп до ресурсите на Сибир, които са така необходими за „китайската фабрика на XXI век“. Сега става ясно защо китайският дракон се е „скатавал“ и дълго е спал. В края на XX в. се събуди, а през 2012 г. разпери криле и излетя. В синхрон с тактовата честота на благополучието в китайската история пикът на подема през 1683 г. се повтаря с пика на подема през 2019 г.; за осми път в историята на Поднебесната.
Пекин разбира, че ерата на атлантизма приключва по време на вълните на
финансовите кризи, които заливат индустриалното потребителско общество на стоки и услуги. Китайците предугаждат краха на икономиката на невъзвращаемите дългове. Договорките с лондонското Сити и банковата група „Ротшилд“ започват да се развалят. Китай все по-настойчиво показва на САЩ своята „цифрова независимост“ в кибервойната и китайското доминиране в областта на информационните войни в глобалната мрежа. Разбира се, незабавно последва удар по Поднебесната – и започнаха вълненията в Хонконг, подклаждани от англосаксонците.
Китай не участва във войната в Сирия, предвид задължението на САЩ да не блокира морските пътища, които снабдяват със суровини и въглеводороди „китайската фабрика“. През последните години Китай се опитва да подсигури Русия като свой суровинен и военен тил, без обаче да изпада в крайности. Ключов за разбиране на китайската специфика е XVIII конгрес на Китайската комунистическа партия, открит на 8 ноември 2012 г. На него се прави преход от марксистките, а след това и от либералните – по същество западни – „общочовешки“ ценности към новия китайски интернационализъм, основан на конфуцианската етика.
Този китайски интернационализъм трябва да издигне Китай след 2019 г. не като
регионален фактор, а като „вселенска империя“. Китай вече е достигнал пика на подема на „малкото процъфтяване“. Но няма как да правим паралели между събитията, разположени линейно във времето, и тези, които идват съгласно китайската „Книга на промените“. Китайската история е цикъл от промени, които не са права линия на прогреса и модерна. Периодът на „малкото процъфтяване“ започва да се строи от великия визионер Дън Сяопин; срокът е до 2019 г. Вторият етап от мечтата на великоханското величие се нарича датун („велико единение“).
Полковникът от руското военно разузнаване Андрей Девятов, специалист по Китай, казва, че китайската политика е много и дълбоко хитростна. Със своите 36 стратегеми и китайски церемонии за принуждаване на партньорите да „играят на карти, а не на шах“ китайците ги вкарват в капани, в които те „губят лице“.
Така китайците изиграха руските либерали; но с Путин, изглежда, не се получава. Затова Си Дзинпин и Путин заедно дадоха мощен импулс за стремително развитие на руско-китайското „всеобхватно прагматично партньорство“. Но само времето ще покаже дали зад тези формулировки не се маскира достатъчно пространство за стратегически саботаж и от двете страни.
И така, в момент, когато хилядолетният китайски златен дракон с червен оттенък размахва мощно криле и се опитва да се извиси… някой опече прилеп на пазара в Ухан, изяде го, кихна, после са закашля и COVID-19 се понесе по света. И ето че първоначалният устрем на китайския Дракон, който иска да направи Поднебесната „пъп на земята“, утихна за известно време.
9 април 2020 г.
