Йосиф, без неговите братя

Библейският Йосиф е имал 11 братя. Баща им, старецът Иаков, сънувал пророчески сънища. Любимият му син също бил спохождан от съновидения, които се сбъдвали.
Новозаветният руски поет Йосиф е единствено дете в семейството на майка счетоводителка и баща фотограф. Но той е сбъднатият сън на мистичните рускоезични прозрения, чието семе избуява в небесните мистерии на еврейската душевност.

Йосиф Бродски няма братя, но като начинаещ творец се сдобива с трима съ-братя по перо, с които образуват, известен за времето си, поетически квартет. Той е съставен  от прохождащите лирици – солисти Бродски, Рейн, Найман и Бобишев. За литературата ги открива живата легенда Анна Ахматова, която ахва от възторг по стиховете на четиримата младоци и те за късо време стават популярни под прозвището „вълшебния хор“.
По това време великата поетеса е на достолепна възраст и с майчинска загриженост ги приютява под крилото на всерусийската си известност. Твърдят, че им предсказва голямо бъдеще, световна слава, но залага най-вече на двама от тях. Скоро след това поетесата Ахматова завинаги се преселва при покойните Николай Гумильов, Марина Цветаева, Осип Манделщам и Борис Пастернак и не успява да разбере, че част от предсказанието ѝ се сбъдва: Йосиф преминава през бродовете на времето и се превръща в поредната жива икона на Безсмъртието.

ххх

Днес всички познавачи на световната лирика са единодушни, че Бродски е последният гений на великоруския, велико трагичен ХХ век. А имената на останалите трима „вълшебни сираци“ – Евгений Рейн, Анатолий Найман и Дмитрий Бобишев, се споменават само мимоходом и то от биографите на Йосиф. И тримата са с три години по-възрастни от него, но и тримата са още живи. Поне към средата март, 2018 г., когато пиша тези редове.
Анатолий е руски гражданин, известен преводач, който никога не е членувал в писателския коневръз. Бобишев преподава и издава стихосбирки в Щатите. А последният отзад напред – Рейн, имам щастието да обичам и лично да познавам. Той продължава да е вълшебно същество, добродушно, беззлобно, щедро, недопустимо независтливо, възрастно дете, което пише стихове за деца и за възрастни, сценарии за документални филми, да преподава в Литературния институт „Максим Горки“.
Рейн е единственият поет измежду бившите събратя сираци, на който Бродски посвещава стихове и пише предговор към сборника му със събрани поетически видения.
Защо припомням тези имена? Защото няма как да подминем въпроса, който изначално няма отговор – само по Божия воля ли дарбата на Йосиф се извисява до необикновена талантливост? И как несрещаната му необикновеност в лириката, осветена от гениални проблясъци и мълнии, успява да се възнесе още приживе до архангелските селения на поетическите проникновения?
Не стана дума за тримата му някогашни съ-братя, а за съвременните му поети, които се оказаха по-скоро само временни. Отговорът дава самият Йосиф – той създава своя собствена стихотворна строфа, над която дълго работи. Докато я доведе до съвършенство, във формално съвършенство, в което влива оригиналното си, духовно съдържание.
Така след пушкинската, онегинска строфа, руската поетика се сдобива с още една, съвсем нова. Новаторът Бродски я въвежда в руската традиция и започва чрез нея да изографисва стиховиденията си. Тя е най-близка до усещането му за поетическия език. Йосиф насища поезията си с изумителна предметност, с филмова изразност, с прелестни преходи от видимия към невидимия свят. Потопява се в древните пластове на познанието, броди из различните реалии на съхранените в паметта на човечеството цивилизации.
Докато се превръща във виртуоз, за който няма тайни в класическото изложение, в лекокрилото римуване, населява го със смайващи находки, симфонични и иронични, драматични и епични… И въпреки, че руската стихотворна традиция най-често е пееща, понякога баладична, друг път просто балалаечна, Йосиф предпочита гъстата магичност на Манделщам, обогатява я , осъвременява и същевременно гениално я опростява. Интерпретациите му са джазови, аранжиментите му –изумителни, разтърсващи, а свободният му стих е с вътрешна метрика, убийствено елегантна, естетична, хармонична…

ххх

С тази книга Йосиф се сдобива с още съ брат – българският поет и преводач Асен Сираков. Съ-братът Асен вече има доста богат опит на преводач, съпреживявал и обживявал на български мнозина близки нему духовни същности. И слава Богу, защото Златната ябълка на позията, спасена от най-малкия брат Йосиф, блести с неподражаемата си светлина в тази антология. В нея витае Духът на поета, проповедника, мислителя и философа.
От превъплъщенията на Сираков струи озониращата сила, сложната стилистика на оригиналите е убедително пресъздадена, дори учудващо истински съхранена. Жанрово разнообразие също е богато и премерено, перфектно за това малко като обем на книжното тяло.
И още нещо – съ-братът Асен явно е отколешен и задълбочен познавач на мистичната материя на Бродски. В изящното томче с претворения е включил онези състояния на автора, които са знакови за различните му етапи от земния живот – от първите му проумявания и осъзнавания като съ-Творец до сетните му вдишки и издишки на признат мъдрец, на неокласик.
Според мен, след бъдещия успех на това издание, Асен Сираков няма да издържи на споходилата го вече тръпка и ще продължи да обхожда със страст необятните пространства на старата, библейска душа, преродила се пред очите ни в новозаветен поет. Убеден съм, че българският му преводач ще продължи пътешествията си из космосите на Бродски, за което се изисква задължителна творческа дързост и  осъзнат риск за подобни „поетически посегателства“. Сираков притежава всичко необходимо за доизброждането на Бродски. Той вече е допуснат до Небесните поля, до висшите енергии, инак резултатите му на словесен златотърсач щяха да бъдат други.
Да му пожелаем още безсънни нощи над стиховете на Йосиф, още огнени бдения, и нека  Ангелът му Вдъховител да продължава да бди над рамото му, докато преследва сянката на руския поет и яматериализира на български!

Амин.

Румен Леонидов

ххх

Нека накратко да преразкажем най-същественото от биографията му.
На 15 години напуска училище, за да подпомогне финансово семействоо си, и постъпва в завода „Арсенал“, където учи за фрезовщик.  На 16 почва да мечтае да стане лекар, работи в моргата на областната болница, анатомирова покойници, но по-късно му се налага да е огняр в котелно,  включва се в геологическа експедиция. Чете усилено поезия, религиозна и философска литература, учи английски и полски. Временно е изселен като безделник, но получава нервен  срив и му разрешават да се върне в Ленинград.
Става част от обществото на младите ленинградски поети и писатели, а когато е на 20 за първи  път участва в голямо литратурно четене, в което стихотворенито му „Еврейско гробище“ предизвиква скандал. През август 1961 г. поетът Евгений Рейн го запозанава с Анна Ахматова.

На 29 ноември 1963 г., когато е на 23, във в-к „Вечерен Ленинград“ е публично заклеймен като обществен паразит, обвинен е в тунеядство. Арестуван е, в килията получава първия си сърдечен пристъп. Страдал е от хроническа стенокардия. В продължание на три седмици е подложен на съдебно-психиатрическа експертиза.
Съдът на народната власт не признава за трудова дейност препитаването му с преводи на поезия. Обвинява го, че не знае езиците, от които превежда, а работи по текстове, които са буквално пренесените от чуждия е език на руски. Макар че тогава това е масова практика, да се превежда по подстрочници.  Типичен за комунизма политически фарс, който съществено променя житейската дестинация на поета в продължителния му полет към висините на планетарната литература.
На 13 март 1964 г. е осъден на пет години принудителен труд и е изселен в Архангелска област.
Почти всички емигрантски издания започват да публикуват негови стихове, надига се вълна от протести и недоволства. Чуждестранните издания «New Leader», «Encounter», «Figaro Litteraire» публикуват нелепиците на съда, прочте ни са и по Би-би-си Лондон. Ахматова повежда обществена кампания в защита на заточения поет, в продължение на шест месеца известни литератори пишат писма до партийни и съдебни инстанции. В защита на Бродски застават Шостакович, Маршак, Чуковски, Паустовски, Твардовски, Герман. От чужбина към съветското правителство се обръщат известни интектуалци  като Жан-Пол Сартр, в резултат на което присъдата е съкратена. И Бродски се връща в Ленинград. На 23 години той е арестуван и изпратен на заточение, връща се след две години. Книгата му „Зимна поща, въпреки положителните препоръки, навсякъде бива отхвърлена. В края на 1965 г., след намесата на Чуковски, е приет в групата на преводачите към Ленинградското отделение на Съюза на писателите, за да избегне нови обвинения в тунеядство.

В чужбина продължа да излизат стиховете му, в Ню Йорк се появява сбирката му „Спирка в пустинята“, през 1971 г. е приет за член на Баварската академия за изящни изкуства. На 10 май 1971 г. е предупреден веднага да напусне страната, ако това не стане го очакват отново разпити, затвори, психодиспансери. На 4 юни с израелска виза каца във Виена.

ххх

Рижият Йосиф, младежът с огнена коса, вече е  прочут. Не само сред партийната и антипартийната интелигенция в страната, но и извън безпощадно охраняваните граници на Съветски съюз. По-късно той пише: „Аз принадлежа на руската култура и се чувствам частица от нея. Независимо, че губя съветското си гражданство, не преставам да бъда руски писател. Вярвам, че ще се върна, писателите винаги се връщат – ако не лично, то на хартия, и ако моят народ не се нуждае от моето присъствие, може би ще му потрябва моята душа“. Още: „И досега мисля, че страната само би спечелила, ако имаше за символ на нацията не двуглавата подла имперска птица или полумасонския сърп и чук, а флагът на руския флот – нашият славен, наистина прекрасен Андреевски флаг: син кръст на чист бял фон.“

ххх

Йосиф издържа на нечовешките натоварвания при космическото му изстрелване в чужбина и сполучливо се приземяване в квадрантите на Америка. Там каца като съветски поет, но до края на живота му го дефинират като руско-американски творец.

Първият си сърдечна криза получава  в затвора  през 1964 г., по-късно преживява 4 инфаркта –  през 1976, 1985 и 1994 . Петият инфаркт го покосява в нощта на  27 срещу  28 януари 1996 г.,  4 месеца преди да навърши 56.
Погребан е с кръст в ръцете. Вечното му обиталище е във Венеция.