Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.

От Матея Свето Евангелие 7:7-8

Да уточня все пак, че да не се получи объркване. В заглавието визирам нашия химн в буквалния смисъл – родината ни, татковината ни е земен рай, а не държавата, която днес „имаме като такава”.

Този текст, разбира се, е за всички нас, но го пиша по-специално за младите хора между 18 и до около 40 години. Тези наши деца и внуци или не са били родени през 1989-а, или са били бебета, по детските градини и ученици в отделенията. Те не помнят нищо или почти нищо от 90-те години на миналия век. „Най-старите” днес са проумявали едно-друго в края на хилядолетието, но това е било осъзнаване детско и пубертетско. Хубаво е да знаят малко повече за предисторията на всичко това, което сега им се стоварва на главата. Хубаво е да прочетат още една гледна точка – в случая моята. Няма значение у нас ли живеят или в странство. Няма значение какви са политическите им предпочитания, ако имат такива. Няма значение дали са гласували през април и юли. Важното е да са по-информирани оттук нататък. Важното е да знаят повече и да го осмислят наученото, ако пожелаят.

Ще се опитам да бъда оптимално кратък. Ще се опитам да синтезирам до няколко абзаца тоновете материя, която произведохме във вид на политическа история. Ще съм субективен, защото това е моят прочит на хаоса. Ще съм напълно честен и искрен, което не означава, че ще съм напълно достоверен. Никой не е напълно достоверен освен диктаторите, след като се превърнат в пожизнени диктатори. (Дори и тази „достоверност” обаче трае само докато са живи.) Надявам се да бъде полезен поне на неколцина млади хора. Ако не бъда – здраве да е.

Аз съм видял човек. Зрял. Участвал съм в де що е имали митинги, протести, шествия, барикади, лудници. 32 години гледам, слушам, чета и размишлявам върху видяното, чутото, прочетеното. 32 години пиша за видяното, чутото, прочетеното и осмисленото. Може да ми се гласува доверие, без да се забравя, че съм субективен и в този смисъл – недостоверен.

Хайде, драги млади хора. Да препуснем през прерията на родните модерни времена. Да започнем от по-далеч, понеже напоследък стана още по-адски объркано и почти всички от публичните лица още по-адски лъжат и мажат наистина чудовищно и – да не пропуснем – съвършено умишлено.

● Преди 10 ноември 1989 г., т.е. при социализма и комунизма – или както и да наричат пред вас онези 45 години, не живеехме добре. Кой каквото ще да ви приказва. Напротив, живеехме недобре. Ако не си свободен (меко казано) и си сред най-бедните в Европа, няма как да твърдиш, че си живял добре, освен ако не си заблуден и/или лъжец. Вие чудесно разбирате това.

Съвсем друга тема е, че тялото на баба ви тогава е било съвсем различно от днешното, а дядо ви чудесно помни тогавашното (уверявам ви), без да броим, че е карал първата си „кола” в живота, за да идат на романтична почивка с баба ви в едни бараки край Несебър.

● На 10 ноември 1989 г. не „дойде”, не „бе установена”, не „избухна” никаква демокрация. Беше много по-сложно, по-коварно и отвратително несправедливо. Включително и заради предателството на тези, които уж бяха носители на „демокрацията” в новобългарския модел. Има куп източници – прочетете за разни кръгли маси, велики народни събрания, люспене и отлюспвания, гладни стачки и контрастачки и прочее.

Което обаче не означава, че много светли хора оставаха все така несвободни – в никакъв случай. Освен свободни някои от тях вече не бяха и бедни, и то без да крадат, грабят и насилват. И такива чудеса биваха тогава. Та до днес.

● Бързо се стигна дори до мижава изборна победа на демократичните сили (1991-ва), но правителството на Филип Димитров бе свалено заради предателството на част от уж съмишлениците му, както и заради коварството, подлостта и зависимостите от Държавна сигурност на Ахмед Доган. Настъпваха кърджалийски времена.

● Да знаете: всяка дума, която произнасят главатарите на ДПС, когато лъжат за миналото, е отвратителна измама. От 1990 г. до днес главатарите на ДПС, които и да бяха те (Доган е „вечен”), бяха и са в основата на новата българска мафия. Ако искате, наричайте мафията организирана престъпна група за грабеж на българския народ и българската държава – същината не се променя.

Което обаче не означава, че кротките работливи българи с турски етнически произход носят каквато и да е отговорност за престъпленията на главатарите си. Тяхното не е вина, беда е.

● Да знаете: всяка дума, която произнасят главатарите на БСП, когато лъжат за миналото, е отвратителна измама. От 1989 г. до днес главатарите на БСП, които и да бяха те, бяха и са в основата на новата българска мафия. Те създадоха българската мафия, те – комунистическите главатари от партията им и от пак тяхната Държавна сигурност. Те бяха мафията заедно с разни други бандити и негодници. Те именно 32 години експлоатират илюзиите и сантименталността на стотици хиляди наши сънародници – повечето вече съвсем стари, немощни, зависими.

Което не означава обаче, че дори и в тази партия – днес, най-после! – няма млади хора, които мислят по-модерно, по-прагматично, по-честно. Трябва да има, дори статистически не е възможно да няма. Някой ден – всичко се случва – те могат и да я оглавят тази престъпна партия, да я променят и преименуват, ако е рекъл Господ в България да има и нормална левица.

● Мутрите. Не, не е вярно, че мутрите се били появили през 1995 г. при Жан Виденов, както днес ви лъжат ГЕРБ-овите ибрикчии и разни други мошеници и лицемери. Мутрите се появиха много по-рано, създаде ги върхушката на БСП и на Държавна сигурност, тя ги захрани, нахрани и охрани, а те ѝ се отплатиха с лихвите. Мутрите вилнееха още по времето на премиера Любен Беров. Цели две години безвремие! Вилнееха в пълен захлас. Океан мастило е отишъл, за да се описват ония времена, понякога и правдиво. Част от истината е достъпна на няколко клика с мишката.

● Драги млади хора, да не останете с грешното впечатление, че всички беззакония и безобразия през първите 5-6 години на „прехода” са плод само на антибългарската политика на БСП и ДПС. О, не, участваха и мърсуваха цял куп предатели, прости, алчни, зависими хора, лоши хора от демократичните среди, които ние в простодушието си смятахме, че делата им ще произтичат от принадлежността към средата им. Да бе.

● Жан Виденов, червеният лидер, и той управлява две години. Стигнаха на правителството му да досъсипе икономически България поради идиотизъм най-вече, т.е. заради болшевишката си твърдокаменност, заслепление и потресаваща некадърност. Оставиха българите без хляб (помните ли, чували ли сте?), което е никога небивал позор за тази хлебородна земя. Днес и Виденов, и някои от министрите му все още дават акъл кое как трябва да стане, за да живеете вие според техните видения. Безумие е дори да ги слушате; животът не е дълъг, не го пропилявайте в такова слушане.

● Стигнахме до поредната мистификация: приватизацията. Приватизацията не започна при правителството на Иван Костов. Години наред преди това бяха криминално раздържавени и ограбени най-доходоносните предприятия, имаше и такива. Приватизацията продължава и до днес – все така криминално, околозаконно, мутро-олигархически.

● Няма да навлизам дори в подобие на детайли за управлението на демократичните сили преди и след началото на новото хилядолетие. Нищо от това, което сте чули или прочели за четирите години управление на Иван Костов, не е цялата истина, ако въобще е истина. Огромна част не е изобщо истина. Нещата се случиха, както се случиха – с много грешки, демагогия, страх, сметки, „компромиси”, странни забогатявания… Основното е, че се уплашиха (или ги принудиха – как, защо, откъде накъде?) да не проведат лустрация, нямаше възмездие, забрана на БСП такава, каквато беше тогава. А не може без справедливост да градиш бъдеще. (Същото се отнася и за днес, и за во веки веков.) Но голямата посока към българското бъдеще бе вярна и ни доведе до НАТО и Европейския съюз. Голямата посока бе на запад, а не на североизток, че и на югоизток. На никого не пожелавам да е бил на мястото на Иван Костов в оная обрулена и разделена на две България на прага на две столетия и с гражданско-етническа война на запад от границите си.

Което ни най-малко не го оневинява за много и много съзнателни или неволни действия и бездействия. И за огромна част от днешните ни тегоби, чиито корени бяха заложени в ония години.

Пак тогава бе извършено ужасно политическо престъпление, чиито последствия се чудим как да оправим и до момента, без повечето от нас изобщо да съзнават откъде ни е дошло. И се боя, че това престъпление не е било допуснато заради „демократически” идиотизъм и СДС-арска некадърност, други ще да са били мотивите. Така или иначе виден днешен политик, лидер на партия, който тогава бе началник на контраразузнаването, допусна заедно с шефа си Иван Костов и президента Петър Стоянов, който също носи огромна отговорност, връщането на Симеон Сакскобурготски в България. За разлика от други европейски държави, които не разрешиха на бившите си монарси да стъпят обратно в страната си, ние не само го посрещнахме възторжено, но и му позволихме да влезе в българската политика, за да унищожи почти до дъно българската законосъобразна държавност. 20 години берем отровните плодове на кобургската „мъдрост”, „благост” и широкомащабна алчност, без да броим лицемерието му, склонността към дружба с разбойници и негодници и още стотина пак такива „добродетели”, между които и отколешното му съешаване с Държавна сигурност.

Стана обаче каквото стана. Елейни слова, дву- и триличие, много и много трупове, над които се развяваше шлиферът на Бойко Борисов от СИК, вече от МВР. Някои от вас сигурно помнят. Цареше царският възход.

● Та до 2005-а бе времето на „царя”, той и премиер на републиката. Този „кротък честен” човек превърна политическата структура на държавата – и без това крехка, незряла, корумпирана и престъпна в много отношения – в блато. И в рай за негодниците. Разчиташе се на „пословичното трудолюбие” на българина (за разлика от мързеливите японци и южнокорейци), което за 800 дни щеше да направи не знам какви си трудови чудеса. Царят добре отигра монархическата си харизма, която бе изгодно продадена, а тя се отблагодари стократно на този лъжец, лицемерец, слабохарактерен човек, зависим от страстите си и от обвързаностите си с тъмни хора. От друга страна, около него подскачаха и палуваха куп наивници, възторженици, заблудени хора с добри намерения, както и легиони алчни грабители, всякаква „околодворцова” измет, международни и наши шарлатани и т.н.

● Минаха два пъти по 800 дни, харизмата поувехна. Тогава изфабрикуваха тройната коалиция за доограбване на „старите” фондове и ново разграбване на свежите еврофондове. Коалираха се царят, Доган и комунистите. Мнозина мъртъвци, отдали живота си за свобода, достойнство, чест и права вяра, се въртяха в гробовете си. В гроба отиде и партията на царя.

Той все още е жив.

Господи, потомъкът на Бурбоните, заради едни пари…

● Драги млади хора, темпото на нашия галоп е чудесно, вече приближаваме 2009-а. Междувременно за тези 20-ина години се изредиха много народни събрания и в тях още пет пъти по толкова конфигурации – все на политически днес трупове с няколко емблематични изключения. Не само те – цялата политическа класа на България (без да броим тук-там някоя непокорна светлинка) вкупом опозори себе си и родовете си, тези люде извършиха омерзителни престъпления срещу народа и родината си, натрупаха грамади от грях, свинщини и простотии. (Както и грамади пачки, кюлчета злато и акции.) Тези грехове още чакат законовото си възмездие. За тях давност не съществува. Поне така пише в Наказателния кодекс.

● За одиозната фигура на българския държавник Бойко Борисов този път няма да кажа почти нищо. Надявам се, всичко май вече е ясно. Нали?

Между 2009 и 2021 разцъфтяха отровните цветя на злото в чистия му балкански вид – просто зло, вмирисано, дебело, просташко зло, жадно зло, нагло и жестоко, тъпо като поцинкована кофа и точно толкова съзидателно. Стотици хиляди ваши сънародници, драги млади хора, не разбираха какво става. Измежду вас – също. Стотици хиляди разбираха, но користта ги заслепи и ги направи всеядни. Измежду вас – също. На стотици хиляди им бе все тая. Измежду вас – също. Тъкмо те сега са най-кресливи колко лошо е било всичко и колко те най-много били пострадали. Те – безразличните.

Злото разцъфтя, върза плод, царски си живееше без значение какъв менте бадж носеше на косматите си гърди – на ГЕРБ, на БСП, ДПС, патриотичен ли някакъв тотем. (Апропо, патриотизмът яко наблегна на юначеството ни. Най-после научихме какви юнаци сме били през последните три-четири хиляди години – дали не бяха и повече… Мнозина наистина се чувстваха древни юнаци; за разлика от новоизлюпените мухльовци англичани, италианци или шведи.)

Мина време, и на това зло му дойде времето да премине в небитието – поне в този си безобразен вид. Знаете ли, великият учител животът ни показа, че може да се профанизира дори повсеместната корупция и тоталното беззаконие. Оказа се, че профаните могат да профанизират всичко. Дори сред хора с посребрени коси като мен предизвиква учудване фактът, че доживяхме (освен всичко друго) и точно този тип странна профанизация.

● Е, драги млади хора, прегледахме набързо „прехода”. Препуснахме през прерията на горчивия ни (но и сладък понякога) опит, стигнахме бързо-бързо (както обещах) Скалистите планини. Няма обаче да извеждам (този път) никакви поуки, никакви обобщения. Няма да се питам и да си отговарям (този път) какво да правим. Няма да разсъждавам какво следва да правят днес порядъчните хора, което е същината на питането. Вие сами се питайте и си отговаряйте. Така е по-честно към вас, вече порасналите. А аз просто ще споделя оттук до финала някои свои наблюдения, свои твърди убедености и някои основателни безпокойства (най-слабата дума).

● Струва ми се, най-напред трябва да осъзнаем къде се намираме, къде живеем. Ако не вие, част от вас, то родителите ви и техните родители живеят в България. Какво представлява България днес? Земен рай – безспорно. Милата ни родина беше и продължава да бъде земен рай. Отвратителната ни държава обаче е рекордьор в разни популярни глобални класации. Тя е държава на абсурдите. В лошия смисъл, не в загадъчно-приключенския. Ние живеем в държава, в която е възможно да няма хляб, ток, вода за пиене. Да, насред рая. В която криминални престъпници е възможно дълги години да заемат висши държавни и магистратски длъжности. А при откриването на днешното Народно събрание водещата тържественото заседание възрастна жена (чухте ли я?) произнесе на глас, без изобщо да се шегува, че приоритет в работата на парламента по отношението на милиардите евро, които ще получим заради ковид-кризата, е да не ги откраднем. (Смях. Кой знае защо…) Та това е лицето на държавата, която е разположена върху земния рай. Нея трябва да оперираме, да я разпорим, да пошетаме из вътрешностите ѝ, да я зашием и да я възстановим, че пак да заживее здрава и просперираща.

● Тия дни нищо не е просто и логично, драги млади хора. То никога не е било просто и логично – поне у нас, въпреки мнението на поета Вапцаров. Сега обаче е ужасно тежко и объркано. Дотук я докарахме ние като цяло, а не вие като цяло. Това произведохме ние, но, моля, не забравяйте, че във вените ви тече нашата кръв. Нищо няма и не би могло да бъде решено с магическа пръчка, така че дойде времето на големите разумни и далновидни компромиси в името на някакво по-добро бъдеще на всички. Нека да повторя: казвам разумни и далновидни компромиси, прагматични, работещи компромиси, а не корупционно-грабителски или шуро-баджанашки. Следва всички добронамерени хора да бъдем спокойни, да не се поддаваме на емоции, да провиждаме тесните граници, в които можем да действаме. Да осъзнаваме, че (все още) сме изключително бедни откъм политически и законови възможности, на инструменти за коренна бърза промяна към добро.

Много хора, за щастие, ще ви изненадат с поведението си. Просто защото вече няма да ги е страх или ще са се отскубнали от парализата на инерцията – партийна, приятелско-родова, историческа, всякаква инерция… Винаги помнете, че апостол Павел е бил Савел, преди да се превърне в Павел. Гласувайте доверие, това е човешко, така е редно. Без обаче да се доверявате и предоверявате. Без да бъдете наивници и лековерници.

Ще го кажа и другояче. Сега е време за плевене на отровните цветя, на задушаващия ни корупционен татул. Плеви и ще плеви, който иска, който може и който е призван. Не го гледайте под лупа какъв е бил – такъв или онакъв. Повечето сме били такива и онакива, вие също впрочем. Бдете само за едно: плеви ли, или ви мами, че плеви. Мнозина ще се опитат пак да ни измамят. И вас. Затова предупредих да не се предоверявате на уж градинарите.

● Бъдете открити, добронамерени, позитивни, но и бдителни. Не допускайте да ви нападне мизантропията, подозрителността, отровният скептицизъм и черногледството – това не е живот. За какво ни е такъв живот в страх, в дебнене и омраза? Човек следва да е тъкмо обратното – отворен, обичлив, добросърдечен, бидейки обаче разумен и практичен, а не наивен.

Затова внимавайте, докато отваряте дверите за светлината. Днес огромното зло, което последните десетина години полази България, се е свило в юмрук. То няма да се даде без съпротива. Иде реч за милиарди евро, за власт, за горделивост, за безнаказаност. Да, и за идиотизъм. Да, и за разплата, за дългогодишен затвор, за последваща бедност и забрава. Има и ще има битка между по-светлото и почти тъмното. Не е чак толкова трудно да се различават – светлото свети, а тъмното е ялово, безидейно, бездарно и отмъстително. Тъмното никога не е съзидателно, в този смисъл то е смърт. Светлото винаги е съзидателно, в този смисъл то е живот.

Ще илюстрирам какво означава да сме бдителни. Вгледайте се в жалкия скеч около личността на бъдещия премиер, ако изобщо ще има правителство. Замислете се над „великата тайнственост” около тази фигура. Защо се увърта? Защо се отлага публичното му оповестяване? За какъв дявол е този шантаж? Приоритетите на бъдещата политика били важни. А кой ще осъществява политиката за реализиране на тези приоритети – това не е ли също важно?

А сега, драги млади хора, си представете, че беден стъкларски магазин в животинското царство. Магазинът е пред фалит, произведени са избори и са победили „кротките” животни. Примерно – костенурката, охлювът, някое добро неотровно змийче, птиче (в кафез)… И те обсъждат кой ще застане начело на магазина, приоритетите за магазина, едно, друго, пето… Кристалът, чашите, чиниите, малките стъклени ангелчета по лавиците слушат и се много въодушевени.

А после за премиер бива назначен слонът.

Защо? Ще ви дам един възможен отговор: ами защото Ахмед Доган се е обадил на своя приятел Слави Трифонов и му е направил предложение, на което Слави Трифонов не е могъл да откаже, както Ахмед Доган, от своя страна, малко по-рано не е могъл да откаже същото предложение. И как да откаже Слави Трифонов: той е гледал „Кръстникът”, а и не е глупав.

Вече видяхме първо действие на тази бездарна пиеска. Николай Василев е просто детско слонче, мека плюшена играчка в сравнение с чудовището, което биха могли да ни сервират. Това за стъкларския магазин бе само за онагледяване на театралния сезон.

Такива предложения се правят и ще се правят днес, утре, тия дни. Нашата с вас задача, дълг, повеля на съвестта е да не допуснем да бъдат приети. Пак. Този път не бива да се оставим на произвола на евентуалните покупко-продажби. Трябва да се борим, включително и (пак) с уличен натиск – какво друго ще ни остава? Това всичко от една страна.

● От друга страна, слава на Бога, повечето хора са повече добри отколкото повече лоши. Повечето сме повече добри по природа. Вие също, особено вие, понеже сред младите лошотията е по-мижава, тя идва с възрастта, озлобяването и липсата на разбиране какво става около нас във все по-усложняващия се свят. Много грях и свинщини се вършат просто от страх и инерция. А не от природна лошотия. Така че, драги млади хора, не съдете твърде строго в морален план, опрощавайте, без обаче да загърбвате поучително ни минало. Всички сме несъвършени, приемете го. И вие. В края на краищата, било що било, не е възможно да живеем, вторачени предимно назад в горчилките си. А наказание, възмездие и справедливост според делата ще има – без значение сега тук долу или по-късно там горе. Наказанието, възмездието и справедливостта са неотвратими, макар че не го пише в Наказателния кодекс. Пише го обаче на други места.

Бъдещето е важно – вашето бъдеще.

● Участвайте в публичния живот на родината си, не се отказвайте. Настоявайте, протестирайте, борете се за вашата истина. Гласувайте, ако отново има скорошни избори, защото няма да спрете дядо си и баща си да гласуват. Сигурни ли сте, че винаги, във всички случаи бихте приели визията на баба си за вашето бъдеще? Хич не ми се вярва да е така.

● Слушайте, гледайте, четете и мислете. Уповавайте се на вашия опит, на вашия разум, на вашето сърце – в обратен ред обаче. И ако усетите мъдрост наоколо, попивайте я, без да обръщате внимание дали е беловласа или млекоуста.

● Правете, струвайте, само не бъдете безучастни. Пътят към ада бил постлан с добри намерения – това е афоризъм, находчиво остроумие, но не е вярно, заблуда е: много по-често, почти винаги е постлан с лоши намерения. Пътят към ада е постлан още и с безразличие и безхарактерност. Защото обикновено зад безразличието се крие именно безхарактерността ни, безличието ни. На тази райска земя ѝ трябват живи хора в политиката и обществения живот, а не политически и обществени трупове, скелети, восъчни фигури, зомбита, призраци, маразматици, кухи парцалени кукли на изгнили конци… Или просто идиоти – мускулести или рахитични.

● Хлопайте, и ще ви се отвори! Вярвайте в това, както всички светли велики люде са вярвали от памтивека до днес.

Което не означава, че Христос ни е обещал отваряне от първия път. Или че ще се отвори нужната ни порта. Или че ще ни отворят точно тези, които очакваме. Може да отворят прасета-людоеди или говорещи тикви. Или да ни отворят уж хора, ама ако надникнете над рамото им, отзад ще се простира или лайняна кочина, или буренясал бостан. Хлопане обаче му е майката. Докато ни се отвори правилната порта от правилните люде. Упорито хлопане. Може и да не ви се отвори в този живот, както на моето поколение най-вероятно няма да се отвори, а само (може би) ще се открехне, и то ако Господ е милостив към нас по-възрастните. Ще се отвори обаче със сигурност в следващия ви живот за вас, защото ще сте го заслужили – а за децата и внуците ви още в този им живот. Винаги има смисъл да се хлопа. Може би в това е и целият смисъл на живота ни – човек да хлопа и неотвратимо да му се отваря.

Да, да, отварянето е също толкова неотвратимо като възмездието и справедливостта.

Защото земният рай все трябва да е зад някаква врата. И вероятно за мнозина от вас е само на едно похлопване разстояние.

Предишна статияБРОНИСЛАВА И ДЗВЕРОТ, разказ от Христос Хартомацидис
Следваща статияНЕДЕЛНА МЕНТА С МЛЯКО, Коста Костов – Коро