Недялко Славов
Истината за истинската голяма история е в малките истории на ежедневното битие. И те минават пред съдбата на конкретния човек, а не на манипулаторите на историята.Тате ми е казвал какво се е случвало в Карнобат и нашето село Екзарх Антимово в годините на Втората световна война. Показваше ми синкавите варовици по деретата на село и на Бакаджика, където немците са ремонтирали поразените си танкове, изтеглени от Източния фронт. Разказваше ми и как немските войници са били настанени в селското училище и как цялото село е надничало през оградите да гледа как с немския си педантичен ред красивите стройни войници на вермахта/ извинявам се за немската си кръв в жилите/ са направили външни чешми, тоалетни с течаща вода, волейболно игрище, и разбира се хангари за ремонт на войнската си техника, която след това е била отправяна на Източния фронт за педантична редукция на излишното православно население.
Разказвал ми е също и как после в село са се появили слънчогледово русокоси и синеоки момиченца и момченца, но това са тайните на женското лоно, където само Бог има договор за съучастие.
Разказвал ми е после и за идването на руските солдати. Всеки един от тях с убита майка, баща, сестра, брат или дете. Или всичките накуп убити, изгорени или живи заровени в процеса на педантичната расова редукция. Мръсни, брадясали, полудиви от дивата си безока съдба мъже. Трима от тях са разстреляни и имат паметна плоча до читалището в село. Двама за посегателство върху кокошки, третия върху попадията. Разстреляни на мига извън село.
Това е истината за Втората световна война.
Другото е мръсно движение на парите. И коментари на днешни инфантили пред компютрите.
Arni Sutiainen (Кръстьо Раленков)
Почти същите истории, Деко, и в Панагюрище, разказани ми от моя баща. Но с едно малко допълнение. Немците, винаги лъснати, бръснати, дисциплинирани и коректни, периодично получават към дажбата си шоколад /или заместител някакъв, това не е ясно/. Струпват се дечурлигата около мотоциклета да зяпат, немецът си вади междувременно шоколада и си кльопа. И толкоз. Идват руснаците – мръсни, пияни, крадливи. Но като се струпат дечурлига край тях, все някой се обръща към някое хлапе. Как тебя зовут? Иван. Ааа, Иван – бърка с намаслена ръка някъде из бездънните си джобове, вади ябълка – Ну, Иван, возми, возми. Което не променя радикално нещата, де.
Пропускаш нещо много важно – крадливи, пияни и прочие и всички до един силно редуцирани семейно от излъсканите и кльопащите шоколад херувими.
Arni Sutiainen (Кръстьо Раленков)
Не, не го пропускам. Много добре те прочетох. И нямам проблем със смисъла на това, което казваш, просто ме приплъзна чрез твоя спомен към моя и го споделих, защото докато четях как баща ти ти е разказвал, чух моя да ми разказва… Това е всичко.
Ами нали това говоря. Говоря за редуциране на православното население. Говоря за цинизма, който днес се премълчава, говоря за „цивилизационното зло“, което днес е мярка на света. Ти не виждаш ли, че „истината“ за тая най-свирепа месомелачка в световната история днес е в оная английска комедийна полюция „Ало, ало“?
9 май 2020,
Световната пандемия на ХХ век продължава,
ХХI век още не е започнал.
Очаквам и други „Малки истории“ за голямата История.
Р.Л.