Дайте ми петнадесет минути и ще я споделя с вас, мили ми, драги и незабравими сънародници. Представям ви рецепта за лечението на належащите български проблеми. Ако се престрашим да глътнем лекарството и се оправим ще излязат сигурно и други проблеми, но за тях друг ще мисли и в друго време.
Лекарството се нарича от(из)хвърляне на Конституцията на Втората Република от 1991 г. и възстановяване на Конституцията на българското царство ТЪРНОВСКАТА КОНСТИТУЦИЯ . от 1879 г.
Сегашната ни конституция провъзгласява, че сме парламентарна република, но на практика не сме, понеже съществува друга държавна институция, която стои над парламента: отците конституционалисти са създали Конституционен съд, който има право да отменя всеки закон (и го върши непрекъснато), с мотива, че бил противоконституционен. Тази практика променя устройството на държавата ни от парламентарна на съдебна.
В отменената през 1946 г. Търновска конституция подобни аномалии не се допускаха. Без да провъзгласява „парламентарна република”, нейният член 4 ясно и простичко съобщаваше, че Българското царство е монархия наследствена и конституционна с народно представителство. А член 13 поставя съдиите където им е мястото: Съдебната власт в всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действуват от името на царя. Отношенията на царя към тия места и лииа се определяват чрез особни наредби.
Има, разбира се, цяла глава (Х), озатлавена За законите. Тя съдържа 8 члена и три от тях се отнасят пряко до въпроса кой стои над кого. Член 44 постановява: Ни един закон не може да се издаде, допълни, измени и отмени, докле той по-напред не се обсъди и приеме от народното събрание, което има право така също и да тълкува неговия истински смисъл.
Член 49: Само народното събрание има право да решава, опазени ли са всичките, показани в тая конституция условия, при издаването на някой закон.
И член 50: Разпорежданията, за да се въведе един закон в действие и да се вземат потребните за това мерки, зависят от изпълнителната власт.
Това е всичко, което се отнася до съдебната власт в Търновската конституция. Липсват изисквания за назначаването на съдии, няма статут на несменяем (или какъвто и да е) главен прокурор, кому и къде принадлежат следователите и т.н., въобще нищо-нищичко повече за съдебната власт.
Народното събрание кове закони, а съдиите ги изпълняват спрямо нарушителите. Съдиите не тълкуват законите, а ги прилагат. Точка. Ето ти разделение на властите.
Ще прибегнем отново към същата Търновска конституция, понеже друг въпрос около който се въртят коментарии, предложения и се спори дълги години, засяга организацията на изборите за народни представители, отношението към политическите партии (колко пари трябва да им отпуска държавата за да продължават дейността си) и много важната тема за възнаграждението, пенсиите и другите привилегии на самите народни избраници.
В старата Конституция тези въпроси са разгледани кратко, ясно и напълно логично. Избира се по един народен представител на 20 000 души. Единствените ограничения са възраст, както и грамотност за избраните депутати:
Член 86. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Обикновеното Народно събрание се състои от представители, избрани направо от народа, по един представител на двадесет хиляди души от двата пола. Представителите се избират за четери (sic!) години. Преди са били избирани за пет години.
Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 години и се ползуват с граждански и политически правдини.
Избираеми за представители са всички български граждани, които се ползуват с граждански и политически правдини и са на възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни).
За редът на изборите ще се изработи особен избирателен закон.
Няма фиксирани предварително точно 240 депутати, а колкото се случат по на 20 000 избиратели. Преди отмяната на Търновската конституция България имаше население близко на брой до сегашното.
В старата конституция липсваше какво да е отношение към политическите партии, впрочем самата дума „партия” не съществува в Конституцията. Не може да става и дума, значи, за каква да е „субсидия”, издръжка или милостиня, която народът да подхвърля на българските политикани.
Но пък е помислено за издръжката на депутатите. Тя е в същност доста щедра. Конституцията предвижда народните представители да получават по една пълна надница за дните когато народното събрание заседава. Освен това на народните представители, които не живеят в София им се осигуряват пътни пари – отиване и връщане – по ведомост, когато идват в София и се връщат ог заседания. Толкова. При днешните условия това са една пълна надница на всеки народен представител за всеки ден когато присъства на заседания и пътните разноски за тези, които не живеят в София.
Колко е тази надница не се казва, но вероятно е била средната надница за страната – при днешните условия около 70-80 лева на ден. Плюс автобусен или железопътен билет отиване и връщане от местоживеенето на народния представител до София и обратно.
Няма и дума за пенсии, автомобили, автобуси, аероплани, хеликоптери и секретарки. Не е имало „депутатски кюфтета”, нито даже ресторант. Депутатите сега са си определили заплати от 5 000 до над 10 000 лева, имат си и безотчетни, Заплатите се увеличават съгласно гласувани от тях самите произволно избрани индекси. Правителствена болница, автомобилен парк, секретари и секретарки, жилища в София, каквото им дойде на ум и работят ли, работят. А не знам дали може да си представите колко по-спокоен и щастлив ще бъде живота на целокупна България, ако нещата се върнат към миналото. Депутатски заплати (?) сега са отпуснати и на академиците от БАН. Член-кореспондентите пък получават 30% от депутатската заплата. Хей така, за Бог да прости!
Народните представители не са хайлазували нито своеволничели като сегашните. Те са се събирали на заседания през времетраенето на две сесии от по два месеци годишно. Първата сесия е била от 15 октомври до 15 декември, а втората – от 15 януари до 15 март. Това е всичко. Умно и предвидливо народните представители са били възпрепятствани да създават закони след закони и даже до 1911 г. явно се е смятало, че вече приетите закони са достатъчни. А до изменението на Конституцията от 11 юли 1911 г. се е предвиждало само една сесия годишно – от 15 октомври до 15 декември.:
Член 127. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Царят свиква народното събрание редовно всяка година. Сесията трае от 15 октомврий до 15 декемврий и от 15 януарий до 15 март. Но, по някои важни работи, събранието може да се свика и извънредно. Преди е имало само една сесия – от 15 октомври до 15 декември.
Член 139. (Изменен на 15 май 1893 г.) Всичките представители получават дневни пари, а пътни получават само тия, които живеят не в същото място, дето заседава Народното събрание. Предишният текст е гласял: Членове на Народното събрание, които живеят не в същото място, дето заседава събранието, получават както наднични пари, така и всички пътни разноски за отиване и връщане. Колко ще бъдат разноските, това ще се определи по особен закон.
Заслужава да се отбележи, че не всички народни представители са вземали полагаемото им се възнаграждение. В архива ми имам една карикатура от Александър Добринов на г-н Къню Савов от 1938 г. с подтекст: „Къню Савов, народен избраник на I Чирпанска изб. Колегия, по липса на материални възможности не е можал да използува моторизирано средство и е дошел пеш до София, за да присъствува при откриването на ХХIV об. Народно събрание. Това за сведение на касиера при Народното събрание”.
ХХIV Народно събрание заседава през 1938-1939 година. На карикатурата г-н Къню Савов е един спретнат полу-усмихнал се слабичък селянин с дълги, засукани мустаци в аба, потури, висока черна гугла и широк черен пояс от който се подава кама (нали е от Чирпан!). На гърба на стола му е подпряна гега и торбичка, вероятно с припаси за из път. Не е само трогателно, но е и толкова мило и толкова българско! Г-н Савов няма да сътвори лоши закони и ще се бие до последно за майка България, как мислите? Но е имал и голям късмет, че не е бил народен представител в следващото Народно събрание, щеше да бъде вероятно утрепан от Народния съд, който обаче не пожали карикатуриста му.
ЕсЕмЕси се подхвърлят насам-натам, писма се отварят, хора се следят, разговори се подслушват. Арестуват се граждани, тормозят ги, държат ги следствени с години, Създават се (от депутатите) какви ли не комисии, агенции и съдилища да им вземат парите и имотите, бият ги, мъчат ги.
Ей, чакайте бе хора, вижте какво са ни запретили отците още навремето:
Член 73. Никой не може да бъде наказан без присъда от надлежния съд, която е вече добила законна сила.
(Нова алинея от 11 юли 1911 г.) Не могат да се създават изключителни съдилища или следствени комисии под никакъв предлог и под какво и да е наименование.
….
Член 75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено от законите.
Мъчения при какво да е обвинение, също и конфискуване на имот, се запрещават.
Член 77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставляват тайна и се броят неприкосновени.
Отговорността на длъжностните лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се определи по особен закон.
И накрая, макар и не по важност са предвидените от старата конституция върховни управители на изпълнителната власт:
Член 161. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Министерствата са десет:
-
Мво на Външните Работи и на Изповеданията;
-
Мво на Вътрешните Работи и Народното Здраве;
-
Мво на Народното Просвещение;
-
Министерство на финансите;
-
Министерство на Правосъдието;
-
Мво на Войната;
-
Мво на Търговията, Промишлеността и Труда;
-
Мво на Земледелието и Държавните Имоти;
9.Министерство на Обществ. Сгради, Пътищата и Благоустройството, и;
-
Мво на Железниците, Пощите и Телеграфите.
Преди изменението министерствата са били осем: земеделието е било заедно с министерството на търговията, а железниците са били част от министерството на обществените сгради. В оригиналната Търновска Конституция министерствата са били шест, променени на осем в 1893 г.
В момента министерствата са 17. По комунистическо време те се меняха и трансформираха, като са достигали до 27. Разбира се, към всички министерства има придадени заместник-министри, има и заместник министър-председатели. Всички те се радват на свои отделни администрации и служби от най-различен характер. Но увеличаването на административните органи продължава без спирачка.
Освен министерствата съществуват и функционират щастливо и безпроблемно 13 агенции, 5 комисии, още 29 т.нар. изпълнителни агенции, 60 други агенции, дирекции и комисии от които 45 са създадени със закон, а 15 – с министерски постановления. Има и 2 държавно-общински консултативни комисии, но и 87 т.нар. съвети (между тях е и „междуведомствена комисия по космически изследвания”. В БАН също има подобен институт).
Съществува отделна Администрация на Министерския съвет. В нея – прикрепени към министър-председателя – са политически кабинет, администрация на главния секретар, звено за вътрешен одит, звено по сигурност на информацията, финансов контрольор и главен инспекторат.
Горкият Георги Кьосеиванов, м-р председател от 1935 до 1940 г. Канцеларията му беше в сегашната сграда на БАН, срещу Народното събрание. Имаше личен секретар, машинописка и един разсилен. Сигурно е идвала и чистачка. Как ли се е справял без инспекторат и без звено за вътрешен одит? Тогава сме били 7 милиона и сега сме пак 7 милиона. Освен това тогава работите вървяха, сега само кретат.
В днешна България има и 144 „специализирани териториални администрации създавани като юридически лица с нормативен акт”. Те са в добавка към 28 областни администрации, 265 общински и още 35 районни администрации. И какво ли още няма?
Предупреждение на Търновската ни Конституция:
Член 102. Никой с оръжие не се пуща в залата на заседанията, нито в зданието дето е събранието.
Военни стражи и въобще въоръжени сили не трябва да се турят ни при вратите на залата на заседанието, ни в самото здание, ни близо до зданието, освен ако събранието по вишегласие само пожелае това.
Но и най-важното, което никога не беше забравено (разбира се, до 1946 г.), че според
Член 6. (Изменен на 11 юли 1911 г.). Българският Цар носи титла Негово Величество Цар на българите, а престолонаследникът – титлата Царско Височество. Преди изменението:”Българският Княз и престолонаследникът му носят титлата Царско Височество”.
Може да не сте забелязали, затова ще напомня. Царят ни (няма нужда да сте монархисти, Владетелят, Председателят, Президентът, Първияг човек в държавата…) не е Цар на България, а на българите, сиреч не само на живущите в границите на държавата! Достатъчно?
И сега за да ви излязат сълзи на очите. Нийде в света го няма този величав член 61 от Търновската ни Конституция:
Никой в българското царство не може нито да купува, нито да продава человечески същества.
Всекой роб, от какъвто пол, вяра и народност да бъде, свободен става, щом стъпи на българска територия. +++
++Всичко почернено, италикс и подчертано от автора. Цитатите от Търновската Конституция са променени по новия правопис, но не са редактирани.
Има една малка подробност, но тя е и черешката на тортата: трябва да си имаме Цар. Имаме и сега български цар – това е Н. В. Симеон II, който беше министър-председател на страната от 2001 до 2005 г. Понеже е вече на 85 годишна възраст, Н.В. Симеон II може да реши да абдикира в полза на внука си, Княз Борис Търновски, който сега е законният български престолонаследник. Той е син на предишния престолонаследник Княз Кардам и Принцеса Мириам. Княз Кардам почина на 7 април 2015 г. след автомобилен инцидент.
Престолонаследникът, който като цар ще носи титлата Борис IV е роден в Мадрид, Испания, на 12 октомври 1997 г. Той е кръстен в православна християнска вяра, както баща си, дядо си и прадядо си, всеобичният Цар Борис III. За него се говори, че притежава изразени политически амбиции и даже е изкарал стаж в парламента на Австрия. Завършил е средното си образование в елитен колеж и още не е задомен. Има по-малък брат – Белтран.
На снимката вторият отдясно (с очилата)
е негово Височество Княз Борис Търновски.
Негово Височество Престолонаследника
Княз Борис Търновски на снимката със своя
по-малък брат Белтран.
Няма нищо лошо нито страшно с връщането на монархията в България. От появяването си в Европа – преди повече от 1 400 години -до наши дни България НЕ е имала друго освен царско/ханско управление. Първата република – прогласена в 1946 г. – бе комунистическа измислица и недоносче. Втората република от 1991 г. е извор на постоянни проблеми, безредици и държавни неудачи.
Досега сме имали 8 служебни правителства, 5 президента и 6 главни прокурори само за времето от 1991 г. С всички тях сме имали и продължаваме да имаме проблеми.
Монархиите в Европа в момента са Швеция, Норвегия, Дания, Великобритания, Испания, Нидерландия и Белгия. Никой не е твърдял, че тези държави традиционно и винаги са имали същите проблеми като републиките, от които пък особено изпъкват (с проблемите си) страните в Източна и Централна Европа.
Да не робуваме и да не пасем патки, а да Царуваме!
НАПРЕД КЪМ МИНАЛОТО!
Никола Г. Алтънков
28 октомври 2022 г.
