Из стихосбирката „Маслен нос” от Владислав Христов

…

вече нямаме спасителни пояси

тази нощ отливът ни ги взе

настана невероятна паника

и добре че морето мълчеше

и добре че морето

не ни попита

защо са ви тези пояси

…

спокойно

няма да се разбием

излизал съм сух

от хиляди подобни ситуации

не ми ли вярвате

попита капитанът

вместо отговор

получи звучен шамар

дори не се обърна да види

кой го беше зашлевил

…

овце пасат край плажа

през октомври мляко няма

но какво да ги правя пущините

мърмори старият овчар

от пиедестала

на спасителната вишка

оглежда свъсил вежди стоката

брои чадъри и овце

не псува вече

кротък е

…

хванеш ли

женска морска лястовица

до няколко минути

на куката увисва и мъжката

глупави риби

заключи човекът с въдицата

мислех да го разубеждавам

да защитя морските лястовици

но внезапно небето причерня

всички рибари

си прибраха такъмите

извади късмет мъжка лястовице

извади голям късмет

…

ти който си на небето

и не различаваш чайка от гларус

молим те размести с едно движение

буреносните облаци

да си съберем като хората багажа

и подсети ни всевишни

да не забравяме пак малката тенджерка

защото в града ще ни е трудно без нея

но на теб са ти ясни тези неща

много пъти сме яли

от тенджерката заедно

и много пъти заедно

сме я мили след това

…

За книгата:

Облакът ще стане буря, реката ще се превърне в море, човекът в минало. Светът е парче дърво над водата, която крепи всичко. А онези, които търсят в поетичното съзерцание някакво въображаемо предзнаменование за свят, който е по-малко болезнен, по-малко несправедлив, по-малко разкъсван от вражди и предателства, няма да намерят в „Маслен нос“ нищо от това, което търсят. За да накара мидите да предадат перлите си, на Владислав Христов му е трябвало освен дълбочинно възприемане на живота и достатъчно остър нож.

Мария Калинова

Многопластова, сложна и красива е „Маслен нос“ на Владислав Христов. Преходността, разделението, войната, усещанията за край на епоха, за край на сигурността, глинените крака на авторитетите. Всичко, предадено чрез медиатор – морето, граница и стихия и Маслен нос, полу-лабрадор, полу-цербер. Преходната зона на брега определя усещането за нестабилност. Смъртта разменя местата, удавниците стават част от морето, а мъртвите риби – от сушата. Мъдростта отстъпва на хаоса от предчувствия, усещания, емоции. Игривото прескачане между интимно и общочовешко, смяната на мащаба, задава различни перспективи, а дистанцията се редува с участие и дори съучастие. Най-личната книга на отстранения като метод, предпочитащ да е наблюдател, поет.

Красимир Вардиев

„Маслен нос“ е удивителен знак за морето. Владислав Христов, с присъщата си лапидарна мъдрост, ни води там, където човекът е бил дъно на море. Изключително внимателен в детайла на рудиментарните вкаменелости на човещината. Древни раковини, горчиви и солени – вкус, който остава дълго време на небцето. Горещо препоръчвам тази поезия!

Крум Филипов

В тази книга всяко стихотворение е реалност, подредена и самоподредила се. През нея прозират неизвестното, необясненото, съществуващо независимо от всекидневието, способно да променя, да възвисява, без да участва, дори и без да се намесва. Владислав Христов притежава поразяваща поетична наблюдателност, откритията му са ненатрапчиви, но категорични и имат способността да дават парадоксален смисъл на човешкия живот.

Палми Ранчев