***

всички заловени врагове

поради липса на помещения

биват връзвани за дървета

птиците пеят над главите им

изреждат се една след друга

дават денонощни дежурства

само и само да не настъпи тишина

да не заглъхне птичата песен

докато генералният щаб

решава съдбата на заложниците

***

реката влачи трупове

напомнят на изтръгнати

от корените водни лилии

по двата бряга

живите записват

броя на умрелите

спорят нещо

викат и ругаят

като всички живи

***

животът в града

тече по обичайния начин

от време на време

гръмва бомба

косът вдига опашка

за да покаже съпричастност

към хорските дела

една вдигната опашка

нищо повече

***

детска градина улучена от снаряд

снимката е неясна

но видно е

в една от стаите

топките на сметалото

вече са гранати

***

преди да пусне сирената

войникът я оглежда от всички страни

изгубен косер може да е свил гнездо

някой чувал ли е сирена

в която гнездят птици

това не е вой

това е птича песен

***

сред кантариони и подбели

конските копита затъват в калта

от другата страна на склона

варовикът се рони

и не оставя никакъв шанс

за измъкване

цвилене и хрипове

изпълват планината

ужасът е полепнал

по дрехите и имената ни

някой вика за помощ

но телата са го затрупали

в реката скобарите

гонят слънчеви зайчета

цари абсолютно спокойствиe

––––––

Из  „Пойни птици”, изд. Ерго, 2024

Предишна статияСпомен за вечност, разказ от Фани Цуракова
Следваща статияДа не забравяме! Скопие, 8 май 1994 г.