черен пушек
от онези непрогледните
сажди наслоени по лицата
лицата по саждите
всички сме в чушкопека на войната
станах специалист
по писане на жалейки
лесно е когато убитият
не ти е близък
осъзнаването идва
при първото име на приятел
…
така както скитащото куче
ляга в полето
където пожелае
така и войникът ляга
еднакво свободни
еднакво безстопанствени
в топлия следобед
сред тревите
които поклащайки се
разкриват части
от войника и кучето
уши опашка автомат
…
има голяма вероятност
войната да ме завари
с фотоапарат в гората
снимам едни божи кравички
ще кажа ако врагът ме залови
вие си воювайте
аз на никого не преча
ще поясня с високо вдигнати ръце
а тия с каските и зелените дрехи
ще стъпчат всички божи кравички
докато се въртят около мен
и се чудят какво да ме правят
…
дори зайците свикнаха с бомбите
представяте ли си заек
който не се стряска от взрив
само помръдва с уши
дава сигнал на останалите
че е жив че не е на парчета
…
за вечното не питайте
то е ежедневното
за ежедневното не питайте
то е вечното
кой е ученик и кой учител
това не питайте
нека загадка да остане
за истината не питайте
тя е езеро пълно с жаби
в което една щука
бавно излиза от укритието си
за жертвите не питайте
…
не е трудно да извикаш ужаса
той обикновено идва
когато се обърнеш към него
на малко име
ужас ела тук
понякога ужасът
се обижда и отговоря
не ме викай така
да не съм куче
аз съм просто един ужас
на твое разположение
…
сега вятърът е наш дом и завивка
все по-често се прегръщаме
все по-често сме добри един с друг
входната врата на къщата зее
като пресен гроб
няма желаещи за излизане
но и за влизане желаещи няма
…
честните очи на куче
вързано пред магазина
да чака своя стопанин
ще ни бъдат нужни векове
в безуспешни опити
за постигане
на тази честност
ще има вързани хора
и отвързани кучета
това заслужаваме
