Димитър Стоянович
Подобно на вечно подгизналите жители на Макондо, все повече се приближаваме до деня, когато окончателно ще изгубим смисъла на думите. И тогава, безпомощно търсейки смисъл в безсмислието, което сами сътворихме, повече отвсякога ще имаме нужда от писатели като Недялко Славов. Всяка негова дума е символ, изречението образува контекст, а стилът му като свещена змия се увива около гърлото, докато не остане и глътка въздух, незаслужена. „И станах река“ не е книга за забавление. А за смисъл. Защото съвсем скоро Бог ще въздъхне и ще дойде пролет, в която ще сме винаги деца и вечно влюбени. Напук на безсмислието.
Александър Секулов
Химн на светлината, какъвто българската литература не познава. Възхитителна възхвала на живота.
