МОЯТ ШАБАТ

Защо Шабат?

На седмия след Сътворението на Света, Г-д си починал. Еврейските мъдреци смятат, че вярата в Б-г е основана на Шабат, защото Това не е просто почивка. Създателят едва ли е бил изморен. На Шабат Той е спрял да упражнява господството си над Света, спрял е да използва могъществото си над Вселената, като непрекъснато я променя. Ние, простосмъртните подражаваме на Б-г, като също не осъществяваме  господството над природата по време на Шабат. Това е времето за мир между човека и природата.

Няма евреин по света, който да не почита Шабат. Може да не го спазва по този ритуален начин, както диктуват църковните служители, но се прекланя пред него. Защото Шабат е всичко, което имаме. Шабат е най-вълнуващият ден, посветен на изморителното ни всекидневие и благодарност към Божественото ни начало. Шабат е ден на семейството, ден на децата, ден на равносметката, ден на малките, но съществени пресечки в живота. Ден на съзерцанието, ден на философията, ден на смисъла на съществуването ни. Ден на чистотата в душата и къщата. Ден на любовта. Ден на покаянието. Ден на опрощението. Ден на зареждането на батериите. Ден на презареждането на пушките с нови идеи и мисли. Ден на солидарността между хората. Ден на красотата и реда. Ден на истината.  Ден на драмата в общуването и ден на самотата. Ден да имаш време да се вгледаш в себе си. Ден на човечността… И в този смисъл за този Божествен Седми ден са се изписали хиляди разсъждения от безброй мъдреци. Страниците изписани в това томче са посветени на моят скромен, провинциален, безпрожекторен и безфанфарен, но празничен Шабат. В него аз се стремя да открия  моята шабатна поезия и простосърдечна мъдрост.

Защото ако Шабат означава само ден за почивка след изморителната седмица, то тогава наистина какъв е смисълът?

Шабат Шалом!

Посвещавам тази книга на моите внуци

Те са родени и живеят извън България и допускам, че никога няма да научат подробности за корените на моята фамилия. Това е драма за мен. Защото в еврейската традиция животът започва и завършва със семейството.

Лири, Дани, Ника, Елия… Знайте!

Следваща статияНови бразилски стихове от Михаил Кръстанов