„СЕКРЕТНИ СПРАВКИ” ЗА ЕЛИМИНИРАНЕ
Всяка сделка между лъжата и истината винаги се постига за сметка на истината.
Жан-Батист Масийон
„Лука 3:11 А той в отговор им рече: Който има две ризи, нека даде на този, който няма; и който има храна, нека прави същото”.
А който се има с Иван Драшков и апостолите му, да им заръчат да напишат оперативна справка, за да я подадат в ръцете на Пилат Понтийски, можеше да се добави в скоба в апокрифите на „светото писание” на българските спецслужби от някой графоман, минаващ и за ченге.
Ако се проследи цялата хронология на скандали със секретни „справки” и „доклади”, гилотинирали политически определени знакови лица по времето на т.нар. „преход” в България, няма да има празно за онзи, който залага непрекъснато и задължително на „кръга Драшков”. Както и да се върти топчето във властовата рулетка, лауреатите на писмовната оперативна мисъл са винаги едни и същи.
Първият път, когато прочетох подобно умотворение, наречено „справка” на контраразузнаването, не се хванах за кобура, нито загубих контрол над вестибуларния си апарат. Първо се разсмях, а пет минути по-късно изпсувах брутално, точно както го прави докера от пристанището, понесъл на гърба си тонове контрабанда, която иначе се отчита на хартия като портокали.
В началото като една всезнайка, което се случва обикновено при аджамиите, съзирах някаква неистово сложна игра, толкова ювелирна, че и моята умна главица не можеше да разтълкува, защото жертва на абсолютното спец. оперативно плиткоумие ставаха и печени контраразузнавачи, и ченгета от класа. С времето, което ме буташе в храсталаците на службите, от които никога не излизаше заек, а в краен случай по някой лалугер, прозрях, че това е простовата „логика“ и нищо, ама нищичко повече.
Когато, както ми се оправдаваше един бивш шеф на БОП, си взел на работа напълно луд, не излизал никога от филмите, които е гледал, само защото единствен можел да пише рапорти и справки, „защото, ако видиш какви неграмотни рапорти се пишат, ще се потресеш”, няма как да очакваш дори и когато ти готвят вендедата, да я изпипат перфектно.
По нашите ширини „режеха глави” толкова срамно некадърно, че ако не беше зловещо като последици, щеше да е смешно като плетената килърска шапка, минаваща за скиорска, нахлупена от Бойко Борисов, облечен иначе в скъп костюм, маркова риза и вратовръзка.
Преди Богомил Бонев да се кандидатира за президент на България, бях от онези, които никога не го жалеше докато бе вътрешен министър в правителството на Иван Костов. И нямаше как да е иначе – варненската вътрешна дирекция на МВР бе налазена от „софийската бригада”, начело с полк. Иван Стефанов, окупирала тоталната непромокаема охрана над мръсната криминална приватизация на туристическия комплекс „Златни пясъци“, в която главен „готвач“ бе личният приятел на Иван Костов – Славчо Христов. Далеч по-късно се потвърди онова, което вече знаех – че не Богомил Бонев държи авторството на тази сатрапна ченгеджийска машина, която смачка Варна и я отврати за един живот напред никога да не си помисли повече за Костов и кохортата му, а лично Командира*.
Костов бе избрал варианта цялото ръководство на Дирекцията на МВР във Варна да бъде от софиянци, които си поживяха юнашки по морето, пазеха задника на провинциалния диктатор – тогавашният областен управител на Варна Добрин Митев, слабост на Иван Костов и Елена Костова, и трасираха пътя на криминалната приватизация на „Златни пясъци”. И не само. По-късно в годините – това „новаторство“ щеше да бъде прегърнато от Борисов и ГЕРБ, и Варна щеше да бъде спохождана все от „софийски бригади“ начело на местната дирекция на вътрешните работи.
По време на кандидат-президентската кампания на Богомил Бонев му помагах за Варна. Тогава още не бяхме приятели, но усещах у него една симпатична свенливост, която ми бе достатъчна за да го вкарам в картотеката си като „читав”.
Бонев никога не научи, че имаше нещо мистично в нашата среща. Малко след като бе освободен от Иван Костов като вътрешен министър, сънувах изключително ярък сън. Влизам в един огромен кабинет, комплексарски огромен, а в дъното му на голямо бюро седи Иван Костов. Аз пристъпвам бавно към него, но почти долепена до гърба на вървящия пред мен мъж. А този мъж бе Богомил Бонев. На един лакът разстояние пред седналия Костов, Бонев се наведе над него и с висок, гневен глас буквално го разкости: „Ти си мерзавец и внимавай какво ще правиш оттук нататък, защото ще те размажа!”. Надничах зад гърба на Бонев, а Костов бе сиво-синкав, свит като спаружена слива върху бюрото.
–-
*Командира – прозвище на Иван Костов
Този сън бе проявен далеч преди да се запозная с Бонев. Случват ми се разни такива неща понякога.
Пет дни след като Симеон Сакскобурготски стана министър – председател и когато целият народ се бе вперил в Царя като Манна небесна, пак се стоварих в сън – знак. Червен килим, Сакскобурготски обграден от червени шнурове, към тях се блъскат оператори, репортери, камери, диктофони… Всички са с лица като от филм на Еторе Скола, а аз крещя: „Вижте му обувките бе, снимайте го в краката!” Отвратена се взирам в Симеон, облечен безупречно в сив лъскав костюм, светещо бяла риза и … обут в сиви, съдрани, мръсни, миризливи маратонки. Не мога да се примиря, че никой не снима истината и си дера гърлото, но никой не ме чува… Царят с пробитите, вехти маратонки, и безмълвните репортери. Останах без глас…
Баба ми казваше: „В главата лъсната, в краката блъсната”, че и на Царя такава му излезе работата. На него дължим дръзки падения в разочарованието, но онова, което вкорени във властта – охранителят си Бойко Борисов – още не влага ни държи, а ни е потопило направо от раз, със смазващата мощ на стоварен Ниагарски водопад върху ни.
На финалния телевизионен предизборен диспут между петимата кандидат-президенти в НДК, Петър Стоянов патетично извади от ръкава не гълъб, а секретен доклад на НСС от 1999 година. В доклада бе заклеймен и Богомил Бонев, посочен като заинтересован за прокарването на определени интереси на фирми, групировки и икономически субекти.
Първата контра реакцията на Бонев бе, че: „Докладът е написан без нито едно доказателство и позоваване на конкретен факт. Той беше поръчан да бъде написан така, защото тогавашният министър на вътрешните работи беше неудобен на президента и на министър-председателя“.
По онова време Костов „не си казваше”* защо бе освободил най-знаковите си министри, а Богомил Бонев беше истинска заплаха в кандидат-президентската битка. С демонстративното вадене на този „секретен” доклад и начина, по който го направи, Петър Стоянов си отряза сам главата и загуби изборите, отваряйки пътя на Георги Първанов за втори мандат. Бонев заведе дело за уронване престижа на името му, директно обвинявайки ген. Атанас Атанасов, че заради доклада, изфабрикуван от НСС, не е могъл да спечели президентските избори.
Докладите са два. Единият е плод на НСС, а другият – творение на бопаджиите. Писани са през есента на 1999 година от верни пажове на ген. Атанас Атанасов по поръчка на Иван Костов.
––
*Алюзия с думите на Петър Стоянов към Иван Костов: „Иване, кажи си!“
Кои са списователите? Всичките до един – от кръга на Иван Драшков, включително и Цветлин Йовчев. Делото, което завежда Богомил Бонев е претупано с реверанса на съдия Пенгезов, който през 2004 година е шеф на Военния апелативен съд в София и по онова време не крие симпатиите си към Костов. Иван Драшков е временно изпълняващ на НСС. Прокуратурта поисква от съда с определение да бъде категорично оповестен отговора имало ли е разработка срещу Богомил Бонев и докладът на някакви оперативни данни ли се базира, или е абсолютно съчинена измислица. Иван Драшков като вр.и.д. на НСС написва официален отговор, че не е имало разработка срещу Богомил Бонев и е нямало никакви оперативни данни за написаните твърдения в доклада. Всички служители, писали доклада, написват саморъчни обяснения, от които става ясно, че Атанас Атанасов им е носил хартийки с написани измислици и ги е карал да ги преписват. Същото потвърждават и при разпитите.
Когато обаче на делото се дава в ход, в съдебната зала тези ченгета, иначе и до днес изскачащи по върховете на властта и посочвани ни като грандиозни „спецове”, се отмятат от дадените вече показания.
Делото е срамно като лъснал задник на висш контраразузнавач в служебния му автомобил, докато го перка шофьора му отзад – всички знаят каква е истината, дори най-големият шеф на службата го е гнус като ползва колата, всички шушукат, даже някои са успели и да фотографират, но когато дойде време да говорят и да потвърдят истината, са „самураи” от нискокласна кримка, в която да мълчат като шушумиги и да лъжат, е начина им да оцеляват, да мърсуват, е прийома им да се издигат в кариерата, да съсипват всеки, който им е посочен, е хватката им да продадат евтините си душички.
Така Атанасов бе оправдан по заведеното дело от Бонев за престъпление по служба.
Калта под ноктите на спецслужбите обаче остана.
Докладът е изготвен през 1999 година от тогавашната НСС – от група служители в състав: Иван Драшков, Цветлин Йовчев, Веселин Марков, Владимир Писанчев, Сергей Стаматов и Теменужка Конова. Докладът поръчан от Иван Костов е компилация от слухове и непроверена „оперативна” информация, целяща да обоснове последващите действия на поръчителя Костов за отстраняване на неудобни министри, включително министъра на вътрешните работи Богомил Бонев.
Осем месеца по-късно отново същите тези служители участват в нова поръчка. Бях получила на пощата в сайта си от очевидец, какво точно се е случило:
„На 17 август 2000 г., непосредствено след подписването на указа за назначаване на Славчо Босилков за главен секретар на МВР, последният извиква Иван Драшков в кабинета си и му разпорежда до края на работния ден да са подготвени заповеди за изгонване от Република България на Михаил Чорни и Денис Ершов. Както по-късно разказва Драшков пред близки служители, в онзи момент той дори не е знаел кой е Денис Ершов. А това единствено означава, че в НСС не е имало никаква оперативна информация за Ершов, тъй като Драшков е зам-директор по оперативната дейност. Естествено изгонват се още няколко руски граждани, за които в НСС има оперативна информация и по които се е работило. По този начин целта е да се внуши достоверност на изфабрикуваните мотиви.
Отново групата на Иван Драшков и Цветлин Йовчев се заема с писателската задача да „оформи” мотивите за предложението за изгонване на поръчаните бизнесмени Чьорни и Денис Ершов. Драшков подписва съответните предложения и заповеди и ги разпращат за изпълнение. Впоследствие ще се окаже, че Иван Драшков изобщо няма тези права, тъй като единствено упълномощен е директорът на НСС Атанас Атанасов, който обаче по това време е в отпуск на море в Созопол. Това налага, по-късно след спешното завръщане на Атанасов, да се изготвят нови документи и Цветлин Йовчев организира подмяната при адресатите на подписаните от Иван Драшков невалидни документи.
За какво се прави всичко това? И какво се случва впоследствие, което остава скрито от обществеността?
В кабинета си Атанас Атанасов провежда две лични срещи с Владимир Грашнов. И двата пъти срещите са след работно време и Грашнов е доведен от доверените на Атанасов – Иван Драшков – зам. директор на НСС и Николай Начев – началник направление ”Икономическа и вътрешна сигурност” в НСС. На тези срещи Атанасов е предложил на Грашнов да продаде „Мобилтел” за 20 милиона долара. Дали това е властови рекет, при условие, че към онзи момент „Мобилтел” има пазарна цена над 500 милиона долара, всеки може да сметне на дървено сметало и без да е завършил висша математика?
С времето отговорите на въпросите: отстраняването на Денис Ершов не даде ли по-добри бизнес възможности на собственика на скоро закупения „Нефтохим”? Какво ли пък е заплатил новият собственик на „Нефтохим” за тази услуга и на кого?, блестят все по-ослепително“.
Същата тази група, която политически чисти терена с доклади и справки, отново в пълен състав е назначена по-високите етажи в ДАНС, и отново твори поръчкови справки, години наред. А дали някой от групата не бе потърсил връзка с „обектите” и дали не им бе предоставил необходимата им информация?
Знаех отговора на този въпрос, но „храбрите” спецченгета вероятно ще извадят и тези потайности не заради принципа, честа и морала в българските специални служби, а когато се наложеше да си разменят „кин гери”* в нечистите войни помежду си.
През октомври 2008 година лъсна нова „справка” на контра-разузнавачи от ДАНС, озаглавена зловещо: „Справка на ДАНС относно действията на лица и кръгове, оказващи деструктивно влияние върху функционирането на министерства и структури на държавната администрация”. В справката като „деструктивен елемент” бях вкарана и аз – Веселина Томова и сайта ми АФЕРА.
Секретният документ, изготвен на 8 октомври 2008 година, бе подписан от Иван Драшков. Прекият изпълнител и събирач на информация по клоните на дърветата бе Веселин Марков. Същият кръг от неприлично некадърни писатели отново бе сътворил поредната „справка” за поредните „врагове” на държавата. Като виден враг в нея се мъдрех и аз, заради това, че се познавах с Алексей Петров.
„Справката“ изтече в интернет, а в ефира на bTV, подписалият справката Иван Драшков, коментира: „Истината е, че аз, когато сдавах поста заместник-председател на ДАНС на 10 октомври миналата година, след като бях освободен с решение на МС, подписах справка до министър-председателя, до президента, до председателя на НС и до главния прокурор с конкретно съдържание. Целта на тази справка беше да опиша факти, събития, причините, които доведоха до едно безобразно състояние, до един безобразен стил и метод на работа, който за съжаление някъде от края на май миналата година започна и трайно се настани като практика в ДАНС”.
Това обаче бе късче от „истината” на Драшков. А „справката” бе такъв некадърен, дърварски, графомански апотеоз на импотентността на българското контраразузнаване, че оттук нататък трябваше да се изучава във всички служби по света като назидание как в службите понякога, в някои идиотски ширини, като българските, може да се появат и такива „спецове” – с уклон на селски клюкарки с достоверност на оперативната информация – нищожна.
Гнусното писание, наречено доклад на ДАНС, бе документ, писан от Веселин Марков, нашумял с подвизите си по разработката „Галерия”. Докладът е сканиран от секретарката му Силвия Стоянова.
–––-
*кин гери – удар в каратето, буквално – удар в ташаците
В Интернет пространството справката се появи в сканиран вариант и тя бе изтекла вероятно от „кръга Драшков”, за да бъде пласирано внушението, че Драшков е сътворил фундаментален оперативен труд. Когато обаче справката лъсна на бял свят, от нея изтече единствено помийната истина какви „секретни” безумия вършат българските спецслужби. По-късно същата секретарка на Веселин Марков щеше да смени работното място – пак като секретарка, но този път на друг скандален юнак, свързан с Митниците – Румен Цайса.
Иван Драшков не бе писал собственоръчно справката, а бе предоставил тази възможност на близкия до него Веселин Марков.
Като легенда в ДАНС се разказваше и една история, звучащата като виц, с обаждане от канцеларията на бившия министър Бойко Коцев към Иван Драшков, за да го питат има ли имейл, тъй като искали да му пратят известие за предстояща среща. „Сигурно имам в касата имейл”, отвърнал Иван Драшков.
„Четейки един такъв доклад и за неспециалист е ясно, че този доклад е писан по експлоатирани технически мероприятия. Целта е била да бъдат компрометирани определени лица пред българските институции. Много важен факт е, че е подписан и изпратен от Иван Драшков в последния му ден в Агенцията. Докладването може да бъде по много начини. В този случай е избрана формата на справка. Не може да говорим за доказателства в тази справка. Бил съм член на комисията, която е проверявала факти, записани в тази справка, след като документът е върнат от прокуратурата в Агенцията с резолюция да бъде направена допълнителна проверка. Оказа се, че голяма част от информацията не отговаря не истината. Бяха снети писмени обяснения от Драшков и той написа, че става въпрос за непроверена информация. Стефан Гамизов е един от опонентите на Драшков и за това присъства в доклада. В една Агенция от калибъра на ДАНС не може да има лагери и противостоене, но тези справки са доказателство за това. Не бих казал, че от страна на Гамизов е имало намерения за овладяване на ДАНС. Той се опита да внедри един авангарден проект с американската компания GRS в агенцията. Нормално е да се чува думата на Алексей Петров в ДАНС, тъй като той е един доказан професионалист. Инсинуации са твърденията, че Петров е бил ръководител в сянка на ДАНС. Трябва да се потърси отговорност за делото „Галерия“, тъй като хората изготвили доклада все още работят в Агенцията. Има доклад за корумпирани министри. Аз не съм лично участвал в писането му. Той е продукт на колективен труд, сглобяван в информационно-аналитично звено. Касае се за около 15 министри от кабинета „Станишев“, коментира след скандала бившият шеф на „Контраразузнаване” в ДАНС Рашко Зайков.
Когато за шеф на ДАНС бе издигнат Цветлин Йовчев – едно от лицата от „кръга Драшков”, „спец” по писане на доклади и справки, Йовчев не освободи Веселин Марков от ДАНС. Марков бе „елегантно” изтеглен и преназначен в териториалната структура на ДАНС в Шумен и то като директор. Веселин Марков стоеше по няколко часа в седмицата в Шумен, а през останалото време се подвизаваше в столицата. В средите на ДАНС се шептеше, че Веселин Марков е поел ангажимент, така да обезпечи кадрово тази дирекция, че когато пробие идеята на вътрешния министър Цветан Цветанов да се дава допуск на магистратите, те да могат да се „вербоват” с цел подчиняване на съдебната система от вътрешния министър. Тъй като от МВР и ДАНС незаконно се извършваха проверки за сметки и имоти на магистрати, тогава в рамките на една открита процедура по даване на достъп, щеше да може да се легализира незаконно придобитата оперативна информация и щеше да се оказва необходимото въздействие върху тях. И в съдебната система щяха да просперират корумпирани съдии, но пък послушници на вътрешния министър Цветанов. Това бяха мълви и слухове, но нататък, по времето на управлението на ГЕРБ, всичко това се случи.
В яхниената „справка” на Драшков основните герои са трима – Стефан Гамизов, Алексей Петров и Татяна Дончева. Първата част от справката се занимава с „престъпната комбина” между Стефан Гамизов и Петко Сертов, чиято цел, според Драшков, била да роди скандал, за да бъде самият Иван Драшков отстранен от ДАНС. Гамизов и Сертов правели „престъпна комбина”, за да омаскарят Драшков и компания, последните впрегнали всички „оперативни“ сили да им отвърнат подобаващо.
Във връзка с Гамизов в справката „Драшков” имаше нещо любопитно: почти в прав текст бе казано, че в процеса на „разговорите” Драшков, Марков и Йовчев внушават на своя началник Сертов да започне проверка на Гамизов, защото той бил много информиран и опасен. Служителите на ДАНС докладват дори и за неофициалните си разговори с политици – например Цветлин Йовчев. Може би в друга ситуация Йовчев не би разказал на своите началници какво са си говорили с Татяна Дончева по време на неслужебна вечеря, но когато това може да бъде използвано в съответствие с поставените цели, защо да не се вмъкне невинно в официална справка. Както и телефонният разговор например на Веселин Марков с Дончева. Но никъде не бе казано, че тя е обект на проверка. Едва в края на справката става ясно, че от ДАНС имало писмо, с което била искана разпечатка на нейния телефон, както и на телефони на други лица.
По същото време се появява в интернет и сайтът „Опасните новини”. В справката елегантно се опитват да свържат и Гамизов със сайта, защото бил нарекъл агенцията „педофилски институт” две седмици преди там да бъде публикуван материал за разкрит „педофил” в ДАНС. Установено било, „че Гамизов е поддържал контакти с журналиста Огнян Стефанов, главен редактор на електронното издание „Фрог нюз“ и по информация от председателя Петко Сертов инициатор на публикациите в сайта „Опасните“. И още: „В периода на първите публикации на 28.07.2008 и 29.07.2008 г. Гамизов и Стефанов са осъществявали комуникация. След стартирането на СРС, подписано на 29.07.2008 г., през периода 30.07 – 30.09.2008 г. контактите с Огнян Стефанов са прекратени, с изключение на 03.09. и 04.09.2008., дни преди да бъде спрян сайтът „Опасните“ (05.09.2008 г.) в резултат на проведена операция на ДАНС”.
От проверката на Гамизов Драшков прави важния извод, че Петко Сертов е превърнал ДАНС в заложник на корпоративни интереси, че има изтичане на информация от агенцията и че групата около Гамизов гони дългосрочни политически и икономически интереси, които иска да постигне чрез овладяване на ДАНС. Впоследствие справката „Драшков” отново се връща на публикациите в „Опасните” – ръководството е силно обезпокоено, но заключава, че „не може да се твърди, че има нерегламентиран достъп до класифицирана и дори до вътрешна информация” и че „изхождайки от законовите функции на ДАНС, няма достатъчно основания за образуване на проверка, дори и при публикуване на неверни и злепоставящи данни“.
След тези изводи започва частта, посветена на другия враг на Драшков – Алексей Петров. Поводът за отрицателната служебна характеристика на Петров е, че Сертов му възлага проверка на сайта „Опасните”. Нямал подготовка, нямал оперативен опит… сякаш Петров не е вече осветен като „офицер под прикритие“. Нелогично. Според справката по оперативни данни през август 2008 г. Петров предприема масирана кампания сред политици, журналисти и общественици, за да лансира версията, че зад сайта „Опасните“ стоят журналистът Огнян Стефанов и бизнесменът Младен Мутафчийски. „При разговорите си той открито намеква, че зад атаките срещу него стоят заместник-председателят на ДАНС Иван Драшков и главният директор Веселин Марков, тъй като двамата се познават с бизнесмена Мутафчийски”. Отново става ясно, че „политици, журналисти и общественици” са източниците на „оперативни данни”. И на тях се базира съответният извод, че „предварителното оповестяване на версията пред широк кръг лица създава предпоставки да бъдат информирани обектите на проверката и това да попречи за доказване на твърденията”.
Кой е този „широк кръг лица”, остава да гадаем. Но този извод прави странно внушение: Алексей Петров едва ли не е предупредил „обектите на проверката” и така е попречил да се докаже кой стои зад сайта „Опасните”. От друга страна, малко по-нататък в справката „Драшков” (с.19) се казва: „Според оперативни източници през същия период председателят на ДАНС Петко Сертов е провел срещи с представители от различни политически сили, като в разговори с тях е заявил, че проверката категорично е установила съпричастността на Стефанов и Мутафчийски към сайта „Опасните“, както и че Иван Драшков и Веселин Марков имат отношение към написаното”. Но ръководството на ДАНС, извън Сертов, до този момент не било запознато с никаква конкретна информация, която да подкрепя посочените твърдения. И се задава основателният въпрос дали изобщо съществуват такива данни, обосноваващи тезата на Петров, и как са събирани.
Е, ако някои от тях са подозирани в „захранване” на анонимния сайт с вътрешни клюки, едва ли е нормално те да бъдат първите, запознали се с въпросната „конкретна информация”. Така или иначе, Драшков се е подписал в справката под следното: „На 21.08.2008 г. председателят на ДАНС уведомява по телефона Иван Драшков и Цветлин Йовчев, че сайтът „Опасните“ е разбит и категорично, чрез технически средства, е установено, че зад него стои журналистът Огнян Стефанов”. И отново е подчертано, че „до момента никой от заместник-председателите и главните директори не е виждал данни от технически средства, които да потвърждават това”. Остава висящ въпросът дали впоследствие Драшков си е изяснил какви са били техническите средства и данните, събрани с тях.
В деня в който беше уволнен миншстър Трайчо Трайков, подаде оставка от ДАНС Иван Драшков, оставка подаде и близкият до Драшков служител на ДАНС Веселин Марков. Станишев го уволни в разгара на скандала „Галерия“. По-късно съдът върна Драшков на работа.
През 2008 r. изтекоха и дискове, които съдържаха записи в резултат на които се разви и разрастна скандал, следствие на който бяха отстранени Румен Петков и Валентин Петров от заеманите висши ръководни постове в МВР. Депутатът от ДСБ Атанас Атанасов получава въпросните записи в пощенската си кутия и сигнализира Прокуратурата за извършени закононарушения, като предоставя диск и справка на хартиен носител. Допълнително в общественото пространство се разпространяваха копия на диск със записи от СРС. Софийската военноокръжна прокуратура през април 2008 г. възлага на ДАНС да извърши проверки относно нерегламентирано подслушване и изнасяне на класифицирана информация от МВР, както и на водени дела в ГДБОП по линия „Акцизна контрабанда”.
Въпросната справка на ДАНС е: „Придобита информация и нерегламентирано изнасяне на класифицирана информация през 2008 г.”.
Благодарение на манипулиране и грубо извършване на престъпление, посредством СРС, както и с участието на раздухан шумен медиен скандал, политическото сваляне на Румен Петков от поста вътрешен министър е постигнато. И тук изобщо не става дума кой и какъв е Румен Петков! Зловещата истина за специалните служби в България е, че освен да съсипят всеки неудобен извън Системата, те разчистват чисто политически и личностни сметки ВЪТРЕ В СИСТЕМАТА, посредством ресурсите на държавата. И главният прокурор Борис Велчев, и главният прокурор Сотир Цацаров по никакъв начин не разровиха и това безобразие. А и от тази „справка“ следваха опасни въпроси, за които главните прокурори останаха глухи:
Защо въпреки изнесените данни в справката, при управлението на Бойко Борисов, Ваньо Танов четири години управлява „Митниците”?!!
От какъв зор вътрешният министър Цветлин Йовчев прави проверка на неща, за които е имал абсолютна яснота в качеството му на бивш шеф на ДАНС, назначен от Бойко Борисов? Защо след като има наличие на ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ВЪРШЕНИ ОТ ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ НА МВР И СЛУЖБИТЕ, те продължават да минават метър и действията се съсредоточават единствено някой да наказва административно някого?
През годините, в ДАНС 1 са правени поне десет справки, които установяват, че Румен Петков и Валентин Петров не са извършили престъпления. Справките от ДАНС са изпратени в комисията по национална сигурност в парламента. В комисията обаче справката е покрита и тя взима решение „данните” срещу Румен Петков и Валентин Петров да бъдат изпратени до Военната прокуратура. Прокуратурата прави проверка и установява, че данни за извършване на престъпления от страна на Валентин Петров и Румен Петков няма. Това обаче е достатъчно основание Румен Петков да си подаде оставката като вътрешен министър.
Освен това имаше и Справка, изготвена от тогавашния главен секретар на МВР Светослав Лазаров. Лазаров отива в Хасково и се среща с Будимир Куйович. В тази справка са отбелязани надлежно всички взаиомоотношения на Куйович с Ваньо Танов. Защо тази справка е също скрита и не стига до прокуратурата?
В справката са описани вършени престъпления и управляващите МВР и ДАНС са били наясно с тях, но по никакъв начин не са сигнализирали прокуратурата. Защо след като дисковете с незаконно подслушване са изнесени и са дадени на ДАНС 1, ръководството на Агенцията не ги носи в прокуратурата, а ги дава на … Бойко Борисов и в последствие те пък попадат в ръцете на Атанас Атанасов, а нататък се отзовават в медиите? На това не му ли се казва класическо „активно мероприятие“? Защо лично Сергей Станишев, който уж тогава е опонент на Бойко Борисов, забранява този скандал да се коментира изобщо от страна на засегнатите в него, които са от БСП? Защо на никого не прави впечатление участието на едно и също лице – Росен Миленов и в двата скандала за изнасяне на СРС – и този с Румен Петков, и с изтичането на СРС разговорите с Мишо Бирата с участието на Ваньо Танов? А участниците са едни и същи и отново Ваньо Танов се явява като „главен сценарист“. Именно Росен Миленов е човекът, който по времето на скандала с Румен Петков работи в НСБОП и той е човекът, който стои на акаунта и слуша Иван Иванов. Впоследствие Росен Миленов е назначен в ДАНС и вече там слуша разговорите между Ваньо Танов и Антоний Странджев и те изтичат пак в медиите. Защо и в двата скандала трите ключови лица са едни и същи – Росен Миленов, Ваньо Танов и Антоний Странджев?
Защо само дни след като Ваньо Танов и Странджев са пуснати на СРС от ДАНС и подават жалби до прокуратурата, че са подложени на подслушване, в ДАНС не свалят мероприятието като вече компрометирано? Защо не само че не го свалят, но и го продължават, като това води до скандала „Ало, Ваньо”, в който ясно личи как Танов знае, че е подслушван?
Защо изпратена преписка от МВР, която се намира в Сливенската прокуратура, с данни за нереграментирани контакти на Ваньо Танов с криминнални лица, пред които той обещава, че ще смачка делата им, срещу обещания да компрометиран Румен Петков и Валентин Петров, пет години прашясва без да се работи по нея? А в преписката има запис на лице, което удостоверява всичко това и разговора е проведен с бившия главен секретар на МВР Калин Георгиев. Този материал е изпратен от началото на 2008 година в прокуратурата. От началото на 2008 година нататък – пет години прокуратурата не прави нищо, освен че преписката незнайно защо е изпратена в Сливенската прокуратура и е образувана срещу … неизвестен извършител.
Тогавашният главен прокурор Борис Велчев си зарови главата в пясъка, а всички участващи в този скандал с тази „справка“ начело с Ваньо Танов се издигнаха в кариерата при Бойко Борисов.
Същият Станишев, който беше забранил извън БСП и публично да се коментира елиминирането на Румен Петков и Валентин Петров, същият Станишев, който в качеството си на премиер бе освободил ДАНС от кръга Драшков, с поемането на отговорността за правителството на Пламен Орешарски, върна точно тези хора по върховете на МВР и ДАНС. Станишев на практика легитимира и бетонира същият кръг, който Бойко Борисов бе титулувал със слава в ДАНС по времето на управлението на ГЕРБ.
Ходът обаче не беше предприет директно, а премина през активното мероприятие, наречено Делян Пеевски, което трябваше да бъде димката, прикриваща симбиозата между Борисов и режисьорите на Станишев.
Десетина дни преди официално да бъде оповестена кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, получих информация, че той ще оглави Агенцията. Звучеше толкова налудничаво, че пред новината, която изстрелях в сайта АФЕРА: „Делян Пеевски оглавява ДАНС”, добавих думичката „Психоатака!”.
Пеевски щеше да бъде приет на нож първо, защото бе депутат от ДПС, а в България по-странен начин вместо да се клейми фундаменталния ислямизъм, проповядван от някои лица, сатанизираният до хистерична крайност, бе Доган. Втората мина, която щеше да избухне под петите на Пеевски, бе медийния монопол, който четири години възхваляваше сутрин, обед и вечер Бойко Борисов и кохортата му от ГЕРБ. Насъскваната тълпа, обявила априори всеки богат за изедник, нямаше сетивата да прозре бързо, че най-подходящият за изчистване до корен на престъпленията, вършени от Борисов, Цветанов и компания, е именно доскорошният приятел. Няма по-ефективен и мотивиран враг от унижавания дълго „приятел”, който се е измъкнал от овързалите го въжета. Не, че Пеевски бе овързан в окови, дори напротив – вееше си байряка, но в онзи момент мачът се бе обърнал срещу Борисов и Цветанов. Протестите, които избухнаха като „революция” на „интелигентните” бяха пластмасово пиарно отигравани и не търсеха дълбоките отговори на въпроса „защо” – трябваше им боксова круша и Делян Пеевски бе идеалният за крошета.
Новината, която пуснах първа за оглавяването на ДАНС от Делян Пеевски, предизвика фурор. И докато едни приемаха това като виц, а други пишеха по форумите призиви към Пеевски да изкърти Борисов и Цветанов, Станишев, Доган и режисьорите, тихо и потайно изчакваха олиото да зацвърчи. За да пуснат в него самия Пеевски.
До сутринта, в която Пеевски бе представен официално като кандидатура за шеф на ДАНС в парламента, политическите върхушки, както и депутатите в БСП и ДПС бяха държани в неведение. Предната вечер, все пак изтича информация, и паникьосани партийни висши функционери и от двете партии, зарязват вечерите си по кръчмите и хукват на спявки.
На следващия ден официално избухва бомбата. И слага начало на протестите на „интелигентните”, популярни нататък като „умните и красивите“. Но не само. Стартира най-зловещия план – прокарването зад димката Делян Пеевски на онези, които в сравнение с Пеевски, щяха да се видят на неинформираните и невчасови „революционери” като „малечко палечко” и никой нямаше да им обърне внимание. Нещо повече – щяха да ги приемат като „интелигентен избор”. По-късно щеше да лъсне и още по-злокобния факт – медиите ще са абсолютно неми и глухи и няма да си позволят нито една критика срещу ръкоположения за шеф на МВР Цветлин Йовчев, както и срещу Владимир Писанчев и останалите от кръга Драшков, които ще оглавят ДАНС. Телевизиите и медиите, в които Борисов продължаваше да има огромно влияние, щяха да станат рупори на пропаганда срещу правителството на Орешарски, но свенливо щяха да премълчават и подминават Цветлин Йовчев, Писанчев и всички Драшкови „спецове”.
Ахмашката публика бе за пореден път успана. А Бойко Борисов за пореден път се бе откупил и никой по никакъв начин нямаше да го пипне. Всички, които бяха на „ти” със спецслужбите, бяха наясно, че лице отвътре, и то кадър на Борисов – като Цветлин Йовчев и всичките Писанчевци, няма да посмеят и да си помислят да разровят бакиите на Борисов и Цветанов. За контрабандните канали пък изобщо нямаше как да се получи – те по традиция минаваха в различни ръце при всяко ново управление, а старият „тамада” се откупваше с подобаващо „ресто”, за да не бъде разследван.
Когато Цветлин Йовчев бе назначен за шеф на ДАНС лично от Бойко Борисов протести нямаше. Всички телевизии, които уж се изживяваха пред огледалото като „опозиция на всяка власт”, бяха евтини, надупени проститутки, ближещи задника на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ. Когато за вътрешен министър бе назначен Цветан Цветанов – учител по физическо възпитание, никой не излезе на улицата да си показва голите цици, протестирайки. Цветанов не излизаше от телевизионните студия на едни и същи телевизионни водещи, които обаче преди изпадаха в оргазъм от идиотщините, които сипеше пред тях бившият вътрешен министър, а сега лицемерно твърдяха, че „журналистиката била опозиция на всяка власт”. Теснокожието им бе толкова отвратително фалшиво, че дори бяха изтрили от паметта си четиригодишното си фелацио пред властта на Бойко Борисов.
Медиите на Делян Пеевски правеха същото. Делян Пеевски обаче, за разлика от Цветанов, не бе физкултурник по образование, а следовател. Още повече, че назначението му в Следствието бе станало с решение на Висшия съдебен съвет, който бе изцяло контролиран от ГЕРБ. България абсолютно умишлено бе разделена на „интелигентните” протестиращи срещу правителството на Орешарски и „грозните и простаците” от февруарските протести, които свалиха Борисов от власт.
„Умните и красивите“ крещяха срещу Делян Пеевски, но мълчаха като зомбита за Цветлинйовчевата компания.
За шеф на МВР бе назначен Цветлин Йовчев, за когото Бойко Борисов бе изревал преди да го приклещи, опитомявайки го, като свой: “Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!“.
Не познавах лично Делян Пеевски, нито някога бях разговаряла с него. Никога не бях пестила злъчта си към медийния му монопол, както и към раболепието към Борисов и ГЕРБ. В деня, в който официално положи клетва като шеф на ДАНС изнамерих телефона му и го набрах – исках да директно да го чуя. Не вдигна. Телефонът продължително даваше свободно.
Преди време, когато водех предаване по телевизия СКАТ, Кеворк Кеворкян ми беше казал, че нямам абсолютно никакви проблеми с общуването. И май беше прав. Написах есмес на Делян Пеевски: „Веселина Томова съм от АФЕРА. Не ям хора. Ако имате желание вдигнете телефона. Добронамерена съм.”
Докато се ровех из агенциите в Интернет, разбрах, че в същия момент тече среща при главния прокурор Сотир Цацаров с вече официално новият шеф на ДАНС Делян Пеевски. Половин час по-късно телефонът ми извъня.
Беше Делян Пеевски. Първото, което чух бе смях, след който последва:
– Знам, че не ядеш хора.
Честитих му избирането и го атакувах фронтално на един дъх, без да му дам възможност да реагира, преминавайки на „ти”:
– Три задачи ти поставя в прав текст АФЕРА: първо, да разчистиш цялата Агенция от педерасите и продажниците, второ – да разследвате издъно всички безобразия на правителството на ГЕРБ, започвайки от контрабандните канали и трето – да няма недосегаеми. Ако ти позволят, разбира се!
– Чета АФЕРА редовно и си сверявам часовника… – не съм кариерист, нито съм вкопчен в амбицията за власт. Ще работя единствено за държавните интереси… – усмихнато ми отговори Делян Пеевски.
– Ако ти позволят! – пак натъртих.
– Ще видите какво предстои! Наясно съм защо е този ропот срещу назначението ми, но за разлика от много други, притежавам характер, за да покажа как могат да се отстояват държавните интереси. А ако се опитат да „не ми позволят”, просто напускам и си отивам…
Бързо си отиде. Бяха го препекли до зачервено в тигана.
След него идваха онези „спецове”, пробутани от Станишев, които в сравнение с Делян Пеевски бяха памперси, които щяха да опаковат окончателно посрания задник на Борисов.
По-късно, когато Недялко Недялков гръмовно оповести, публикувайки на сайта си исковите си молби към мен и сайта ми АФЕРА, придружени с огромни парични искове, посреднощ получих смс от Пеевски: „Спиш ли?“. Беше 1 след полунощ и ококорих очи, отговаряйки лаконично „Не.“. Пеевски ми звънна и каза, че чел какви ги твори Недялко, заразказва ми как преди време Недялко го молил да го спасява от Алексей Петров и предложи любезно: „Ако имаш нужда от помощ, насреща съм, аз никога не забравям тези, които са ми помогнали…“
Никога не го потърсих за помощ. Никога не му бях помагала, но той очевидно бе сметнал съвсем различната ми журналистическа позиция относно назначаването му в ДАНС от тази на останалите медии, като помощ. Не беше помощ, виждах просто нещата в дълбокото и смятах, че мантрата „Долу Пеевски!“ прикрива и овъртолва далеч по-страшните проблеми на специалните служби, срещу които никой не смееше да гъкне.
Много по-късно за първи път се срещнах с Пеевски на живо в София. Бяхме с Пенчо. Пеевски ми даде някакъв адрес в центъра на столицата, и отзвовавайки се на една тиха уличка пред непретенциозна желязна ограда, зад която се криеше ниска къща, първото, което ме впечатли бе, че по никакъв начин отвън не личеше, че тук се подвизава такава вип особа.
Зад желязната ограда имаше малък двор, където ни посрещна охрана, любезна секретарка ни записа имената, и на втория етаж, влязох в кабинета на Делян Пеевски. На живо нямаше нищо общо с тиражираните снимки по медиите.
С черна фланелка, с пура в ръката, приветлив, приличаше на едно дебело усмихнато бебе.
– Ооооо, здравей, приятелкоооо… – ме посрещна фамилиарно.
Пеевски моментално рушеше бариерата на официалния разговор и се държеше така, като че се познаваме от хиляди години. Впрочем, срещата я пожелах аз. Не той. По онова време Пенчо се занимаваше с бизнес със зърно, бяха намерили място, за да построят зърно база, работеха с напълно легална и престижна чужда фирма, но нямаха пари да построят зърно база и им трябваше кредит. Един ден ме бе помолил: „Веси, аре дай да питаме Пеевски, нали той върти държавата, може ли да помогне за кредит…“
Хич, ама хич не бях по тия хави. Дори напротив – никога не съм можела да моля никого за нищо, камо ли пък покрай професията си, и особено пък за мене си, но Пенчо ми бе уязвимото място. И си казах: „Е, какво пък, ще се обадя на Пеевски, хем да го видя отблизо…“.
Пеевски реагира от раз и ми насрочи среща. Бях му казала по телефона само, че искането ми да се видим по никакъв начин не е свързано с медии или журналистика. Пеевски изслуша Пенчо и моментално реагира, че няма проблем и ще се обади на шефа на Банката за търговия и развитие, че трябвало да се помага на младия бизнес, че имало такива евро програми за подпомагане на бизнеса, че крайно време било да се дава път на млади креативни хора.
Срещата ни бе в края на януари в същата година, когато през май падна правителството на Орешарски. ГЕРБ бе в опозиция уж, „умни и красиви“ крещяха срещу Пеевски, а в кабинета си Пеевски на въпроса ми как е с Боко, отвърна:
-Ами ние с него си се чуваме… Той продължава да ме слуша. Казал съм му: „Престани да ме караш да се чувствам като диамантен крал в бананова република.“
Милите ми наивни „умни и красиви“, си мислех, тия двамата си хортуват, лапнали пурите, а вие крещете единствено срещу Пеевски. Голям праз!
Пеевски даде и абсолютно точна прогноза какво предстои пет месеца преди да падне правителството на Орешарски, с което показа кой командва парада:
-Засега нещата вървят сравнително добре, Орешарски започна леко да се еманципира от БСП, но ако не успее да се еманципира от БСП окончателно, правителството пада през май месец.
Точно така стана. Но това предстоеше.
Накрая на разговора, уж нехайно, Пеевски каза:
-Ти защо не направиш вестник АФЕРА? Направи финансов план, виж къде може да се печата във Варна, а разпространението ще бъде из цялата страна, защото аз нещо в. „Галерия“ … не го харесвам…
Нищо не казах и нищо не направих. Такава си бях – дива коза, неподвластна на никого. Пенчо също не направи нищо, тъй като намеренията за зърно-база се спихнаха.
Повече никога не видях Пеевски, но и никога не престанах да пиша срещу излязлата извън всякакви норми Симбиоза между него, Борисов и Цацаров.
„Свещената троица“ управляваше като своя губерния Територията, наречена България. Спец.службите бяха пак същите със или без Пеевски официално ръкоположен за техен шеф. Борисов ПАК управляваше с тях, а „умните и красивите“ се бяха изпарили. Никакви ги нямаше.
Очаквайте продължението