Слава Георгиева е магистър по икономика и икономическа
журналистика, с дългогодишен опит във финансовата сфера.
Изследва вродени способности чрез науката неврометрия.
Подкрепя с доброволчески труд семинари за личностно развитие.
Майка на син и дъщеря.
В писането душата й намира своето място, както и в Академия „Знание“, издател на първата й стихосбирка „Предвидила съм и тази рана.“

 

 

СЪОБЩЕНИЕТО
Разказ от Слава Георгиева

Писмото е получено в столичен адвокатски офис, разположен в централната градска част. На фасадата му се вижда голяма табела: Адвокатска кантора „Белини и Белини“.
На входната врата едва се различава стар надпис от премахнати букви: „Пройчо Белев, адвокат“.

До: адвокат Пиетро Белини
Относно: Дело по съседски спор за делба

Уважаеми г-н Белини,
Преди всичко бих искал да изразя своята благодарност и най-дълбоко възхищение от Вас – като професионалист и като личност с неподражаем стил и качества..
Рядко се срещат толкова отдадени на работата си специалисти, които така присърце приемат проблемите на клиентите си:
След като сключихме договор за правни услуги, Вие започнахте денонощно да ми звъните с въпроси къде се е дянал този или онзи документ – въпреки че още на първата ни среща Ви предоставих папка, съдържаща цялата хронология на спора със съседа ми от долния етаж, изрядно подредена.
Когато Ви обърнах внимание на този факт, Вие, със свойствената си небрежна лекота, ми отговорихте: „Хайде сега, да не издребняваме – бутнал съм някъде проклетата папка. А и нали
имаш копие от всичко – нали те видях какъв си сухар и педант!“
Наистина бях впечатлен колко бързо умеете да скъсявате дистанцията и да преминавате към дружески-фамилиарен тон за броени минути!
Не мога да не отбележа и Вашата многопластова личност, както и разностранните Ви интереси. При едно от посещенията ми в офиса Ви останах изумен от артистичната подредба на безспорно марковите Ви дрехи, небрежно разхвърляни върху столовете за посетители. Част от тях закриваха скъпата Ви и, очевидно, събирана със страст колекция от уискита с разнородни етикети и цветове. През месеците, в които – така да се каже – „работихме“ по делото, нееднократно имах възможност да дегустирам повечето от тях, независимо по кое време на деня идвах при Вас. Как бих могъл да откажа на неустоимата Ви покана: „Хайде, приятел, дай да ударим по едно. Да знаеш, че при съседски спорове най-много връзва черното Джони!“
Бях изненадан и от нестандартната Ви академична подготовка, видимо ориентирана към постигане на крайни резултати.
В библиотеката Ви забелязах, вероятно настолни за Вас заглавия като: „Право за пет дни“, „Как да спечелим дело, без да излизаме от офиса“, „10 начина да накараме съдията да каже „Да“ и да ни благодари“…
Но нищо не може да се сравни с начина, по който подходихте към целта на нашето дело. На въпроса ми как възнамерявате да действате, за да получа достъп до моята част от мазето, в която съседът ми се е самонастанил, отговорът Ви бе: „Спокойно, бе брат, ще го пръснем тоя гей нещастен!“
Признавам, че малко се смутих, тъй като съм категоричен противник на всякакви форми на агресия, а в това Ваше волеизявление сякаш прозираше такъв нюанс.
В заключение, уважаеми г-н Белини, бих желал да Ви информирам, че слагам край на нашите делови взаимоотношения, поради факта, че вече не съществува правен казус за решаване. След като на няколко пъти помолих съседа да ми услужи с помпата си за велосипед (оставена в моята част на имота), установихме, че имаме доста сходни интереси.
Всъщност, двамата много се сближихме и решихме да ползваме мазето заедно. Честно казано, напълно е възможно в най-скоро време всички наши движими и недвижими имущества да станат обща собственост.

Искрено Ваш:
Джовани ди Анджело

Предишна статияЗа Поета от Бъдещето Константин Павлов
Следваща статияБорис Китанов за Цанко Лавренов