Здравка Евтимова представя Симеон Ботев  

Симеон Ботев е роден в Пловдив през 1968 г. Висше образование завършва в ХТИ (ВИХВП) през 1994 г. Живее и работи в град Пещера. Започва да пише след 2001 г. „Преследването, или Седемте дни на дервиша“ е първият му роман, издаден от ИК „Жанет-45“ през 2019 г. Участник в майсторския клас по творческо писане „Апология 22“.

Лудостта като любов

До Турската баня живял кротък луд, в къща от кирпич, двор голям, с дървета и сайвант. Както всички луди, наричани още мръднали, не с всичкия си, кукувци, откачалки, хаховци, смахнати, малоумници, бавноразвиващи се, дебили, имбецили и с прочие термини, той имал фикс-идея, факс-идея Отгоре, обявените за нормални го наричали просто хоби.

Три години мъжът сглобявал камион, искал да направи МАК, по изрезка от стар вестник, закачен в рамка над бюфета в кухнята, до шареното ковьорче с ресни на стената, близо до снимка на майка му и баща му, някъде през 20-те години на миналия век, под която спяла котката му.

Опитвал да прероди стара съветска газка в истински американски камион, с решетка, кръгли фарове и характерен профил, женски, дори и име ѝ бил измислил, Жана д’Арк. Получавал си факсове свише Човекът.

Мъкнел части от вторичните суровини, от приятели, сглобявал мечтата на живота си, обсебен от нея, за нея живеел, създавал камионна дама Франкещайн, с кабина от мукава, лакирал я, както ноктите на хубавица, полирал, гласил и накрая я създал. Сложил и надпис, МАК д’Арк, после подкарал на собствен ход камиона към областния град, да я регистрира в КАТ. Искал всичко да е законно, преди да изконсумира брака си с нея, за него вече не бил Той, а Тя. Ако с нещо го ядосала, можел да я продаде и да направи нова, подобрена версия. Но сега-засега, така казвали някога, изобщо не смятал да ѝ се сърди, как можело изобщо някой да си го помисли, та той я обичал, дори веднъж, преди да я създаде, както Бог създал жената от плаващото ребро на Адам, попитал в ритуалната зала дали може да се венчае за нея. Я марш оттук, изгонила го другата дама, ритуалната.

Как така ще консумираш брак с камион! Отзад, в ауспуха ли?!…

Трагедията на нашия герой дошла от безмилостния сблъсък със социалистическата реалност, след години ще разберем, реалността е винаги еднаква, социалистическа и капиталистическа са само прилагателни.

Пристигнал той в КАТ, кротко обяснил какво желае, щял да си плати, имал пари.

Катаджиите отказали да му издадат талон, нямало как, не могли да му обяснят, а той бил лудо влюбен или влюбено луд, все едно, не им се занимавало с луди; казали му, че не е за тях, а за лудницата в 4-ти Прозорец. Изгонили го, все пак били и милиционери, а във влюбената си безизходица героят, доведен до лудост от влюбването и неразбирането, от невъзможната любов, онази, единствената, откарал творението си на градския център, залял го с туба бензин и в знак на протест изгорил на всеослушание невинната Жана МАК д’Арк.

Докато дойде пожарната команда, която в същото време гасила къщата на мъж самозапалил след като го напуснала жена му, всичко било свършило. Щом пламъците обхванали лакираната мукава на кабината, се включил клаксонът, всъщност сирена, писъкът ѝ бил мигът в който духът на Жана МАК д’Арк се преселил в един по-добър свят, светът на влюбените в камиони хора.

Толкова много я обичал, че не могъл да понесе невъзможността да ѝ вдъхне законов живот, да се съберат като мъж и жена под един сайвант, любовта им останала неизконсумирана…

После го пратили на 4-и Прозорец. Единственото му желание било, като монтьор, постоянно лежащ под някои возило, щом умре, да го погребат прав…