Здравка Евтимова представя разказ от Христина Йорданова

Христина Йорданова (Колева) е родена на 24.09.1986 г. в гр. Пазарджик. Работи като редактор „Спорт” във в-к „Труд”. През 2016 г. издава първата си книга с научна литература „На Испания с любов – етническа толерантност и национално самочувствие на страниците на испанския спортен печат”, а през 2021 г. – и втората – „Нашите мои животи“, в която са включени 17 есета и разкази. Участва в редица национални литературни конкурси за публицистика, поезия и проза.

Дълг

(разказ, вдъхновен от подвига на полицаите Йордан Илиев и Атанас Гърдев, загинали в изпълнение на гражданския си дълг към България)

Аз съм Юда. Влязох в “Йерусалим” нелегално. Не през жив, а през изсъхнал жълто-кафяв плет. Не ме приеха с хляб и сол. Халеб беше моят Кариот. В Халеб живееха друговерци – силни, чернооки, разказваха за своята Обетована земя, където дори реките били свободни, езерата носели свещена енергия, морето разпилявало вълните си бодро, а властелин в черната им лепкава кръв била гордостта. Даже скалите им били силни като вярата.

В Сирия аз, бедният ковчежник, нямах нищо от това. А го исках. И по право беше мое. Имах само страха от смъртта. За 30 сирийски лири заравях в пясъка умрелите като гниещи мухи. Бях неграмотен ковчежник в свой собствен ковчег. Погребан жив.

Единствената любов, която имах, беше Ахмед. Един ден каза: “Заминавам за България. Тръгваш ли с мен?” Аз го целунах. Бях избрал да живея. В другия свят, за който слушах само легендите на друговерците. Тръгнах.

В България бях Аз. Проклета страна! Жива Гетсиманска градина. А къде е държавата?

Там, край морето, мирисът на смокини ме душеше. Искам въздух!

Реших да избягам, а не да се беся на тая бургаска смокиня. Тръгнахме с буса – 12 сирийци. Ахмед го поиска. А аз го обичам и не ще го предам. Имаме наша земя. И по кръв, и по пръст е била наша. Няма да се разкая. Натисках газта. Пред нас – кръстопът. Имам два пътя. Друговерците нямаха път. Аз съм Богът, който решава. Аз съм Юда, ама за своите съм Христос и на друговерците им прекъснах линията на живота. Двойна прекъсната. Юда е жив! Полицаите, някакви Апостоли български, застанаха на пътя към Ада и молеха да ги предам.

Проклети Апостоли! Стиснах очи и натиснах педала. Целувката им със смъртта беше бърза.

После чух само камбаната. Биеше бавно. 33 пъти. По 3. Два пъти. Друговерците обичаха в мъката си. И обесиха Юда…