Здравка Евтимова представя… Математиката на поезията и времето

Мария Цакова е родена в Банско, но една голяма част от живота й протича
в Съединените щати, където заминава на 13 ноември 1989 г., по покана на Централния комитет на Македонската патриотична организация (МПО). Работи
във в. „Македонска трибуна“ и подрежда архива на МПО, която наскоро чества 100 години от основаването си. Завършила е българска филология във ВТУ. Впоследствие завършва и две американски магистратури, което й дава възможност да стане преподавателка по писмен английски език (реторика и композиция). От 2006 – 2021 г. е професор в Ivy Tech Community College в гр. Форт Уейн, Индиана.
С писане се занимава през целия си живот, но смята, че нейния поетичен/писателски глас е силно повлиян от политическото мълчание, на което е била подложена като дъщеря на репресирани родители. На темата за мълчанието и видовете мълчание са обект на няколко нейни участия в научни конференции в САЩ. Авторка е на две поетични книги: „Обръчите на мълчанието“ (2020) и „Математиката на поезията и времето“ (2022).
Креативната документалистика e другият жанр, който я занимава като писател и в момента работи върху книга „за епохата на мълчанието,“ както тя сама обича да определя времето, за което пише. Математиката на поезията и времето.

Здравка Евтимова

МАТЕМАТИКАТА НА ПОЕЗИЯТА И ВРЕМЕТО

Ако само един процент
са били в Белене,
а останалите са спали
дълбоко
под лъчите на червената звезда,
слушайки ритъма
на приспивната песен на лъжите,
тогава
и математиечска формула
не може да обясни
цялото уравнение,
защото даже и една трилионна
от един процент е много,
когато става въпрос
за един човешки живот,
който са оръфали
без милост,
за да не успее да продължи
пътя на своята земна соната,
да заведе на кино своята любима
или да купи
сладолед на децата.

РАЗГОВОР С ЯВОРОВ

Неговият неспокоен дух
още витае над Македония,
защото голямата му любов
към нашта майка мъченица
не умпря
с последния изстрел,
когато реши
да се пренесе при Лора.
А колко бих искала
да изпее отново
своите хайдушки песни,
този път за тия,
които се опитват
да строят стени
дебели като омразата
в душите им, стегнати
от ръждясалото менгеме
на Сталин, Тито и Димитров.
Бих искала
да докосне струните
на ония, поели
политическата пътека на безпътието,
които не помнят
как те обичаха
Македония.

СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ 1903

На баба ми Мария И. Цакова, единствената дъщеря на Йонката Витанов – Гърбев, четник на Радон Тодев, убит заедно със своя войвода на Радонова пусия в Рила планина при потушаване на Илинденското въстание.
                        „Няма сухи кости в тая долина.“
                                                                               Етеридж Найт

От баща си помнеше
малката долина
покрита с кости
като белите камъни
разхвърляни наоколо
след загубената битка
със средновековната
одрипавяла империя.
Вятърът избелваше костите
близо девет години.
Побелелите от ужас борове
и малката река
посрещнаха вдовиците,
дошли за второто погребение.
Тя беше стара,
много стара,
когато ми разказваше това,
майката на непризнат герой.
Тя, малката разбита
от бурите вълна
не можеше да разбере диктаторите
и жестокия звук на морето,
колабиращо под нейните крака.
Тя беше една стара жена,
с разбит от тях живот
като малък облак
разбрит от гръм
преди буря.

ПИРИН

Никога не усвоих
езика на планината –
мраморните скали
с корони от замразени снежинки –
диадема,
която даже Британската империя
не притежава.
Не превеждам
езика на мълчанието,
който научих
от планинските недра –
моите истории –
тежки гранитни вериги
и моите среднощни пътувания
обратно в миналото.