Здравка Евтимова представя ЙОАНА ЯНЕВА

 Йоанна Янева

Йоанна Янева е на 21 години. Учи българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Научните ѝ интереси са в областта на античната и западноевропейската драматургия. Последната ѝ публикация е в сп. „Международен филологически форум“ (Том 11) на тема „Облогът – овладяването на света в замяна на любовта към Бога. Кристофър Марлоу, „Доктор Фауст“.  Пише и кратка проза. През последната една година е част от майсторските класове по творческо писане на Георги Господинов и Здравка Евтимова.

 Ашладисване

            Ковчегът, подпрян на външната стълба, вече цял ден стои в двора. Капакът не е плътно затворен. Металният парапет, боядисан в кафяво, за да скрие ръждата, сякаш вече се е враснал с лакираната дървена повърхност. Вътре е празно. Мирише на дървесина като в току-що обзаведен дом.

Непрекъснато влизат и излизат хора. По някое време отиват до стаята с хладилника, стоят известно време и излизат. Не се събуват пред вратата, а без грам угризение тъпчат навътре с калните си обувки. Мама се кара всеки път, когато го правя.

В двора имаме мушмула. Точно срещу стълбището. Дядо много ги обича. Все кара татко да ги обира късна есен и да му ги носи в София. През зимата живее у нас. И овощна градина има, ама вече не се грижи за нея. Не, че не иска, не може. Казал ми е обаче къде е ножът за присаждане. Иска още една мушмула в градината. От същата. Много ги обича. Все кара татко да ги обира късна есен и да му ги носи.

Всички вече спят. Вратата на стаята с хладилника винаги е стояла отворена. И тая вечер, както всяка друга, е подпряна с камък, за да не се затваря.  Не ми дават да влизам в тая стая. И ножа от навеса също не ми дават да пипам. Пламъкът от свещите, наредени около леглото, осветява лицето му. Много го обичам. Всяка есен карам татко да го води в София. Не ме е страх. Ще присаждам душа.