Здравка Евтимова за ДВИЖЕНИЯТА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Благодаря, че отворихте книгата! Защото той е особен талант. Георги – Момчил може да опише човек така, че да почувстваш, че този човек е паве. Че този човек е обелка от сладкиш, който си изял. Но може да опише сграда така, че да почувстваш, че тази сграда е човек, тя има сърце, има очи. В тази сграда се чувстваш човек със сърце и очи.

В своите разкази Георги – Момчил Попов проявява остра наблюдателност към движенията на човешката душа и съумява да вдъхне истински, пълнокръвен живот. Отличителна особеност на кратките творби е жаждата на писателя да обрисува хора наглед с нищо незабележими, сякаш разтворили се в анонимността на сивата маса. Ала изпод перото му тези герои престават да бъдат анонимни, убеждават ни във важността на постъпките си, смисъла на своя живот. Смятам, че е далеч по-лесно да се опише един изключително богат или изключително беден човек и неговият образ да звучи убедително именно поради изключителността на героя. Което Попов постига е, че той превръща човека от сивата маса в незабравим за читателя образ, както Флобер е видял в една буржоазка своята невероятна мадам Бовари.

Аз го познавам от първата, не – отпреди първата му книга. Още от студенти дори. От „Копринената Мег“, която е една вълшебна книга.

„Голо лято“ е събрала искрите на странните ни младини в последните години на социализма у нас. И малко след това. Дни тъжни или комични, но ярки. Има и хрумка, издателска находка. Трудният жанр разказ е комбиниран с майсторски черно- бели фотографии от същите години. Да, пак от Георги-Момчил, но като ловец на светлини и красоти. Приятна изненада дори за мен.

Уверена съм, че ще разказвате за тази книга, за автора й Георги – Момчил Попов. Защото той пише със сърцето си, той пише с хъс.

Това мога да кажа.

ЗДРАВКА ЕВТИМОВА

Перник, януари 2024