Преди четири години, на 24. 04. 2019 г., в Столична библиотека бе представена книгата „Покаяние Господне“. По този повод се присетих отново за всички, които ми писаха. С ръка на сърцето, ви Благодаря!
Поетът на април Румен Леонидов с внушително представяне
на новата си стихосбирка. Акапелни православни песнопения в изпълнение на певци от Камерен хор „Спасение“ при храм „Св.Параскева“, София, България под диригентството на Нели Трошева и рецитации на актьора Досьо Досев впечатлиха присъстващите на представянето на новата стихосбирка на поета на месеца тук
Покаяние Господне в Литературния клуб на Столична библиотека
на 24 април 2019 г. Едва ли имаше по-подходящо време от Страстната седмица преди Великден за това събитие, което, по всеобщо мнение, надхвърля рамките на литературния живот. Впечатления за книгата и работата над нея сподели нейният редактор Людмила Ламбовска – Мила, а накрая дълга опашка за автографи се подреди пред автора, който заяви, че не е очаквал такъв подарък точно в навечерието на рождения си ден. Песен в изпълнение на хор „Спасение“ може да видите тук
Поет на възкресението
Покаяние Господне – три месеца след Появата си, в началото на 2019. „Поет
на месец април“, Великденски песнопения, Църковен хор „Спасение“, всички във вълшебните криле и дирижирането на отлитащия ангел.
Мария Бегова, поетеса
Тази вечер. На Светла сряда, дни преди Възкресение, в Столична библиотека поет на месеца беше Румен Леонидов, който представи пред многобройна публика новата си книга „Покаяние Господне. Просъници. Бдения. Сънописи“. Избрани откъси от книгата прочетоха актьорът Досьо Досев и Нели Трошева, а ръководеният от нея хор „Спасение“ облече с православни ангелогласни песнопения думите на поета. Авторът беше придружен от редактора на книгата Людмила Ламбовска и художника на корицата Едо Циротин. „Това не е религиозна книга. Тя е богова книга“, сподели поетът. „Богова книга“ – родена от озареността, куража и менталната мощ на Румен Леонидов.
Ето част от тогавашните отзиви:
Антоанета Николова, поетеса
Необикновена книга. Без упойка авторът ни запокитва там, където сънят е свръхбудно състояние, а смъртта е обратен живот. Книга – входилище в най-дълбинните пластове на психиката, където рядко някой се осмелява да пристъпи, и за който още по-рядко се осмелява да разкаже. Не е лесна за четене, защото ни довежда до самите “ подземия на Сътворението“, и се превръща в книга – чистилище.
Асен Валентинов, есеист
„Покаяние Господне“– това е нов вид писане, което бих могъл да оприлича на словесна анимация. То се намира на еднакво отстояние
от поезията и белетристиката.
Бисерка Рачева, журналистка, преводачка
Изключителна книга, чета и не се начитам.
Бисер Тошев, белетрист
Едва на 20-а страница съм и ето: такова чувство съм изпитвал единствено, когато бях умрял, а това бе толкова отдавна. Днес чух ромоленето на пръст върху ковчега на верен приятел. Процеждах я бавно между пръстите си. За да го задържа по-дълго между нас. Дунав е морето на сълзите… На Ти си с Него. Говориш с Него и чрез Него. Това слово ме вкарва в състояние на носталгия за човечеството. Обожествява и очовечава. И трябва да се препрочита, осмисля и преосмисля.
Бояна Андреева, радиоводеща, БНР
Въобще не е лесна за „смилане”, за разбиране „Покаяние Господне”. Естествено, зависи от кошницата, която има всеки един от читателите, той ще успее да сложи това, което разбере. Помня един цитат от филм, изречени думи от Хопкинкс: „ Четем, за да знаем, че не сме сами”. И аз така четох тази книга. Припознах много от тези просъници, бдения, сънописи.
Васил Пекунов, писател
Да, поетичната му магия е сложна, философска, извънредно дълбока. Ала същевременно се възприема като ангелска песен, като небесен зов, като духовен кислород. Просто я прочетете. Просто я чуйте. Просто я подишайте. Просто се нахранете с амброзия, приготвена с любов в готварницата на душата. За какво повече може да мечтае един читател? Отделно, уверявам ви – после няма да сте същите. По-добри ще сте. И по-смирени.
Васил Славов, поет
Свърших с думите! Молитвена Книга е това, молитвени стихове са това, постигнал си абсолютното вмъртвяване на поезията и превръщането ѝ в Дух. Това вече не е и Посягане към Отвъд! Това е Пристъпяне и Обитание в Отвъд – та. Не съм чел подобна писаност, която пречиства, натъжава…
Виктор Самуилов, поет
Книга вик: от нас към нас. Съградил си свой поетичен Параклис ту с притъмнени и безутешни, фантасмагорични, яростни словесни витражи. Свой храм, притулен в Природата. В Черква пристъпва не всеки. И слава Богу – пътят към Храма не е магистрала. Благодаря ти, сънописецо, за сътвореното.
Владимир Луков, поет, белетрист,
Драги Румене, преди час взех Книгата ти. И наченах вкъщи спонтанно да я чета. Това, което се случи у мен като неин читател (засега до двадесетата страница в бавен прочит), е че всеки твой стих оживя и се сбъдна у мен като послание… и към мен. Подозирам (оттук нататък), а и предугаждам – Книгата ти няма да има прочитане; не е книга за един единствен прочит, а за четене. И то, както ми се струва на първо време, от малцина истински твои читатели – с вътрешна нагласа и потребност да получават послания от необозрими наши човешки и Божии висини… …Продължавам четенето – съновидения или видения в сънища, удохотворено е, зрачно е… Пазителят е връх, губещ се нейде в небесата… Да не те стряскам – винаги уповавам на изначалния си усет… Три пъти прочетох Покаянието, дало заглавието на книгата – истинско е; знае Бог – или по-скоро съответства на Откровението му „в сърцето Си“, Първа книга Моисеева, 8:21
Георги Каров, дългогодишен музикант в Националната опера
„Покаяние Господне“ звучи мистично, загадъчно. Преплитат се библейски сюжети, чува се отчаяния глас на Лазар, който не иска да стане от гроба в този век на роботи, комютри и метал. Прекрасно е пророчеството, че утре човечеството ще бъде единен оркестър и ще свири без диригент и партитури…
Георги Цанков, литературен критик
„Покаяние Господне“ не е стихосбирка, а чудо – според мене, най-сериозното явление в литературата ни през последните трийсет години.
Гергина Дворецка, поетеса
Полет на духа е „Покаяние Господне“ , който ни пренасят в Библейски времена, но са и част от сегашното. Книга за смъртта, възкресението на душата и връщането й в живота. Книга за лутания и открития, за състрадание и любов… Може би тайнството ще бъде усетено дори и от невярващите, защото е откровено и силно посланието на поета!
Даря Хараланова, поетеса.
Чета бавно, на малки откъси. Не свършва. Преживявам новата книга на Румен. Иска да се вчетеш, извинявам се за русизма, не просто да четеш, а действително да я преживяваш.
Проф. Дора Колева, литературавед
Поетът е убеден, че само чрез Христовата истина хората ще си върнат загубеното богосъщие, досътворявайки се като люде, ще станат достойни за своя Бог – тази надежда на поета като музикално-смислова енергия подхранва цялостното движение на книгата, нейното изповедно напрежение, жанрово-стиловото ѝ своеобразие.
Елена Пеева – Никифоридис, писателка
… Не познавам тънкостите на онези правила, които определят ГОЛЯМАТА ПОЕЗИЯ. Когато попадна на нея – просто я усещам. Тя ме кара да замълча и създава в душата ми онази тишина, в която хаосът и безредието на външния свят не могат да нахълтат. Останала сама с тази тишина, започвам да мисля в дълбока умиротвореност и тогава мирозданието само идва при мен и се разкрива. „ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ“ на Румен Леонидов е такава поезия. В нея душата на поета трепти като пламък на запалена вощеница, а думите му създават космическа тяга, която ме понася към великото безмълвие на Вселената. В нагласата на това безмълвие проумявам необхватното и изплъзгващото се – проумявам Бог, защото е невъзможно да бъде избегнат, защото няма място, където да Го няма .
Ели Видева, поетеса
Три дни пре-прочитах и ЖИВЯХ „Покаяние Господне“. Понякога не ми стигаше въздух. Усещах, как просъници и бдения оживяват в съзнанието ми. Видях думите, върнати в собствения им смисъл, които проникват дълбоко – не до нерв, до кост. И предизвикват катарзис.
Ели Занешева, правнучка на войвода, живее в Солун,
заснела е над 200 руини на родни светини в Гърция
Благодаря ти за духовната храна, която ми изпрати. Покаянието е невероятно четиво. Прочетох. На един дъх и след това отново. Вече не през влага. Усещане, докосване, повик към Бога.
Етина Етина, поетеса
Чета я откакто я имам, въпреки че „чета“ не е думата за влизане в тази книга. Боже, колко достатъчен си само в едно покаяние! Далече съм от психолингвистични анализи, дитирамби и опити за литературна критика. Мисля, че Покаянието е извън такива рамки. Благодаря ти, Румен Леонидов, за широко отворените очи в бденията! За Светлината в просъниците, за топлата тишина в сънотворенията, за чистата ръка в сънописите! В моята библиотека тази книга стои на нивото на сърцето ми.
Емил Андреев, белетрист
„Христос сънува Буда“, а теб те сънува светлината. Златолистна поезия! Велик Сънувач си ти!
Здравка Евтимова, писателка
Румене, направил си блестяща книга! Блестящо „Покаяние Господне“. Тя ми направи велики Великите Великденски празници! (Понякога ми се струва, че си гениален. Друг път – безкрайно тъжен.)
Иван Здравков, поет
Бяхме млади, вдъхновени и пълни с надежди. После ти се превърна в Румботавър, после стана Радиоглас, защитник на истината, духа и вярата /и продължаваш да си такъв/, а вече написа ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ и възлезе в нови поетични пространства.
Иван Николов, поет, публицист
Тази книга е талантлива заупокойна на досега съществуващите илюзорни представи за вечност и дълголетие. В нея почти хулиганската разкрепостеност и благородната добронамереност вървят ръка за ръка и преливат в библейските притчи и посланията Господни грапавите мисли и нащърбената духовност на нашето време, белязано с особения знак на граничната епоха, в която съдбата е решила да живеем.
Кармен Манукян, радиоводеща, БНР
Книгата изглежда като порта. По-скоро като портал. Едва затворил страниците, тя те вика обратно. Успял си да се издигнеш до Ония светове. А си останал жив, много странна работа…
Кръстина Манолова, филоложка
Мощна, преобръщаща, изумителна, барабанна, страстна, свръх новаторска е цялата книга ПОКАЯНИЕ ГОСПОДНЕ. Изкарах я за препрочитане. После можеш само да мълчиш. След година може и да можеш да проговориш как те е разтърсила! Честити да сте всички, които бяхте с Бога и опровергахте Неговото Разкаяние.
Лъчезар Лозанов, поет
Това е вътрешното зрение на съновидението. При Леонидов видението е в мига на сънуване, а авторът е гид из небезопасни територии – внезапни появи, страхове, нахлувания и отдръпвания, лица и торсове, привидности и привидения. Води ни из граничното състояние между фикция и действителност, не защото е уверен, че ще намери Изхода (дори за себе си), а защото иска да ни го покаже – не като утопия, а почти по бунюеловски „филмирано“ собственото му – и на човечеството – бъдеще, недосънувано в миналото.
Люба Кулезич, журналистка, сценаристка
Това е поезия, която прилича на пророчество от пророците на Стария завет. За първи път чета Съновидения, Просъници и Сънотворения в бял стих, в мерена реч. Това е теория на сънищата през поезията, която носи „отчайващото” заглавие „Покаяние господне”. Господ се разкайва. Има такова стихотворение, което като прочетох днес, ми идеше да си остана вкъщи и да гледам в една точка в стената. Защо се разкайва Господ?
проф.Людимил Димитров, литературовед, преводач
Това е стихосбирка-призоваване. Ако предишната книга на Румен Леонидов, „Сляпа неделя“, разчиташе на опозицията слепота – видимост, тук метафората е запазена, но е пренесена изцяло върху територията на вътрешното зрение, демонстрирано от съновидението. Сънят е краткотрайно състояние – речитатив, доказващ, че езикът е възбуден, зашеметен от „видяното“, и се опитва да се успокои, да улегне, докато търси точния израз, с който да пресъздаде образа.
Людмила Ламбовска, поетеса
„Покаяние Господне“ на Румен Леонидов е сън, в който българската душа лети в Междувремието, сън, положен в пространството между мрака и светлината, сън, в който достига до духовния Йерусалим, където будна, жизнена, зряща кълни в полето на световната душа
Наталия Андреева, поетеса
Книгата ти е пътуване в духа с крилете на проникновението. Малко неща в младостта ти подсказваха,
че ще събереш сили за подобен полет, това прави изненадата по-голяма.
Неда Антонова, писателка
„Покаяние Господне“ е изумяваща книга поради смелостта си – тя е опит да се разгадае природата на Бога, да се проникне до тайната на Творец, като се тръгне по обратния път – чрез Неговото творение към Неговата същност.
Недялко Славов, поет, романист
Монументална книга. Такива книги не ходят при хората, хората ходят при тях.
Нели Трошева, хорова диригентка
Причини ми безсънна нощ, колкото и да се опитвах да се дистанцирам от емоциите… Радвам се, че докосваш Божественото. И Христос сънува Буда… Омммм…
Николай Милчев, поет, белетрист
Усещам я като чернова на лично евангелие – евангелие на автобиографията на търсещия човек. Тази книга е кацане от другата страна на Луната на литературата, където би трябвало да е Бог.
Петър Маринков, драматург, белетрист
И в този пренареден паноптикум от старозаветни и евангелски образи тътнат бури от метафори, скверни мисли продънват мирозданието, вещерство и святост сеят преподобни и сред тая умопомрачителна какофония простосмъртни оркестрират неосъзнатата си велика нищожност. Смутително прелестна картина с абсолютно отсъствие на предразсъдъци, с гаменска прнебрежителност и смел взор към видимото – невидимо и невидимото – видимо. Разказана със самочувствието на сомнамбул, безброй пъти преходил всички познати и непознати святости по „червения конец, опънат между световете“. Стихиен той крачи сред пламъците от гръмналите фенери на ада. И бърза към своята Голгота, за да се разпне преди разсъмване.
Пламен Капитански, художник
Чета и плача, чета и плача. Голяма сила си сътворил.
Рада Москова, поетеса, киносценаристка
Румене, Румене, чета, препрочитам, търся думи, не ми стигат… Попаднах в ролята на пиара на Айнщайн. Мощна творба, нямам самочувствие да я изследвам – впечатлена съм от цялостта ѝ. Барокова катедрала с витражи от Пикасо. Святост и гавра. Но не безбожие. Религия! Колкото на невярата, толкова и на вярата. Удивително майсторство на конструкцията. Някои римувани стихотворения ми подействаха като прозорци, през които си поемах дъх. Написани от поет – владетел на думите, без стъкмяване, без изчисления, в порой на самоизричане – самовричане, самоизобличение, самоодиране. Убийствена (само)ирония и патетично молитвени заклинания на вярващия – болен от неистините, но и от истината – святостта на живота.
Силвия Чолева, поетеса, писателка
В гмежта от поетични сбирки, която залива книжния пазар при малкото читатели на поезия, книгата „Покаяние Господне“ се отличава рязко. Тази стряскаща книга не е за любителите на дневниковата поезия. Не само защото е на един от най-емблематичните ни съвременни поети Румен Леонидов, но и поради особеното място, което заема в неговото досегашно творчество. Той не е поет, който зял живот пише едно стихотворение, а се променя, изследва нови територии на поезията, като константа у него остава може би единствено неговият духовен бяс, който познаваме от всичките му книги досега.
Проф.Симеон Янев, литературовед, белетрист
Съобщение: Драги Румене, не съм очаквал такава изненада, каквато поднасяш в „Покаяни-та..- ИЗЦЯЛО НОВ, ИЗЦЯЛО ПРЕОБРАЗЕН. в докосванията до незримото и неведомото – високо, осезаемо като трепет в съно-видения, съно-чаяния. Твой патент на пристъпване в непристъпното. Тук си безподобен на себе си в овеществяването на метафората и метафоризирането на сакралното.
Теодора Сърбинска, художничка, поетеса в изкуството на светлописите
Преживявам почти непрекъснато „Покаяние Господне“ на Румен Леонидов. „Просъници, Бдения, Сънописи“ настанени в разни кътчета на мозъка и душата ми, за да обитават там потопени села и потънали църкви, тайнствени гори и фантастични поляни, вълшебни извори от детството ми и остатъци от корабокрушения. Чувам гласът им. Може би не е странно, че той предизвиква мои будни съновидения. Летят около мен думи наситени, плътни, атомите им се бият помежду си. Ударите им раждат дълбок подземен тътен и екот от стъпки на стройни редици, и космически звуци, и шепот на Сангха, и ритъм на древен танц, и божествено православно песнопение… Самите думи са съвършени елементи от кристалната решетка на цялото. Сред тях няма ни една случайна, ни една чужда на другите. Трептенето им вади на показ както съответствия, могъщи и необходими, така и парадоксални обрати на мисълта. Не са еднолинейни нито човешките измерения, нито тези на живота, нито на смъртта.
Мисля си за онзи юнак, който късал от живата си плът, за да го изнесат орлиците на горната земя Усещам се на гърба на белия овен. Руното му свети от чистота. Изнася ме леко на горната земя. Светлоокият е платил цената. Той е късал от живата си плът и заради мен, молил се е и за мен, извайвал е в чертога на ума си, изживял е, изстрадал е и заради мен „Покаяние Господне“. Колебах се малко дали да напиша тези редове и все пак реших да не ги спускам в „гроба на недовършените изречения“. Нека са моята благодарност за духа и милостта, които подкрепят уязвимото ми човешко съществуване.
Христо Слави Рачев
Съновиденията на Румен Леонидов веднага нахлуха и завладяха залата, съзнанието ни; смесиха се с жегата и тъй плувнали в пот се отдадохме на хипнозата. Сънувахме с отворени очи. Ръкоплясканията раздвижваха въздуха, стряскаха ни за миг и за сетен път проумяваме, че не е достатъчно за запишеш съновиденията си. Дълбоките по сила и цвят прозрения не издържат острата хроматична дневна светлина. Сънят е бягство от реалността, там предметите нямат прави ъгли, всичко е различно, ориентацията е трудна, светлината и ъгъла на отражение е приказен. През деня той губи хипнотичната си сила, ефирната разходка по въздуха напомня на измислица, истините олекват. Да превърнеш съновиденията си в поетична материя, о, затова е нужен талант и опит. Румен Леонидов е човек, който може да улавя сюжетите във въздуха, сетне да ги замята ловко, като рибарска мрежа, за да извади пред изумените ни очи сложно подредени морално-етични теми. Да им придава цвят и дълбок смисъл, да успокоява въртеливото им движение. Имаше въпрос, допускам на теолог, посветен в религиозните постулати, който откри съмнения на автора в божиите дела. Някакво далечно ехо от вековете на винаги бдящата инквизиция да брани догмата. Румен Леонидов отвърна – “Господине, аз не съм религиозен човек, а дълбоко вярващ. Вярата е тази, която ни крепи. Може би е дошло време да помогнем на бога да спасим пропадащия свят”. – Някой изпъшка, – боже мой, та това е поезия. Що за въпрос. Лично аз не раздавам преценки и не бързам да ръкопляскам.
Христос Христомацидис, белетрист, драматург
Повече милосърдие за страдащите. Това е темата на „Покаяние господне“. Р.Леонидов рисува апокалиптични картини като създава нови образци. Метафизичното е представено със сюрреалистични образи, но с ослепителна простота. А основната идея на книгата е търсенето на Божественото.
Цанко Серафимов, поет, публицист
Румен-Леонидовото „Покаяние Господне“ е много, много висок връх в новата българска словесност. Такова поетическо превъплъщение, докосващо се до божественото, е голяма дързост, която е по силите само на избраници. „Покаяние Господне“ не е само за един прочит. Ако някой ми каже, че е прочел книгата, ще му отвърна, че малко е разбрал от написаното. Както не вярвам и на онези, които твърдят, че са прочели Библията. Библията се чете бавно – стих, размисъл, стих, размисъл… До края… После отзад напред… Така трябва да се чете и „Покаяние Господне“!!!
Юлия Дивизиева, писателка
Румен е открил своя олтар. Написал е книга, с която можеш и да се покаеш, и да се пречистиш. Псалтир ли е, песенна книга ли е, всеки сам трябва да извърви пътя си с нея и съзерцанието и милосърдието да са му спътници. Да го извърви, а ако се и покае! „Покаяние Господне” ще остане във високото пространство на съвременната ни лирика.
