Премиерата е на 15 януари от 18 ч.
в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Поетът Георги Атанасов прави новаторска стъпка в българското книгоиздаване. За първи път в домашната ни библиотека ще влезе четиво за всички и за всичко, написано през душевността на три поколения. Това е уникална фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. И за всички, които обичат поезията.
„Където бух и пак ще бъда“ е издадена с подкрепата на проекта „За буквите“ на издателя Ангел Колев, който е Президент на Лигата на Българските Писатели в САЩ и по света.
Софийската премиера ще е на 15 януари от 18 часа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Книгата е съставена от 28 триади, в която първите две стихотворения са за възрастни, а третото – за детето до тях:
ИЗВОРЪТ
Прохладните глътки планинска вода
са нейната жажда да блика свободно…
Но мина човекът и щом я видя,
под извора брезово чучурче бодна.
След дългия път под гористия скат,
над хлъзгава глина, под гнили коруби,
водата обля не широкия свят –
врата зачервен и ръцете му груби.
Дали изкатерва човекът върха,
или се препъва из тъмни шубраци,
водата насища плътта и духа,
подобно папирус с непреходни знаци.
И уж е свободна – шуми и тече,
в земята, над нея и в моето тяло…
Но, всъщност, водата живота тъче –
зелено и синьо в духовната цялост.
ПРИ ВОДЕНИЦАТА
В началото на този век
аз вече бях полувековен.
От миналото неотровен –
ни много твърд,
ни твърде мек.
А хората, с които пях,
днес ято са кресливи птици
над рухналата воденица,
в която руса слама млях.
Сега кова отново чарк
и воденично кречетало.
Тук изворът е пак в началото
и вдигам водния савак.
От там, където няма мрак,
се връщам пак.
И пак,
и пак…
ЕЛЕНОВО ИЗВОРЧЕ
Във гъстата гора на място скрито
красив елен снега разри с копита.
Все стръкчета трева и стара шума
от зимен глад привиждаше ума му.
Дълба така дълбоко той увлечен,
че щом си тръгна там вода потече.
Кошута после доближи самичка,
водичка пи и сподели на всички
елени и кошути из мъглата
че изворче е бликнало в гората.
Че в корена водата се услажда
и бързо си отива всяка жажда.
И преживели зимната стихия
кошути идват там вода да пият.
Пък аз, нали, нов телефон си имам,
край извора прикрих се да ги снимам.