Премиерата е на 15 януари от 18 ч.
в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.

Поетът Георги Атанасов прави новаторска стъпка в българското книгоиздаване.  За първи път в домашната ни библиотека ще влезе четиво за всички и за всичко, написано  през душевността на три поколения. Това е уникална фамилна книга за родители, за децата им и за родителите на родителите. И за всички, които обичат поезията.

„Където бух и пак ще бъда“ е издадена с подкрепата на проекта „За буквите“  на издателя Ангел Колев, който е Президент на Лигата на Българските Писатели в САЩ и по света.

Софийската премиера ще е на 15 януари от 18 часа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“.
Книгата е съставена от 28 триади, в която първите две стихотворения са за възрастни, а третото – за детето до тях:

ИЗВОРЪТ

Прохладните глътки планинска вода

са нейната жажда да блика свободно…

Но мина човекът и щом я видя,

под извора брезово чучурче бодна.

След дългия път под гористия скат,

над хлъзгава глина, под гнили коруби,

водата обля не широкия свят –

врата зачервен и ръцете му груби.

Дали изкатерва човекът върха,

или се препъва из тъмни шубраци,

водата насища плътта и духа,

подобно папирус с непреходни знаци.

И уж е свободна – шуми и тече,

в земята, над нея и в моето тяло…

Но, всъщност, водата живота тъче –

зелено и синьо в духовната цялост.

 

ПРИ ВОДЕНИЦАТА

В началото на този век

аз вече бях полувековен.

От миналото неотровен –

ни много твърд,

ни твърде мек.

А хората, с които пях,

днес ято са кресливи птици

над рухналата воденица,

в която руса слама млях.

Сега кова отново чарк

и воденично кречетало.

Тук изворът е пак в началото

и вдигам водния савак.

От там, където няма мрак,

се връщам пак.

И пак,

и пак…

 

ЕЛЕНОВО ИЗВОРЧЕ

Във гъстата гора на място скрито

красив елен снега разри с копита.

Все стръкчета трева и стара шума

от зимен глад привиждаше ума му.

Дълба така дълбоко той увлечен,

че щом си тръгна там вода потече.

Кошута после доближи самичка,

водичка пи и сподели на всички

елени и кошути из мъглата

че изворче е бликнало в гората.

Че в корена водата се услажда

и бързо си отива всяка жажда.

И преживели зимната стихия

кошути идват там вода да пият.

 

Пък аз, нали, нов телефон си имам,

край извора прикрих се да ги снимам.

 

 

Предишна статияДъновизмът е учение на бъдещето
Следваща статияИдва „Червената книга“ от Карл Густав Юнг