Любомир Калудов

Хуморът е състояние на духа. При малък багаж – веселбата е , ако някой падне на улицата, най-добре в локва. За някои, комичното е да се говори на цигански или на северозападен диалект. „МЪре я че го мУунем с манАрата, та че го изпрегОрим!“ И „ха-ха-ха“ на запис от въображаемата публика. Тъп студент пред изкуфял пофесор. Поп разказва вицове със сексуален подтекст. Мъж, облечен като жена… Примерите са десетки. Смях на килограм. С такива шегички се хранят родните телевизии – култови предавания, а между рекламите – комедийни сериали с остроумни диалози. Повечето гастролиращи из театрите актьори – моноспекталисти разчитат на същите веселби и публика, която да им се радва. И как да обясниш на това множество какво е ирония, подтекстът на уж смешното, тъжните нотки в хумора…

Скоро в една компания имах неблагоразумието да заговоря за това, как Швейк обяснява лесен начин за запомняне на цифрите на локомотива №4268 от гара Печки. Изслушаха ме учтиво, не се засмяха. После някой каза, че си помни номера на автомата от казармата. И се отприщиха на такива спомени… Как можех да им обясня за Хашек, Джером, О Хенри, Нушич, Удхаус, Илф и Петров, Чудомир, Стратиев…

Ценителите на истински смешното в литературата ще имат възможност да се срещнат с писателя Николай Русев. Неговият хумор е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Като че ли той гледа отстрани хората и ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, а понякога са гротеска на човешките слабости. Предишните му книги – „Козидор“ и „Сотир Пазвански“ носят тънката ирония на британския хумор. Персонажът е уж невъзможен, но понякога читателят си казва – ами аз познавам същия изкуфял милионер, собственик на хотел /Козидор/ или „нищо му няма на Курвоазието, сипи едно и на мен“/Сотир Пазвански/. Страшното в хумора е, че той е преувеличената истина.

Новата книга на Николай Русев е с необичайно заглавие –„Живарник“. Това е дълга торба от мрежа, в която рибарите слагат уловената риба. Започвайки да чете тези разкази, обикновеният читател, като мен, неусетно влиза в мрежата на писателя.

Какво ли няма там! От детските лудории с колелото „Школник“ и пъхнат в ауспуха на колите картоф, през мечтата за полет в космоса с ракета от дъски /за полета – космическа храна – кисело мляко и консерви/, до любимата, която няма въшки, а само гниди… Играта, в която всяко зарче е футболен отбор… Съседите, които се следят и докладват в полицията… Читателят пътува в експрес „Тракия“, лежи в гръцки затвор, Маг Офелия му предсказва, а той се чуди дали рибката „блатна хиена“ е най –добрият домашен любимец.

Имам любими изречения от тази книга: „Безкраят също те прави затворник“ /Сельодката/, „Ковчези, които чакат пълнеж“ /По план/ и „След втората халба корпоративните задръжки започнаха да падат“ /Би-бип/.

Прочетете тези разкази! Ще се срещнете с тънкия хумор на един много добър писател! Представяне на книгата „Живарник“ – на 15 февруари 2023г от 18 часа в „Клуб Модерен Театър“ ул. Милин камък №1 Бургас.

Носете си чувството за хумор!

Може да бъде изображение с текстово съобщение
Предишна статияПоетесата Калина Ковачева, родена 9 февруари 1943 г. в Царство България, Царство ѝ небесно…
Следваща статияСлово за „Четвъртъците” на Георги Цанков