По следите на една икона на зографа Христо Енчев от Копривщица

Иконата „Христос – неръкотворен образ“
от зографа Христо Енчев от Копривщица, 1858.

Част от статията „По следите на една икона, един копривщенски иконописец и двама пловдивски (или брациговски?) дюлгери, с автори арх. Ивелин Любенов, Светлана Мухова, уредник в Дирекция на музеите – Копривщица и Десислава Вутова, уредник МНХЗПИ – Троян
Статията е публикувана в Музейното списание (Троян), год. 8/2021, стр. 18-32

Проследява се пътят на една икона от дарение, направено от скулптора Иван Варчев в Музея за народни художествени занаяти и приложни изкуства, Троян. Тази икона е правена през 1858 г. в Копривщица от местния зограф Христо Енчев с ктитори Димитър и Христо. Във връзка с това се оформи хипотезата, че ктиторите Димитър и Христо са двама от пловдивските дюлгери, работили по построяването на новото Копривщенско училище през 1858 г. Записаната на гърба на иконата фамилия на Димитър Цапков дава основание да предположим, че ктиторите са майстори от пловдивския дюлгерски еснаф, но с произход от Цапковия род от Брацигово.

Христо Енчев – Негрио Антонио

Колкото до псевдонима на Христо Енчев – Негрио Антонио – първото предположение беше, че „негрио“ би могло да е калка (директен превод) на „черноризец“, монах или послушник (това кореспондира с атонска версия, но пък няма вариант за извеждане на „Антонио“ от имената на зографа, освен известно звуково подражание на ENTcho и ANTonio, което все още е неубедителна следа). Послушникът или монахът би могъл, в отречението си, да смени малкото си име.

Разбира се, Негри (Негрия) и презиме Негрев (Негриев) е нерядко срещано сред дебърските майстори, но в самата Копривщица, освен един преселник след освобождението, няма данни за други носители на това, считано за гръцко по произход, име. Оставаше да се спекулира с възможен „превод“ на Негрио като лично или фамилно име с основа „Черньо“ и тъй като фамилия Черневи (респ. Поп Черневи) в Копривщица има (родът на Йоаким Груев), да се установи възможно ли е зографът да е от същия род. Светлана е проучвала из основи родословието на Й. Груев и не намира основания за подобна връзка. Така тази хипотеза отпадна и засега остава неизяснено кой е копривщенският род на зографа.

Прави впечателение, че като зограф Христо Енчев не е причисляван към никоя от известните ни Възрожденски школи и стои като „самотно име“, подобно на някои свои колеги. И тук, в подкрепа на следващата ми хипотеза, отнасяща се до биографията на Хр. Енчев, ще предложа една аналогия, свързана със зографа Недко Теодорович (1820-1910) от Жеравна, също „самотно“ име сред гилдията.

Особеното при Недко е, че, макар и също непричисляван към някоя тукашна школа, е бил взет от Хилендарски таксидиоти на Атон (в Жеравна има Метох на Хилендарския манастир), където се е школовал и би могъл да бъде класифициран, макар и твърде условно, като атонски майстор (или най-малкото под силно атонско влияние). В случая по-важното е, че точно такъв метох е имало и в самата Копривщица. Впрочем, след престоя си на Атон, връщайки се в България, Недко останал известно време (не е посочено колко) в Италия, и то във Флоренция. Това е съвпадение с податките и за Христо Енчев, който също бил във Флоренция неясно колко време. Това автоматично доведе до предположението, че двамата биха могли да са със сходни съдби и Христо също да е обучаван на Атон, вероятно в Хилендарския манастир (непотвърдено засега с никакви документи), а защо не и да са били заедно поне известно време през атонския и/или италианския им период. Известно е, че Недко се е прибрал в България през 1845 г., това би могло да помогне за изясняване на някои подробности и от житието на Христо. Подобна школовка в иконописните умения, ако приемем, че Христо е пребивавал подобно на Недко и на Атон, би дала отговор защо иконите на този зограф са силни, разпознаваеми, макар и неродеещи се с тези на майсторите от другите български школи.

Светлана Мухова посочи и известен подобен случай с друго момче от Копривщица (по спомените на учителката Рада Гугова Киркович (сродница на Найден Геров) за нейния по-голям брат Тодор): „Аз много малко помня байко Тотко, който е бил хубавец и обичал хубава премяна, гайтанлии минтани и пр., който е обичал да се върти все около черкова, да борави с бои и рисуване, който, когато аз съм била много малка, увлечен от един почитан калугер изповедник, отишъл с него на Св. гора, гдето станал иконописец и след това схимник, и който най-после, според сведения, черпени от очевидци…, починал в пещерата в пост и молитва“ [1].

Ще вметна, че връзка с Атон (и в частност с Хилендар) бих предположил дори и за споменатия троянски зограф Пенчо хаджи Найденов, но ще оставя темата за отделна публикация. Всъщност и самите основатели на Тревненската и Самоковската иконописни школи са Атонски възпитаници. Т.е. вероятността да има атонски период в житието на Христо Енчев съществува, макар и засега недоказуема документално.

С пример из житието на Неофит Бозвели ще илюстрирам, че понятието „Света гора Атон“ все пак е по-широко и Христо, ако е пребивавал там, може да се е обучавал дори не задължително в манастира. Неофит Бозвели постъпил като послушник в Хилендарския манастир, където се е подстригал за монах през 1810 г. Но още като послушник в манастира той посещавал килийното училище в град Карея, а вероятно е учил и в гръцко училище извън Атон. Около Атон, но извън Атон, биха били осъществими и „италиански“ контакти. Ще припомня, че Велян Огнев, дебърски майстор, преселник в Банско, е бил женен за италианка (венецианка), и обикновено се спекулира, че това би могло да е станало в Солун, космополитен, главно търговски град, но и град на преселниците испански евреи (голяма част от тях и от Италия).

А при направена допълнителна справка от Светлана Мухова относно източника на данните, че Хр. Енчев е учил (изобразително изкуство) в Италия, г-жа Анюта Каменова – Борин предостави допълнителна информация от притежавания от нея ръкопис и в подготвената за печат нейна книга. Както вече стана дума, автор на този ръкопис е свещеникът с копривщенски произход Михаил Вариклечков, който записва биографичните данни за Хр. Енчев през 1883 г., когато иконописецът работи в Кутловица (дн. Монтана) и е около 70 годишен. Хр. Енчев сам разказвал, че в ранните си години учил живопис във Флоренция. В този ръкопис няма никакво указание за негов престой на Атон, но и по никакъв начин не става ясно как, с кого и по какви причини той се е озовал във Флоренция. След това с гемия Христо заминал за Цариград. Там се запознал с италиански живописци, работещии в султанските дворци. Уговорили се да не казват, че Христо е българин, а го представяли за италианец. В средата на тези италиански художници Христо се стараел да се усъвършенства в живописното изкуство, като „краде“ занаят. След време се върнал в Копривщица при родителите си. Движел се облечен в европейски костюм, поради което децата го подигравали, но той скоро успял да си спечели тяхното доверие и приятелство. Работил в копривщенските църкви, което е видно от множеството запазени негови стенописи и икони в Копривщица от 50-те години на XIX в. насетне. Чак около 70 годишен се установил в Монтана, където работил по изписването на иконите на храма „Св. св. Кирил и Методий“ и живеел в дома на своя съгражданин от Копривщица – учителят  Душко Ганчев (от рода Бойдашек), преселил се в Монтана след Освобождението. На някои от иконите си от този период Христо Енчев действително се е подписвал като Негрио Антонио. Починал в с. Голяма Кутловица през 1893 г.

[1] Киркович, Рада. Спомени. София, 1927, с. 2.