За езика на децата ни…
Разгоря се спор. За езика на децата ни, родени в Америка.
За българския им език. Защо една част от родените в Аме-
рика българчета не знаят езика на родителите си. Дори се
опитват да четат и да пишат, някои много добре, но други са
на кота „0“ – дори не познават буквите, изписват някои наши
думички на латиница, за четене – дума да не става.
И понеже ние, българите, разбираме от всичко, отнача-
ло колебливо, по-късно все по-настойчиво, започнаха да се
оформят различните лагери и крила, всяко със свой оттенък
при осветляването на проблема. Тук вече отпечатък оставя и
световната тенденция в обществото днес – на хардлайнери
и (или) на по-малки формирования, всяко със специфичен от-
тенък – представители на нежната революция. Без, разбира
се, макар и пресилено обявени за революции, стълкновения
в различните времена от българската история.
„Родоотстъпничество!“ – заклеймяват най-гръмогласни-
те, с изскочили от орбитата очи, готови да влязат в ръкопа-
шен бой с всеки, обявен открито за идеологически против-
ник. Днес за тази шумна група всичко е политика, ако ще да
става дума дори за цвета на лютите чушлета.
Умерените се придържат към свободния избор на всеки
родител дали е необходимо да настояват децата им на всяка
цена да говорят и български. Тук многообразието на мнения
е голямо, търсят се конкретните условности във всяко едно
семейство, историята на тяхната емиграция.
Помирителите пък, има и такива в компанията, се опитват
да сближат в някои от пунктовете поне непримиримите в по-
зицията си противници. Накрая и това ще стане, било е и друг
път, но се иска определен лимит от време до примирието.
Това всъщност са трите основни групи, от които зависи как в
крайна сметка ще завърши спорът.
Да погледнем обаче с разбиране условията, в които жи-
веят нашенци извън Родината си, за наследниците, на които
понятието Родина има друга география, тъй като са родени
в другата държава, което – ще се съгласите, най-малко може
да се определи като тяхна вина и едва ли има логика те да
бъдат упреквани, че не говорят и не могат да пишат на езика
на своите родители.
В много от случаите в контекста на горното изложение,
малките българчета имат баби и дядовци, които помагат в
отглеждането на децата, особено ако те са първо поколе-
ние, родени извън пределите на Отечеството ни любезно
(ли?) Тук в къщите се говори на български и нашите думич-
ки бързо попиват в главите на малчуганите. Някои съзна-
телно и целенасочено работят върху българския език на
палавниците, с тройно измерение – говоримо, четене и
писане. От този език все нещо остава за бъдещето на тези
деца.
Други обаче са поставени в новата езикова среда, особе-
но при смесените бракове (каква ретроградна думичка), а
в добавка и съжителството със съседските деца, и посеща-
ващи от най-крехка възраст детски заведения, където бъл-
гарските думички от дома нямат гласност през целия ден и
лесно се забравят с времето.
Някои от тези семейства рядко пътуват до България, или
гостуват за кратко в родината си, което пък е мястото за дру-
гите, които през цялата си дълга лятна ваканция укрепват
българския си език.
Не е целта ми да развивам в дълбочина темата за бъл-
гарските неделни училища, които вече са стотици по целия
свят, още повече че наблюденията ми са основно в Съеди-
нените щати. Проблемите в това отношение са изведени от
тукашните настоятелства, разбиране има и от държавните
институции, но едва ли някой ден те ще се разрешат. Тук ми
се иска да споделя един факт, който донякъде илюстрира
трудността да се запази езикът за поколенията ни напред. В
междучасията в тези училища най-често малките прилежни в
часовете ученици си говорят на… английски. Обяснимо, като
се вземат всички страни от бита на подрастващите.
Въпреки несгодите в учебно-възпитателния процес в бъл-
гарските училища (нека така да го кажа), те си остават среди-
щата, където може да се запази, макар и в различна степен,
нашият език. И хората, които работят за това, заслужават
нашето дълбоко признание.
И още нещо много важно – личният избор. Нека не се уко-
ряваме несправедливо за това, че някои от нашите деца не
говорят български. Не знаят да четат и да пишат на българ-
ски. По важното, мисля, е те да станат добри и подготвени за
живота граждани (не мога да се предпазя от тази щампа), с
професии, с постижения в областите, в които работят. Това
всъщност е добър пример както за държавата, в която живе-
ят, така също и за България.
Наскоро научих, че по предложение на нашенци в една
общинска библиотека в Средния Запад на Америка е създа-
ден кът с книги на български език. С дарения на българи от
района.
Училищните библиотеки в неделните ни училища отдавна
развиват тази дейност, разширяват я и със срещи с българ-
ски автори, някои от които пристигат по покана на настоятел-
ствата. Нека спомена тук и дейността на Лигата на българ-
ските писатели в САЩ и по света, която има тази практика от
години. От скоро най-голямата българска библиотека в Кул-
турния ни център в Чикаго, определен като най-българския
град, организира и Панаир на книгата, винаги отваря врати
за представяне на книги, филми и други културни изяви. Не
остава по-назад в тази родолюбива дейност и център „Бъл-
гарика“.
Конгресната библиотека във Вашингтон има богата сбир-
ка от книги на български автори на български език от време-
ната на Рибния буквар, на Васил Априлов, на Г. С. Раковски,
Найден Геров и Иван Вазов, та до наши дни, с най-новите кни-
ги на съвременните ни български писатели.
Библиотеки с български книги има и в някои от диплома-
тическите ни мисии по света.
И отново стигаме до Нейно Величество Книгата.
Плодната нива на езика ни.
Книгата на български език.
Всеки начин тя да достига до своите читатели работи на
полза роду.
И нека пак да кажа. Българският език ни събира, той ни
сближава, той ни обединява, прехвърля мост между общ-
ностите ни към Родината, сродява ни.
Родината на езика…
Ангел КОЛЕВ,
президент на Лигата на българските писатели
в САЩ и по света
На корицата работа на Иван Шишков – Шишо
ИЗЛЕЗЕ НОВИЯТ СВИТЪК НА ЛЮБОСЛОВ
ЛЮБОСЛОВ
ГОДИШНИК НА ЛИГАТА
НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
В САЩ И ПО СВЕТА
КНИГА XIII / 2024 г.
Съставители и редактори:
Ангел Колев
Людмила Калоянова
Чикаго, 2024
Съдържание
Анастас (Наско) Гелев . . . . . . . . . . 10
Ангел Колев . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 18
Божидар Бакалов . . . . . . . . . . . . . . 32
Бойко Антонов . . . . . . . . . . . . . . . . 42
Боян Биолчев . . . . . . . . . . . . . . . . . . 48
Ваня Вълкова . . . . . . . . . . . . . . . . . . 56
Георги Гаврилов . . . . . . . . . . . . . . . 62
Георги Николов . . . . . . . . . . . . . . . . 72
Даниела Найберг . . . . . . . . . . . . . . 80
Димитрина Желязкова . . . . . . . . . 84
Диана Христова – Олива . . . . . . . . 88
Драгомир Драганов . . . . . . . . . . . . 98
Екатерина Григорова . . . . . . . . . . 102
Ели Видева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 108
Здравка Момчева . . . . . . . . . . . . . 112
Иван Бързаков . . . . . . . . . . . . . . . . 122
Иван Тодоров . . . . . . . . . . . . . . . . 128
Йото Пацов . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 132
Калина Томова . . . . . . . . . . . . . . . 142
Костадин Жеков . . . . . . . . . . . . . . 152
Лили (Лиляна) Качова . . . . . . . . . 156
Людмила Билярска . . . . . . . . . . . . 162
Людмила Калоянова . . . . . . . . . . 166
Марин Маринов . . . . . . . . . . . . . . 172
Маруся Николова . . . . . . . . . . . . . 178
Милка Яначкова . . . . . . . . . . . . . . 182
Мина Кръстева . . . . . . . . . . . . . . . 188
Миролюб Влахов – Миролич . . . 194
Михаил Цветански . . . . . . . . . . . . 206
Неда Антонова . . . . . . . . . . . . . . . 212
Палми Ранчев . . . . . . . . . . . . . . . . . 222
Пламен Вукадинов . . . . . . . . . . . . 230
Рени Колева . . . . . . . . . . . . . . . . . . 234
Румен Денев . . . . . . . . . . . . . . . . . 238
Румен Леонидов . . . . . . . . . . . . . . 248
Силвия Ранкова . . . . . . . . . . . . . . . 252
Снежана Ауад . . . . . . . . . . . . . . . . 258
Станислава Станоева . . . . . . . . . . 262
Стефан Кисьов . . . . . . . . . . . . . . . . 268
Стоимир Иванов . . . . . . . . . . . . . . 274
Тодор Костадинов . . . . . . . . . . . . 286
Хайри Хасан Хамдан . . . . . . . . . 300
Цвета Иванова . . . . . . . . . . . . . . . 306
Юлиана Антонова – Мурата . . . . 312
Юлия Дивизиева . . . . . . . . . . . . . . 318
Яна Кременска . . . . . . . . . . . . . . . 334
ЛЮБОСЛОВ
ГОДИШНИК НА ЛИГАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ
В САЩ И ПО СВЕТА
КНИГА XIII / 2024 г.
Съставители и редактори:
Ангел Колев
Людмила Калоянова
На първа корица:
„Плажът след лятото 2“ Акрил.
Худ. Иван Шишков – Шишо.
Коректор Мая Писарска
