Препоръка за издаване на уникалното четиво „Хиатус“
Авторите, руският писател Анатолий Корольов и българският поет Георги Борисов са сторили нещо нечовешки смешно, тъжно, възторжено, лирично, актуално, архаично, епично и прочие – и то само от едно многоцветно гостуване на разковаващия ни с чувството си за хумор и парадоксални метафори руснак.
Писателят, който за първи път попада у нас, припада
от изненади – почти нищо от предварително закупения от него пътеводител за страната ни, съчинен от трима германци, няма допирни точни с реалността. Но този факт е само стартовата площадка за ракетата носител на бъдещия приключенско-репортажен роман, колкото документален, толкова и въображаем.
Чете се не на един дъх, а читателят остава без дъх, докато следи пътешествието на двамата приятели из България. Годината е 2003-а, но сякаш нищо в страната ни не се е променило оттогава – всъщност какво са двайсет години за творба, която е създадена със замаха на Рабле и причудливите препратки на Платонов?
Корольов е автор от много висока класа и това личи от всеки негов ред, от забележителното му писателско препускане през тази бясна, но прекрасна оргия на духа, която демонстрира.
Чудя се защо тази книга все още не видяла белия издателски свят, но още повече ще се зачудя, ако идеята да бъде публикувана остане и този път неосъществена.
От собствен опит знам, че журитата доста често претупват стотиците текстове на кандидатите за финансова помощ, но уважаемите членове на сегашната експертна комисия ще се лишат от небивало интересно приключение, ако лично не проследят развитието на безсюжетния романс, наречен „Хиатус“.
Но какво е това „хиатус“? Налага да използвам цитат от самата книга. Говори и пише Анатолий Коровльов, заемката е от 60-страница измежду всичките 300.
Тук с Георги подхващаме първия си разговор за Хиатуса.
Аз: Какво значи “хиатус”?
Георги: Думата “хиатус” има много значения, в поезията това
е мястото, където се сблъскват ударените срички, във философията е идеята за нищото, за зейналата пустота, за паузата, в медицината хиатус означава отвор, отверстие…
Стилът на изложението на Анатолий е силно ироничен, празнично вакханален, с дълбинни исторически препратки, разредени от политически и геополитически автогаврички, редуват се монолози, диалози, триалози, които са безпримерни за богата ни национална литературна традиция.
Участието на Борисов в общата им творба е също усмихнато, но въздейства изтрезвяващо спрямо опиянението – духовно и виртуално, обсебило руския гений. В общия поток на водопадната екзалтация Жоро тематично е натъкмил и част от стихотворенията си, което е допълнителна наслада за взискателния читател. Поезията му не е лесна за преглъщане, нито за духовно прегръщане, но нейната енигматичност придава така необходимата противо/тежест в баланса между разлюлените блюда на везните. Баланс между двата съавторски начина на изразява, между двете стилистики – едната буквална, карнавална, задъхана от еротизма на възбуден сатир, другият по обран, по спартански, по-малко разгулен, но искрен и откровен.
Все пак Георги познава нашата задръстеност и знае кой ще го чете и как ще го одумва. Докато руският сатирикон няма никакви задръжки, пише както диша и не му пука от евентуалното българско злодумие.
Предложеният за разглеждане ръкопис е истинска наслада за духа и душата, за окото и ухото, той е толкова смешен, колкото и тъжен, редуват се смях през сълзи и сълзи без смях, накратко става дума за непознат вид литература за днешната ни литература.
Гордост за всяко издателство е да изведе от неизвестността тази изваяна до блясък книга. За да я направи всеизвестна. Нещо, в което въобще не се съмнявам.
С уважение и възхита:
Румен Леонидов
26 юли 2022
