И
разговорът не върви така
тъй както си вървеше.
И
думите са без вкуса
-костилки от череши.
И
пътищата пишат кръг
завой и вой преглътнат.
И
дълго плащам земен дълг
И
все стои невърнат.
И
аз все повече мълча
с уста на зимно птиче.
И
кривият излиза прав
дори да криволичи.
И
огънят с блестящ език
изгаря без да пита
заплетеното от човек.
И
няма други И-та.„
xxx
Именно
заради неразбраната разлика
между голотата и голотията
облякоха Празното празнично,
за да го скрият.
Вървеше накрая Смисълът –
слънце чисто и бяло
и никой уж не поглеждаше
на Смисъла голото тяло.
Съскаха гневно редиците
и призоваха светиите
с кал да напълнят устата му,
че му крещят срамотиите.
Бързаше Празното празнично.
Калният Смисъл разделяше
два осквернени хляба.
Праведни мои, вечеряйте!
ЧЕРВЕНАТА ШАПКА НА ЛОЛИТА
В конците на червената ѝ шапка
оплетени се люшкат зъб след зъб.
Но тя е малка. Толкова е сладка,
че пътят ляга лакомо по гръб.
А той е жаден. Би я пил. Спонтанно.
Както се пие от листото дъжд.
Безцеремонно. С навика на странник,
причината намерил да е мъж.
Той би събрал душата си във залък.
И на искрици би се разроил.
Но тя е малка, тъй крящящо малка,
че става невъзможно да е мил.
Че става безнадеждно да си върне
представата за друго божество
и с ноктите безжалостно остъргва
в гората най-невинното дърво.
ЕРЕТИЧНО
След толкова реални кръговрати
снежинката, която ме облизва
дали пък не е същата снежинка,
целувала и детските ми мигли.
Как иначе тъй чисто да заплача
от радост като радостта, която
върху езика ми от миналото пее,
когато още не познавах думите.
Човеците не бяха съществителни
и най-съществен бе смехът на малкия,
гладът му, каращ слънцето да зрее
по-бързо да кипи водата в чайника.
След толкова реални кръговрати
възможно е да ти издишам облак,
да го превърне в лупа светлината
за благото око на моя Господ.
И той да те погледне със едното,
докато с двете срещу тебе клепам,
защото те обичам и защото
когато ме обичаш Бог ме гледа.
ЗАЩОТО
Защото тази влага се просмука
и утаи удобно между ставите,
а в мене няма никаква пролука
и всички утаени в мен оставате
ще проумея всяка лудост в действие
и всяка аутопсия на ангел,
преравяне на дъх и как се рее
душата на посочения паднал.
Ще проумея и ще спра да търся,
отпаряйки кората на дърветата,
какъв е стволът им от който кръстът
ще бъде най-удобен за човеците.
Защото зная все ще се намери
предател със умение на майстор
за пуснат във ръката пукнат сребърник
да вае грях с овалите на тайнство.
А тайнствата се дават на онези
с пригодни гърбове за тежко носене.
Не искам да споделям вече нищо.
В замяна – нямам никакви въпроси
Приключи Международният литературен конкурс за поетична книга на български език, издадена през 2021/2022 г., съобщиха от Управителния съвет на Лигата на българските писатели в САЩ и по света .
Жури в състав Ангел Колев (председател) и членове Йото Пацов, Калина Томова, Виолета Христова-Гъркова, Камелия Кондова, Павлина Йосева и Георги Атанасов определи следните награди:
- Първа награда ($500) – Димитрина Желязкова-Етина за “Сънят на совата”, изд. “Факел”
- Втора награда ($300) – Марин Маринов за “Осем такта тишина”, изд. “Булевард”
- Трета награда ($200) – Лъчезар Лозанов за “Кожата на света”, изд. АТЛ-50
Официалната церемония по награждаването на отличените в конкурса ще се състои на 9 януари 2023 г. от 18 часа в Национална библиотека “Кирил и Методий” /мраморно фоайе, втори етаж/.
