И
разговорът не върви така
тъй както си вървеше.
И
думите са без вкуса
-костилки от череши.
И
пътищата пишат кръг
завой и вой преглътнат.
И
дълго плащам земен дълг
И
все стои невърнат.
И
аз все повече мълча
с уста на зимно птиче.
И
кривият излиза прав
дори да криволичи.
И
огънят с блестящ език
изгаря без да пита
заплетеното от човек.
И
няма други И-та.„

 

xxx

Именно

заради неразбраната разлика

между голотата и голотията

облякоха Празното празнично,

за да го скрият.

Вървеше накрая Смисълът –

слънце чисто и бяло

и никой уж не поглеждаше

на Смисъла голото тяло.

Съскаха гневно редиците

и призоваха светиите

с кал да напълнят устата му,

че му крещят срамотиите.

Бързаше Празното празнично.

Калният Смисъл разделяше

два осквернени хляба.

Праведни мои, вечеряйте!

 

ЧЕРВЕНАТА ШАПКА НА ЛОЛИТА

В конците на червената ѝ шапка

оплетени се люшкат зъб след зъб.

Но тя е малка. Толкова е сладка,

че пътят ляга лакомо по гръб.

А той е жаден. Би я пил. Спонтанно.

Както се пие от листото дъжд.

Безцеремонно. С навика на странник,

причината намерил да е мъж.

Той би събрал душата си във залък.

И на искрици би се разроил.

Но тя е малка, тъй крящящо малка,

че става невъзможно да е мил.

Че става безнадеждно да си върне

представата за друго божество

и с ноктите безжалостно остъргва

в гората най-невинното дърво.

 

ЕРЕТИЧНО

След толкова реални кръговрати

снежинката, която ме облизва

дали пък не е същата снежинка,

целувала и детските ми мигли.

Как иначе тъй чисто да заплача

от радост като радостта, която

върху езика ми от миналото пее,

когато още не познавах думите.

Човеците не бяха съществителни

и най-съществен бе смехът на малкия,

гладът му, каращ слънцето да зрее

по-бързо да кипи водата в чайника.

След толкова реални кръговрати

възможно е да ти издишам облак,

да го превърне в лупа светлината

за благото око на моя Господ.

И той да те погледне със едното,

докато с двете срещу тебе клепам,

защото те обичам и защото

когато ме обичаш Бог ме гледа.

 

ЗАЩОТО

Защото тази влага се просмука

и утаи удобно между ставите,

а в мене няма никаква пролука

и всички утаени в мен оставате

ще проумея всяка лудост в действие

и всяка аутопсия на ангел,

преравяне на дъх и как се рее

душата на посочения паднал.

Ще проумея и ще спра да търся,

отпаряйки кората на дърветата,

какъв е стволът им от който кръстът

ще бъде най-удобен за човеците.

Защото зная все ще се намери

предател със умение на майстор

за пуснат във ръката пукнат сребърник

да вае грях с овалите на тайнство.

А тайнствата се дават на онези

с пригодни гърбове за тежко носене.

Не искам да споделям вече нищо.

В замяна – нямам никакви въпроси

Приключи Международният литературен конкурс за поетична книга на български език, издадена през 2021/2022 г., съобщиха от Управителния съвет на Лигата на българските писатели в САЩ и по света .

Жури в състав Ангел Колев (председател) и членове Йото Пацов, Калина Томова, Виолета Христова-Гъркова, Камелия Кондова, Павлина Йосева и Георги Атанасов определи следните награди:

  • Първа награда ($500) – Димитрина Желязкова-Етина за “Сънят на совата”, изд. “Факел”
  • Втора награда ($300) – Марин Маринов за “Осем такта тишина”, изд. “Булевард”
  • Трета награда ($200) – Лъчезар Лозанов за “Кожата на света”, изд. АТЛ-50

Официалната церемония по награждаването на отличените в конкурса ще се състои на 9 януари 2023 г. от 18 часа в Национална библиотека “Кирил и Методий” /мраморно фоайе, втори етаж/. 

 

Предишна статияБог не се доказва – Бог се живее, Николай Василев
Следваща статияВЪЛЧЕТО, разказ Ангел Колев