Езикът на птиците, разказ от Анастасия Стоева

   Още откакто бях яйце, майка ми често ми казваше една поговорка, която, надявам се, би била разбираема и за вас. Ще я перифразирам, тъй като без помръдването с човка би изгубила голяма част от смисъла си, но гласи нещо като: „Каквото рече клюна, такова знае акъла“.

   Например ето, ние птиците можем да виждаме всичко винаги само по едно наведнъж; имам предвид, че тревата е една тревичка и чак после втора, трета и всички останали. Ама за вас каквото е „втора и трета“, за нас всъщност винаги са едната тревичка, просто различна от предната. А самата поляна, е, самата поляна е съвсем различно нещо, много по-голямо и няма нищо общо с тревичките.

   Да обясниш на човек как мислят птиците е сложно. Надявам се преводачът ви да е добър, защото в повечето случаи при нас човешката реч, преведена на езика на птиците, звучи само като куп несвързани щуротии. Дори най-опитните ми колеги не биха могли някога да преведат концепции като (тук ще оставя преводача ви да ги вмъкне) „професия“, „копнеж“ или „безнадеждност“. По-често вместо тези думи използваме „вид“, „свиване на гнездо“ и „опасност“, но, доколкото ми е известно, такъв превод би бил неточен.

   Ако, да речем, опитам да ви обясня за Формите във въздуха, вие не бихте разбрали нищо, защото за тази цел трябва да си летял поне веднъж. Вие сте като голишарчетата, които са неспособни да интерпретират голяма част от речта на родителите си именно заради това; научаваме Формите, когато за пръв път ни хвърлят от гнездото. Тогава разбираме, че всяка въздушна Форма си има име, ама това име не се казва със звук, а се описва с поредица от движения на крилата по време на полет. Точно затова да се опитам да ви разкажа за някоя конкретна Форма би било безсмислено. Вие просто нямате нужните думи.

   Абе то това всъщност важи и за някои птици. Братовчед ми твърди, че като кацнал веднъж в мястото с многото животни[1], разговарял с един щраус, който изобщо не бил чувал за Формите, камо ли да може да ги възпроизведе. Изобщо, братовчед ми е много разочарован от щраусите, казва, че според него дори изобщо не са птици, а някакви враждебни темерути, с които изобщо не си заслужава да се общува. Но според мен това може да се каже за много други птички, на които крилете им са по-нискофункционални от тези на косовете, тоест нашите.

   И не е само това. Има безброй причини защо ние, косовете, сме най-добрите птици. По принцип не е много прието да се казва, че една птица е по-хубава от друга, но това правило и без това рядко се спазва, а и вярвам, че всички тайно си мислят по същия начин за собствения си вид. Но ние сме по-прави от останалите, тъй като си имаме истински доказателства за нашето превъзходство. Първо на първо, ние сме едни от малкото, които разбират езиците на всички птици. В това отношение врабчетата са най-зле с техния опростен диалект от няма и сто думи, по-голямата част от които са невербални. За сметка на това ние се гордеем с богатия си речник от хиляди комбинации от звуци, което, разбира се, ни прави предразположени към бързо овладяване на всеки птичи език. Е, нека бъдем малко скромни за момент – скорците, както знаете, имат още по-богат речник и от нашия, но са големи ятолюбци[2] и много рядко се наслаждават на компания, различна от тяхната собствена.

   Второ, единствено косовете умеят да чуват движението на земята. Нали разбирате, всичко, по един или друг начин закрепено за някаква твърда повърхност, се мести с бавна, тежка стъпка, която, докато си стъпил и ти, не усещаш. Виж, въздухът и водата действат на свой принцип, даже една патица веднъж ми каза, че и в реките имало Форми, също както в небето. Като един истински професионалист, мое задължение е да се науча да плувам, за да ги изуча, но все още не съм събрал смелостта за едно такова начинание.

   Всъщност, повечето птици не вярват в движението на земята, даже се води нещо като обида дори да предположиш, че нещо друго освен вятъра може постоянно да се мести. Точно затова косовете са специални – ние не само се досещаме, а и знаем със сигурност, че звукът от движението на земята е като една лека и нестихваща въздишка. Но вие сигурно не сте запознати, а и вероятно също не бихте повярвали. То е ясно, че ако не си кос, няма да разбереш.

   И ако още не сте убедени във великолепието на косовете, нека добавя нещо много интересно, което ми се случи вчера. Бях чул точно тоя ден, че имало много добри насекоми на поляната долу под хълма, та реших да метна едно око, да хапна малко следобедно. И докато прелитах над пътя, стана нещо много странно. Както си правех Формата с четвъртития крилонаклон, бях едновременно достатъчно високо, за да видя пътя, но и достатъчно ниско, че някак забелязах, че той е направен от множество камъни, които са там едновременно! Камък до камък, много мънички и слепени в един голям цял път.

   Озадачен, кацнах и огледах пътя подозрително, подскокнах няколко пъти напред-назад, за да го усетя с крака. Но колкото и да се опитвах, сега от този ъгъл за мен беше или само път, или обръщах внимание на това или онова камъче, така и не можах отново да събера образите в главата си и по едно и също време да виждам и път, и камъни. Постоянно се превключваше ту на едното, ту на другото. И все пак аз все още мога да си спомня как в онзи момент бях разбрал, че всяко нещо може да си има повече от едно значение и пак да си остава цяло.

   От тогава цял ден се мъча отново да постигна това усещане. Присвивам очи и гледам наоколо –  почти ми се струва, че онзи покрив… онзи покрив… онзи покрив… не… тези покриви, отвъд дърветата… Дърветата и покривите, и листата, склоновете, всичко се избистря за момент, почти ще разбера, но след малко отново се разпадат. Листото е листо, дървото е дърво. Покривът е покрив.

   Все ми се изплъзва. А така ми се иска да можех да видя птиците и хората наведнъж, едновременно част от един и същи свят.

   Може би тогава няма да има нужда от превод.

–––––––

[1] Зоопарк – бел. прев.
[2] Тук авторът навярно иска да каже „шовинисти“ – бел. прев.

Анастасия Стоева, 2021г.