„Имало едно време…“ или как са живели българите преди близо век
Топъл октомврийски следобед. По тихата пресечка на „Дондуков“ есента се къпе в злато, на оградата се припича котка, от отворен прозорец се чува как някой свири на цигулка. На улица „Дунав“ времето е спряло: сегашното време и „едно време“ отпреди почти век се взират едно в друго, изумени и очаровани от това, че се срещат тук.
Новата книга „Имало едно време…“ от проф. Ева Соколова под формата на мемоар описва живота през 30-те и 40-те години в Царство България и първите години в Народна република България. За подтика да я напише авторката казва: „Мисля, че си струва да разкажа на младите хора как и какво е било по времето на техните прабаби и баби. Надявам се да им е интересно, а може би – и полезно!“.
Житейската история на Ева Соколова покрива географския диагонал на България: от
Петрич и Горна Джумая в Югозападна България до родното село на баща й – Венчан, в
Североизтока. Разбира се, в центъра на този личен разказ е 300-хилядната тогава
столица на Царство България – София. В това пътуване във времето авторката показва
живота на обикновените хора /малкия човек/ на фона на обществените и
геополитически събития по това време.
Дали ще е животът в провинцията, или в столичните квартали, той е представен в
книгата по невероятно автентичен начин, със смайващи за човешката памет
подробности – за семейния дом, домашното възпитание и междусъседските
взаимоотношения, за улицата и нейните знакови персонажи, за кварталните дюкяни –
място за пазаруване и общуване, за досега с културата – висока и лична, за тогавашната мода, за училището и възпитанието на децата, за игрите и играчките, за дома на софийския чиновник, за жените, които работят и въртят дома, за селото, селския поминък и душевността на хората там, за войната, бомбардировките и лишенията.
Една пъстра и многолика картина на България през 30-те и 40-те години на миналия
век, „изрязана като холограма“ от спомените на авторката. Картините и описанията са
толкова ярки и подробни, че четенето на книгата е като гледане на документален
филм, заснет с машина на времето.
Както споделя авторката: „Иска ми се книгата да не се възприема като автобиография,
въпреки че до голяма степен отразява мои наблюдения, преживявания и спомени от
детството за едно отминало време. Иска ми се младият читател да усети чара на
патриархалното семейство и да оцени прогреса на днешния ден, без да се отказва да
черпи опит от имало едно време…“.
Тази книга не е обаче само за младите хора, но и за всички, които пазят топлия спомен от детството, от добротата и възпитанието на своите баби, от разказите на родителите си за трудностите и радостите в живота им.
В мемоара на Ева Соколова историческата ретроспекция и анализа на фактите са
представени през емоционалния й личен опит, нейното умение да „стопли“ и
„одомашни“ фактологията. Един човек, чийто път е преминал през няколко
исторически периода – последното десетилетие на Третото българско царство, близо
пет десетилетия в Народна република България и повече от три десетилетия в
начеващата и още развиваща се демокрация в Република България, ни разказва
спомените от своя живот, за да ни помогне да разберем кое е важното в нашето
ежедневие днес.
