По повод предаването Премълчаната история от 19.02.2020
Дълго броих до 10 днес, няколко пъти през няколко часа. Гледах, слушах, питах се аз ли нещо или… Но не мога да премълча. Любопитните и постоянно следящите ме вече са записали сутрешния ми анонс „19 февруари ли? Честит национален празник!“, при това този мой пост е от преди 7 години! Хайде да почнем оттам. Нали напоследък мнозина искат да се върнел стария, юлиански календар. ОК! Тогава Левски е обесен на 6 февруари, ама и националният празник ще е на 19 февруари, защото на този ден по юлианския календар е интрониран новия руски цар Александър ІІ, заради което ген. Игнатиев подписва предварителния виртуален мир с Османската империя в Сан Стефано на същия ден през 1878. Този монархически 19 февруари няма нищо общо с най-големия български демократ-републиканец Васил Левски – Дякон Игнатий. Точно обратното – като символна дата той противостои на най-светлия му идеал – за Българска самостоятелност, за Българска „свобода и чиста република!“, той му противоречи. И не е вярно, подигравка с нашето национално чувство и степен на култура е да се твърди, че Левски „докарал руснаците“, както и обратното, че главният руски представител в османската държава ген. (а не граф) Игнатиев е преследвал едва ли не лично Левски…
От 11 години историческата столица на България Велико Търново почита правилно и без никакви съмнения и възражения паметта на Левски в сетния му ден на 18 февруари, защото така е правилно, така е научно установено, така е, ако щете, законно по неотменения закон от 1916, въвеждащ в държавата България Григорианският календар. Постепенно към тази трудна нормалност се присъединиха и други селища, плахо, също като някогашните следовници на Левски и Бенковски, които пред тях изтръпваха от харизмата и убедителността им, а зад гърба им се съмняваха.
От вчера, 18 февруари 2020 големите градове, почитащи Левски на точния ден на неговата земна смърт, се умножиха с още няколко – със сигурност Стара Загора и Хасково, а вероятно и още няколко. В Карлово отдавна почват на 18-ти, ама някак не могат да спрат, та и на 19-ти.
В София обаче не – признават, че вярната исторически дата е 18-ти, ама хората били свикнали??? А един, който, като избран да ръководи комитет с името на Левски, трябва най-много да брани истината, даже стана инициатор за шествие именно на 19-ти – щото какво значи някакво си Търново, какъв е този местен старостоличен комитет „Левски“, по чиято инициатива от 2009 г. постепенно в цялата страна трудно се завръща Аритметичната истина, че 6+12=18!!!
КАК ТАКА СВИКНАЛИ, БЕ, АЛАНКООЛУ?
Историята е точна наука, а не слугиня на всяка власт! Силно се въздържам да коментирам слабостта на Президента да се включи в такава именно инициатива на 19.02., когато постепенно цялата страна се връща към истината за 18 февруари.
И понеже усещам как четящите това партизани, подозиращи, че имам нещо лично срещу техния човек – президента, са готови да ме охулят, ще кажа – никой в последните години не е призовавал публично за уважение към президентската институция повече от мен, въпреки страха и срамната нерешителност на същата тази институция да удовлетвори едно аргументирано и разумно многохилядно искане за връщане на традиционното име на славния връх „Св. Никола“.
Ако президентът мисли или го съветват, че така ще спечели по-голям електорат, дълбоко греши и не след дълго сам ще го установи. А може и да не се наложи, ако все пак размисли и покаже малко самостоятелна смелост като възстанови исторически утвърденото и традиционно име на върха „Свети Никола“! Ще видим.
Но да се върнем на 19 февруари 2020. Пътувам си аз днес и слушам единствено лесно доловимото в Прохода на републиката Българско национално радио. И каква изненада! В предаване на писател-литератор с гости не-историци дочувам, че ще се прокламират нови истини за кончината на Апостола. Брей, викам си, я да чуем що е туй чудо. С две думи, оказа се, че Левски според събеседниците в студиото „вероятно“ е направил опит да се самоубие още на 5 февруари 1873, а може би и по-рано, за някои от тях и за водещия дори успешно, за да не позволи да го „опозорят“ чрез срамното бесило, където бил изнесен само трупът му.
Силно стисках зъби и кормило, викам си, няма лошо, лично мнение на хора, свикнали да се отнасят художествено и към реалността, и към миналото. Но след малко, както и други техни колеги понякога правят, единомишлениците в студиото решиха не просто да се солидаризират с напълно неаргументираната и бездоказателствена теза на един от тях и на водещия, че Левски гордо се е самоубил, ами и обвиниха (че как иначе) историците задето от страх и от гузна съвест крият тази „истина“ от народа. И за капак донадиха, че и майка му Гина Кунчева се е самоубила и поела този тежък грях (когато говореха за самоубийството на Левски никой не го определи като грях).
Преразказвам, за да разберат тези, които не са чули предаването, а то е трудно за слушане и аз вероятно не бих го изслушал, ако имах избор от станции в прохода.
Много пъти броих до 10 оттогава. Иначе кой знае какво щях да избълвам. Сега само ще кажа – смирете се пред своята святост, пред вашата Божия искра, която несъмнено носите, когато останете насаме, тя, вашата съвест все някога ще ви каже, че това е кощунство.
Как нито един от тези ужким умни мъже-откриватели не се сети, че на 19 февруари да се говори за Левски е исторически и художествено КЪСНО, а да се говорят и внушават хипотези е опасно, когато засягат чувствата на цял един народ. Какво ни казвате вие, умници? Че в името на гордостта си на човек (нещо, което Левски никога не е показвал!), един монах, който никога не е преставал да бъде такъв, и който, и вие признахте, помолил изповядващия го поп Тодор да го споменава с монашеското му име Игнатий, та един монах след един признат смъртен грях -убийството в Ловеч, ще направи втори такъв, само за да угоди на вашата късна и невярна представа за гордост – друг неразбран от вас порок?
Ами защо не си ги казахте тези неща в някое кафене или кръчма, ами в национален ефир? Ами защо нямахте доблестта да признаете, че това са ваши лични представи, хипотези, та нали всичко, което приложихте като доказателства, са второстепенни и третостепенни „исторически“ свидетелства. Че не уважавате, както повечето официални власти всякога, моята наука е ясно. Но защо и на нас, историците, вменявате вина, когато всъщност си вършим работата добре – когато нямаме доказателства, няма как да изфабрикуваме „новини“.
Ще попитат някои – а масонската легенда? Естествено, че и тя беше пусната в ход – нямало, казва водещият, как Левски да не е масон или повлиян от масони, щом като уставът му толкова приличал на…
Трудно ми е да определя как се почувствах, идвайки от три срещи с много, с десетки деца от Стара Загора. Деца, на които честно и откровено казах това, което със сигурност се знае за Левски, и това, което не е сигурно, но се предполага, че може да е било. И много исках да укрепя вярата им в нас, българите, в нашата неосъществена, но възможна задружност в името на големите ни национални цели, в нашето верую Българско да блести като една звезда на европейския небосклон – като звезда, не като сателит или нечия луна! Ами ако тези деца, също като мен, случайно слушаха Българското национално радио, по което рупорно се внушаваше от четирима авторитетни люде, че Левски се е самоубил от гордост, за да не бъде унижен чрез срамното бесило? Аз защо се напъвах, защо изобщо пиша, публикувам, защо ме псуват и хулят, както и колегите ми, че учебниците ни не ставали, че ту сме соросоиди, ту ниедни русофили, предатели и слуги-лакеи на властта, когато всичко сторено и несторено от нас може да бъде удавено в едно радио-предаване. Може ли?
Професор по нова история на България във Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Учил в ЕСПУ „Никола Й. Вапцаров“ – град Казанлък
