Николай Милчев за новата книга на Валентина Радинска
Стихосбирка от такава висока орбита трябва да се препрочита със затворени очи.
Прочел си любовта в книгата и вече можеш да се довериш не на четенето, а на инстинкта си, на усета си за поезия.
Представете си, че на страниците на „Премълчаване на зимата“ изведнъж са останали само бели листове. Представете си, че стиховете са изчезнали. Какво ще правите тогава? Ще продължите да четете по спомени за любовна поезия, която преди минути е била тук, а сега е отишла в друго пространство.
Голямата любовна лирика съществува в различни форми и състояния. Тя може да е трепване на листо, докосване на пръсти до чаша, може да е глътка вино, сняг, дъжд, запалено слънце, листче хартийка в джоба, бучка захар. Може да е всичко, но трябва да е голяма любов, за да я четеш в книга даже когато думите са изчезнали.
„Премълчаване на зимата“ е такава любовна стихосбирка. Тя не е просто стихотворения – едно след друго, тя е любов, която държи за ръка друго измерение на любовта и друга любов може би.
„Премълчаване на зимата“ не е само премълчаване на зимата – тя е пролет, лято и есен на тази невъзможна за обяснение любов.
„Премълчаване на зимата“ е единство на белия, резедавия, златистия, жълтия, червения и на още колкото искате цветове на поезията. Защото е цяла поезия.
Казах, че стихосбирка от такава висока орбита трябва да се препрочита със затворени очи. Аз го правя. И знаете ли защо? – Защото знам стихотворенията почти наизуст. Затова.
На добър час на „Премълчаване на зимата“ на Валентина Радинска.
***
Много дълго валя… И подгизна душата на юли…
Бог дойде, и надникна от ранна, зелена звезда.
Благодаря му за думите, тихо във мен нахлули.
А от думите капе дъжд, и покълва от тях светлина.
Благодаря му за теб, нежен мой, и близнак мой внезапен,
за платното, в което и двамата ни вгради…
Че с теб, макар и за миг, но зърнах реката златна,
че ми нарисува бродове през всички черни води…
Благодаря му, че мога да живея, във теб заслушана…
Че твоите звуци заглушиха самотата, и тя преболя…
И ще те дочакам, като тръгнеш към мен през сушата.
Аз отдавна съм тук, и си спомням – много дълго валя…
