На 7 януари 2023 г. отбелязваме 100-годишнината от рождението на една от най-енигматичните личности в българската история и култура – Ваклуш Толев – богослов, общественик, мъдрец и духовен Учител, автор на множество трудове с религиозно-философска и културно-историческа тематика. Един от световните му приноси е, че за първи път Ваклуш Толев обединява в една цялостна доктрина етапите в еволюцията на човека и очертава пътя му от сътворението до последния стадий на планетното му развитие. Тази доктрина той нарича Йерархия на Духовните вълни.

  ДОКТРИНА ЗА ЙЕРАРХИЯ НА ДУХОВНИТЕ ВЪЛНИ ОТ ВАКЛУШ ТОЛЕВ

Ваклуш Толев е роден на 7 януари 1923 г., на деня на Рождество Христово, в с. Поповица, Пловдивско. Приключва земния си път на 27 ноември 2013 г. в гр. София.

Учи право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Изключен е през 1946 г. по политически причини. Престоява дълги години по лагери и зат­вори. Там пише поезия, драми, фило­софски есета… След освобож­даването му завършва богословие в Духовната академия, София.

От 1991 г. Ваклуш Толев чете лекции в Пловдивски и Софийски университети, изнася слова и беседи в различни културни центрове на страната. От 1993 г. реченото му слово се пуб­ликува в неговото авторско списание „Нур“ („нур“ – негаснеща, нетленна светлина), в което той офор­мя цялостния облик на едно ново Учение, наречено от него Път на Мъдростта. От гледна точка на Учението на Мъдростта Ваклуш Толев разглежда редица теми, свързани с духовния, култур­ния и исто­ри­ческия живот в личното и социалното битие на човека. Тези теми са включени в поредица негови издания: трилогията „История u теория на мировите религиозни учения“; книгата „Седемте Лъча на еволюцията“; алманаха с Послания на Планет­ния Логос „Беззаветен Завет“; албума „Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи“; стихосбирката „Разпиле­ни бисери“; двутомника „Духовните дарове на България“.

За първи път в света Ваклуш Толев дава Доктрината на Духовните вълни, като прокламира петата – Духовната вълна на Мъдростта.

Духовните вълни са ск`алата в Пътя на човека – от материята до Божествеността!

В целия си съзнателен живот човечеството си е задавало въпроси: Откъде идва? Защо е? Накъде отива? И до днес две големи теории – креационната и еволюционната, спорят дали човекът е сътворен от Бог, или е плод на еволюцията. Съществуват не малко опити за обяснение на физическата еволюция на човечеството, която ни е по-близка от гледна точка на видимия свят, в който живеем. За духовната страница на нашето същество също има оставени ориентири и отделни обяснения в религиите или мистичните знания, но като цяло в пъзела на духовния ни път има повече празноти, отколкото знание за човека. От позицията си на Духовен Учител Ваклуш Толев формулира цялостна креационно-еволюционна концепция, която нарича Доктрина за йерархия на Духовните вълни. Тази доктрина е фундаментално ново духовно виждане и цялостен вертикален разрез, чрез който се отговаря не само на въпросите „Откъде идваме и накъде отиваме?“; „Кое движи еволюцията на човечеството?“; „Защо има различни религии и култури?“, но и очертава бъдещите тенденции за осъществяването на човека на планетата.

Еволюцията на Мирозданието е обусловена от седем Космични Духовни вълни:

Първата Вълна осъществява Сътворението – Духът инволюира в Материята и се сътворява света;

Втората Вълна ражда Търсенето – Духът започва да се търси в Материята;

Третата Вълна внася Реда – Духът вписва закони в Мирозданието;

Четвъртата Вълна пулсира Единството – светът се устремява към Духа;

Петата Вълна изявява Одухотворяването – Духът започва да осветява Материята;

Шестата Вълна извежда Божествеността – Духът става единство с Материята;

Седмата Вълна осъществява Богоживота – Духът постига Целостта!

Духовните вълни са хронология на Космичния, но и на човешкия Дух, защото в книга Битие 2:7 пише, че след пораждането на света е сътворен човекът от планетна плът и Бог вдъхва в него Своето Дихание. С това Той го прави не само Свой образ, но и подобие Свое. Следователно Бог е не само вън (трансцендентален), Той е и вътре в човека (иманентен). Значи ние носим Бог като вложена божественост, която в планетната си еволюция трябва да изведем и усвоим, за да се върнем като Единство със Сътворителя си.

Но как се осъществява Единство на човека с Бога? Ваклуш Толев казва, че това, което ни пулсира, е една специално вложена ритмика на волята на Сътворителя. Тази ритмика като планетни Духовни вълни – проекции на Космичните вълни, ни е извела от Бога и сега в обратен път ще ни върне при Него. Всяка Вълна е еманация, която храни планетната цялост. Еманация на Планетния Логос – на Словото, което определя битието на планетата. Духовните вълни повдигат социалното и духовното битие на човечеството. Те имат универсален характер, но дават и индивидуално стъпало.

Така всяка Вълна е един еволюционен стадий – степен в Пътя на човека към обожествяване.

ДОКТРИНАТА ЗА ДУХОВНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕКА
Духовните вълни са степени в усвояването на Бога!

Езотеричното знание казва, че планетната еволюция преминава през Седем Коренни раси, всяка от които се разгръща в по Седем подкоренни раси. Досега са преминали четири Коренни раси: Поларианска, Хиперборейска, Лемурианска и Атлантска. Понастоящем се намираме в Петата – Арианската, в нейната Пета подкоренна раса. От тази Пета подраса вече се ражда Шеста подкоренна раса, която ще образува следващата Коренна раса – Шестата.

В Коренните раси човечеството е под влиянието на Седем Духовни вълни: на Сътворението, на Митологията, на Правдата, на Любовта, на Мъдростта, на Истината и на Свободата. Духовните вълни йерархират вътрешното развитие на човека, като всяка от тях внася в него един основен духовен принцип: Сътворението – индивидуализацията; Митологията – въображението; Правдата – законността; Любовта – прощението; Мъдростта – прозрението; Истината – откровението; Свободата – Единството.

Във всички езотерични знания има едно особено отношение към т. нар. „свещена Седм`ица“. Седм`ицата е структурата на нашата планетна еволюция: в 7 дни светът е сътворен; 7 са Коренните духовни раси, всяка от които с по 7 подраси; 7 са Лъчите на еволюцията; 7 са центровете на духовната енергия Кундалини, вложена в човека; 7 са Духовните вълни…

Духовните вълни раждат култури, в които се съчетават Дух и материя!

Духовните вълни имат свои Логосови Синове – въплътяват се в Личности, деянията на Които, в идеята на водителство на съответната Духовна вълна, раждат Учения. После Духовните Учения преминават в религии.

Наличните световни религии и култури са израз на първите четири Духовни вълни. Различните Духовни вълни идват според духовната йерархия на човечеството и са двигател на еволюцията му. Затова те не си противоречат – в еволюцията няма противоречие, има развитие!

Осъзнато или неосъзнато, човекът все повече се обожествява. Той носи в себе си знанието, че е Космична цялост, а и древността казва, че е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса. Тази тайна той постепенно разкрива, като чрез планетните Духовни вълни йерархира съзнанието си – от подсъзнание през самосъзнание до свръхсъзнание.

 ДУХОВНА ВЪЛНА НА СЪТВОРЕНИЕТО
Сътворението влага в човека възможностите, съпроводени с еволюционния пулс!

Първата Духовна вълна – на Сътворението, е създаването на човека. Породен е вече светът с „Да бъде светлина“ (Битие 1:3). В големите метафизични знания на древността се казва, че Светлината е образ на Тъмнината. Но не в смисъл на морално-нравствена съизмеримост: светло и тъмно, добро и зло… Не в идеята за антагонизма в религиозния дуализъм – Бог и Сатана, а като Проявено и Непроявено.

Безспорно трябва да има свят и след това да се създаде човека. Затова в Сътворението те се следват. В тази цялост, в която е създаден светът, има тъмнина и светлина, вода и суша, светила и звезди, влечуги и птици, големи риби и големи животни…

И накрая Бог казва: „Да сътворим човека по Наш образ (и) по Наше подобие“ (Битие 1:26). Да сътворим – значи Творецът не е бил Сам, а е имал Сътрудници. Но с тях създава само образа на човека, а подобието влага Сам, като „вдъхна в лицето му дихание за живот“ (Битие 2:7). Божията човечност поражда Човешката божественост, казва Ваклуш Толев. Затова човекът не може да бъде унищожен – жизнеността на Бога у него не може да бъде загубена. Щом Бог е безсмъртен, то и човекът е безсмъртен!

Бог има нужда някой да Го констатира; Той има нужда от някой, който да Го легитимира във Физическото поле и затова създава човека. Сътворява го като най-съвършеното от всичко, което вече е сътворено. Сътворява го от материя, в която има живот, защото са създадени вече живите души. И в клетъчния си свят той има милиони клетки живи души – от целия сътворен свят. Оттук е голямата борба човек да хармонизира целия свой природен организъм. А Диханието – подобието, което му е вдъхнал Твореца – е, което го одухотворява.

Духовната вълна на Сътворението влага подобиетос което образът започва да се разгръща!

Човекът получава великата тенденция чрез Диханието на Бога да еволюира, като се усъвършенства до своето обожествяване. Човекът е Богоосезаема необходимост – Бог чрез нас се Себесъзнава, а ние чрез Него се осъществяваме!

Според езотеричните знания човечеството освен във Физическия свят има присъствие и в Астрален свят – на желанията, в Ментален свят – на мисълта, в Причинен свят – на интуицията и пр.

Вълната на Сътворението предоставя на човека йерархия по плътност и предназначение на телата – умствено, астрално, физическо. От Адам, който символизира мисълта, се извежда Ева – символ на астрала, за да бъде след това човекът заземен като съзнание в плът. Казаното от Бога за Адам: „да обработва земята, от която бе взет“ (Битие 3:23) е вече култура на трудолюбието. Човекът е съставен от планетната плът и той трябва да се обработва, за да се разгръща.

Духовната вълна на Сътворението е първата борба на човека за Себе си. Без ум няма индивидуалност, а човекът е трябвало да започне битие в йерархията на духовното развитие като личност. И когато природата му е дала очи, тя го е освободила от колективното съзнание – индивидуализирала го е. Той започва да се себепознава чрез идеята за егоцентризма, за да се откъсне от стадното съзнание. Понастоящем да бъде човек егоцентрик е неморално, но да стои в стадото хилядолетия е престъпление спрямо развитието. В Сътворението е вложена идеята за развитието!

Това, което се нарича Сътворение, започва с раздяла между Небето и земята. А това, което ще наречем човешко битие, е присъствие на земята, но и нескъсана връзка с Небето. Затова в Културата на Сътворението се раждат религиите на тотемизма.  Човекът тогава е бил в пряка връзка с това, което се нарича Небе, и не е имал нужда от олтар. Олтарът е бил душата му – присъствието на Небесния му покровител е било в нея. Вярвало се е, че тотемът се въплътява в човека и той става като божеството-тотем. Тотемизмът е цялостна отдаденост на присъствие на душата на човека в Небето и физиката му на земята!

Така Първата Духовна вълна изгражда самосъзнанието ни за свят.

Във Вълната на Сътворението се осъществява в човека борба за индивидуализиране на Физическото поле – битката е да стане личност!

 ДУХОВНА ВЪЛНА НА МИТОЛОГИЯТА
Митологията ражда в душата на човека богопочитанието към стихийните богове!

 Втората Духовна вълна – на Митологията, е битка на човека с хаоса. От хаоса може да се създава ред и да се извеждат доктрини.

Културата на Митологията събужда въображението и търсенето. Човекът не може да бъде просветлен, ако не търси. Затова въображението се вплита в търсене. Въображението е невидимо знание, което минава през различни полета на Мирозданието. Тези полета създават една завеса, която е инволюционното платно, тъкано от менталната, астралната и физическата материя.

С идването на знанието завесата започва да се открива. И влиза най-голямата ценност – конфликтът. Влиза двубоят между желание и мисъл, между мисъл и откровение. Тогава идва въображението, което захранва целостта – въображението не е памет на ума, то е памет на целостта. То поражда борбата да се търси божественото и одухотворява човека. Но той няма още знанието за божествеността си. Затова само боговете на Митологията познават безсмъртието, а човеците, които не са още проявени богове, умират, т.е. са смъртни. Но смъртта е енергия за развитие в пътя на човека за безсмъртие.

Най-същественото в Митологията е конфликтът между смърт и безсмъртие. Един израз на този конфликт е легендата за двамата братя – смъртния Кастор и безсмъртния Полукс, в която безсмъртният иска да сдели съдбата на смъртния… Въображението от стихиите ражда безсмъртни богове, за да извика в човека именно потребата от безсмъртие. В този смисъл Хермес Трисмегист казва: Човеците са смъртни богове, а боговете – безсмъртни човеци. В Митологията е идеята за безсмъртието!

Духовната вълна на Митологията влага в човека почитанието като вяра. Тя е израз на вдъхновението, което създава митологичните божества. Тези богове са стихийни сили, които е трябвало да бъдат овладени, като им се дадат наименования и им се направят олтари. Боговете приемат жертвоприношенията и са благодарни, а човекът ги поднася, за да укроти и да усвои тези стихийни сили – водата, вятъра, огъня и т. н.

Митологиите имат дълбоко закодирани тайни, казва Ваклуш Толев. Трудът на Сизиф, например. Трудът на Сизиф не е в безсмислието, а в липсата на отчаяние! Когато го сложим на голямата стълбица на прераждането – с отиването и връщането, това е носенето на камъка на кармата, който рано или късно ще го изхабим. А митът за Нарцис е човек да се види във водата, т.е. във своя емоционален свят, и ако се себевлюби, ще се себепогуби. Докато женомразецът Пигмалион извежда себе си в изящната статуя на Галатея – плод на неговата мисъл, – в която се влюбва и тя бива оживотворена. Вулкан (Хефест) пък в митологичната култура е символ на духовна будност. Той оставя идеята, че може със словото да се дават енергии и да се задвижват машини. Въображението ражда и легендата за вълшебно килимче, което стана дори ракета… Така че митологиите са съкровище от тайни.

Духовната вълна на Митологията носи идеятаза цивилизация – демонстрация на човека в себеосъществяване на Физическото поле!

Именно в митологиите са посяти семената на бъдещите култури на човечеството.

Индийската митология завещава идеята за водачеството (в лицето на Рама) и оставя бляна за безсмъртието (с тезата за прераждането).

Египетската материализира идеята за безсмъртието (в пирамидите) и оставя бляна за мистериите (с посвещенията).

Еладската дава идеята за красотата (в изкуството) и оставя бляна за необозримия обзор (с легендата за Икар).

Разбира се, това знание може да бъде само стълба, но не и храм на молитвата ни сега. Стълба е, защото в преценката на митологичното мислене има една настъпваща бавно познавателност – символът, азбуката… Тя е добре изразена в това, което наричаме паметници на културата, които символизират вътрешната същност на човека. И пирамидите, и храмовете, и молитвените жертвеници – всичко това съпровожда един митологичен свят, за да бъде той пулсация на себесъзнанието на човека.

Във Вълната на Митологията се пораждат въображението и вярата в безсмъртните богове, за да се извика в човека потребата от безсмъртие!

 ДУХОВНА ВЪЛНА НА ПРАВДАТА
Правдата освобождава човека от многото богове!

 Третата Духовна вълна – на Правдата, е възпитание на човека чрез добродетели. Тя поставя човека над биологията му и понеже трябва да го защити в неговата вътрешна присъщност, му създава нравствени правила за поведение. Правдата градира поведение, с което човекът може да се прозре като Божия даденост, а не само като социално битие.

Духовната вълна на Правдата създава ред в отношението на взаимност между хората. Отношението в социалността е правда и е проблем на оцеляване и защита. Но Правдата не е само социална сигурност, тя е и морална крепост на човека.

Духовната вълна на Правдата внася размерност като  поведение между приложното и вложеното в човека!

 Размерност между вибриращата материя и законите, вписани в нея, пояснява Ваклуш Толев. В инволюционността, когато Диханието се обгръща от материята, Божествеността се „губи“ и тогава идва голямото търсене. Метафизиката става пре- димно физика, оверижва се метафизичното в човека и той трябва да тръгне в обратния процес. Затова Правдата създава отношение и закон. Тя е принудителна промяна на човечеството в еволюцията.

Правдата е възпитание на ума. Тя мотивира в човека поведение чрез закони с идеята добро и зло. Един принцип на развитие, който обаче не е вечен. В двубоя между добро и зло се създават нравствени нормативи; влага се поведение за отговорност – злото получава наказание, доброто получава награда. Така в Правдата не се говори за смъртни и безсмъртни, а за добри и лоши човеци. С нейните принципи, които дават право – неправо, безгрешно – грешно, възхвала – порицание, човекът върви към съвършенство. В Правдата е идеята за очовечаването!

Разумът разграничава, за да преценява, и човечеството започва да изгражда цивилизацията. Вълната на Правдата въвежда постулатите за създаване на социални формации, а сложеният закон носи идеята за съжителство с тезата за справедливостта. Но справедливостта е душевна преценка, а не в буквата на закона.

Културата на Правдата изгражда вече индивидуализираните религии – юдаизъм, будизъм, мохамеданство и зороастризъм. Тя освобождава човека от митологичните богове.

Юдаизмът е тенденция за земен нравствен живот; будизмът – за съвършенство в живота чрез свобода от желанията; мохамеданството – за преданост, която обаче стига до крайности; зороастризмът – за чистота в поведението и справедливост. Тези религии учат на поведение, но не се освобождават от идеята за възмездие.

В Духовната вълна на Правдата Моисей и Мохамед налагат идеята за единобожие, но натрапчиво внушават на човека грях, жестокост и страх от Бога. Чрез идеите за страх и грях пазят расовата и кръвната даденост. Ваклуш Толев твърди, че сложеното „грехопадение“ е воденичен камък над човешкото битие. Идеята за грешника може да е била социална потреба в хилядолетията, но е безотговорна традиция в настоящето. Не се губи съзнанието, че си човек, но не се събужда основание, че си божество. Тези Учения на Правдата търсят очовечване, но се защитават с ревност за принадлежност.

В Учението на Буда няма веригата на грехопадението, но то учи, че всеки, който се е родил, страда. Буда не говори за Бог, а за уговорката как да се живее – без желания, за да се освободи човек от страданията. По този начин ще може да се спре кръговъртежа на кармата и прераждането. Но така се лишава човек от йерархията на развитието. Желанията не бива да бъдат отричани, а култивирани, казва Ваклуш Толев.

Метафизиката на Зороастър е дуалистична – присъстват две божества: бог на доброто – Ормузд, и бог на злото – Ариман. Но богът на злото там е с ограничено време, а на доброто – с неограничено време, т.е. отново идеята за монотеизъм. Моралът на зороастризма е и много строг, и много скромен – обич към труда, почит към жената и децата, добри мисли, думи и дела… Най-същественото обаче в тази религия е непримиримото отношение към лъжата.

Във Вълната на Правдата се изгражда законността – с искане за възмездие!

ДУХОВНА ВЪЛНА НА ЛЮБОВТА
Любовта въззема човека като син на Бога!

Четвъртата Духовна вълна – на Любовта, е първата стъпка на човека за обожествяване. Тя е дадена от Иисус Христос и прави прелом в човешката душевност, прелом в културата и в теологичността. Любовта носи идеята за Път, Истина и Живот, която Христос дава. Тя носи и една тайна, която човечеството трябва да направи живот – Словото. То е Посредникът, Парламентьорът, Който слиза от Бога към човека.

Словото стана плът и живя между нас“, пише Йоан Богослов в глава 1-ва, стих 14-и на своето Евангелие. Словото, Логосът, става видимият образ на Бога. Имаме не само метафизичния и мистичен Христос, а и реалния Иисус. Христос е ниспослание на Мировата същност, а Иисус е биологичният и социален образ. Христос е метафизика – Иисус е физика!

Всеки човек носи метафизиката в себе си и може да я направи осъзната реалност – когато е посветен в духовното знание. Затова Христос оставя тайната: „Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен“ (Иоан 6:54). Причастието, демонстрирано от Христос, е реалност, която прави една метафизика в душата на човека. То е сублимация на тотемното причастие, когато се ядат тотемите-божества, за да се преобрази човекът да стане божествен. Тайнствата са потреби – в тях човек се осъществява в метафизика. Едно тайнство е толкова реално въздействащо, колкото можем да го приемем като метафизична реалност.

Вълната на Любовта освобождава човека от веригата на земната властност, родена от първите три Духовни вълни на неговото религиозно битие. Поставя личността над социалната единица и внася една нова мярка – да простиш на другите и да обичаш не само ближния си, но и врага си. Така се коренува злото и се степенува доброто, спира се доминантата на отмъщението. Идеята на прощението неутрализира отрицанието на отмъщението като възмездие, без да отрича нарушението. „И аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши“ (Иоан 8:11), казва Христос на прелюбодейката. В Любовта е идеята за съвършенството!

Културата на Любовта освобождава душите на хората от Адеса, за да насочи взора им към царството Небесно. Тя донася идеята за победа на Духа над материята чрез Разпятието – жертва заради Възкресението. Разпятието е двубоят между Дух и материя и безспорно демонстрация, че материята може да бъде одухотворена.

Духовната вълна на Любовта пулсира процеса  на еволюция за единство на човека с Бога!

Единство, сублимирано в най-върховното – „Аз и Отец едно сме“ (Иоан 10:30), както казва Христос.

Така Учението на Любовта води човека към свобода от страх от Бога, за да се види той като Негов син. Иисус Христос одухотворява материята и демонстрира Преображението; осъществява двубоя между Дух и материя при Разпятието; извършва в гробницата Самокръщение от Син Човечески в Син Божий; прави Възкресението като надгробна властност; демонстрира Възнесението като идея за живот на човека в Бога.

В историята отделни божества – като Озирис, Дионис и др., са възкръсвали, но учение за Възкресението като формула на изповедание и теза за овладяване на материята и за Възнесение е нямало. Преди Христос възкресенията са осъществявани с енергия отвън навътре, а Христос възкръсва със Своята Огнена вътрешна енергия – отвътре навън.

Човечеството не прие Възкресението като възможност, а като чудодействие. Не приложи и като духовна грамотност и културна потреба Блаженствата, които Христос дава. Блаженствата са послание, те не са заповеди, а девет мистериални тайни. И ако те бяха изградили културата на християнството, човечеството щеше да е на много по-високо нравствено и духовно стъпало, констатира Ваклуш Толев.

Християнската църква създава догми, обреди и правила, с които формира религия, за да се охрани и да се живее Учението на Любовта като изповедание за мнозинството. Няма религия без олтар и няма олтар без обред! Но именно обредите и догмите разделят единната и цялостна Християнска църква на Източноправославна, Католическа и Протестантска. Религията може да слага правила, но вярата като знание за незнайното – никога!

Любовта е върхът в стълбата на моралните ценности. Тя не избира, Любовта само дарява. Тя освобождава от роднинството на кръвта и води до родството на Духа – не кръвно, а духовно родство. „Който изпълни волята Божия, той ми е брат и сестра и майка“ (Марко 3:35), казва Христос.

Учението на Любовта вгражда като вибрация няколко съществени идеи за свобода: свобода от егоцентризъм, свобода от омраза към отсрещния, свобода от страх от Бога, свобода от кръвна връзка!

Във Вълната на Любовта човекът се учи на прощение, за да види другия в себе си!

ДУХОВНА ВЪЛНА НА МЪДРОСТТА
Мъдростта проявява вложената Божественост в човека!

 Петата Духовна вълна – на Мъдростта, е одухотворяване на материята в човека. Тя е прокламирана от Ваклуш Толев като Културата на Третото хилядолетие.

Тази Духовна вълна е възрастта на духовната зрялост на човечеството. Мъдростта не е проява на сърцето или на ума, тя е проява на Духа. Нейният белег е божествеността, а не съвършенството. Тя дава път на Знанието като прозрение, което обожествява човека. Новата битка вече не е за очовечаване, каквато водят предишните Духовни вълни, а за проявяване на вложения Бог в човека. В Мъдростта не само човек се приближава към Бога, а и Бог се осъществява в човека.

Духовната вълна на Мъдростта извежда Бога от човека, за да върне човека за живот в Бога!

В нея човекът се осъзнава като Богонеобходимост. Във Вълната на Мъдростта той не е вече ecce homo, а ecce deus. Учението на Мъдростта казва, че всеки човек е един бог в развитие! И учи, че всеки човек е наш събожник, защото всички сме родени от една утроба – утробата на Бога, всички носим Неговото Дихание. Така събожничеството не е морална идея, нито кръвно или дори не е само духовно родство, то е съ-божественост.

Духовната Вълна на Мъдростта трансформира света на разума, за да даде власт на духовността над ума. Тя със светлината на Знанието осветлява плътта с Духа. Не Добродетелта, Знанието е тайната във Вълната на Мъдростта – човек да знае, за да не греши. Затова тя казва, че знаещият е повече дори от безгрешния, и иска: Научи ни! вместо: Прости ни! Защото ако човешко е да се греши, то да знаеш, за да не грешиш, е божествено, казва Ваклуш.

Учението на Мъдростта освобождава човека от воденичния камък на първородния грях. То разглежда грехопадението като процес на инволюция на съзнанието на човека във физическата материя. Според книга Битие грехопадението е следствие от познанието на добро и зло. Но именно знанието за добро и зло прави човека бог. Защото „рече Господ Бог: Адам стана като един от Нас да познава добро и зло“ (Битие 3:22).

Вълната на Мъдростта надмогва вече полярностите. Човекът няма да се развива със съпоставките добро и зло, защото Културата на Мъдростта създава социологията няма зло, има нееволюирало добро! Това е и морален принцип, и метафизична тайна. Призовава се нееволюиралото, което причинява злини, да не се капсулира, а да се бори за себенадделяване. Злото не е нито персоналност, нито вечност! Злото и доброто са феномени, те са субективни видимости – не са същности, а помощни сили в еволюцията на човека. Преценката „зло“ или „добро“ е лично отношение, което йерархията на човешкото съзнание променя. Идеята „злото е нееволюирало добро“ дава възможност да се разбере, че може да се надмогне всяко препятствие.

Затова за Мъдростта страдание като принцип не съществува, има развитие! Има болка, но заради надмога над плътта. И идеята за страданието няма да има стойност, когато се познае закона за одухотворяване на материята. Вълната на Мъдростта носи идеята за обезземяване!

Учението на Мъдростта дава свобода и от страха от смъртта със знанието, че човекът е безсмъртен. Смъртта е преход, не нихилация. Това обосновава законите на прераждането и на кармата. Животът е идея за сътворение, не за унищожение, и само той е непреривен. И като стратегия Мъдростта е Знание именно за Живота.

Човечеството постепенно ще се освободи от догми, защото ще има гледа на прозрението, а не доказателствата на ума – ще има проницание, с което ще определя вътрешно предзнание за нещата. Няма да има и чудеса, защото чудесата са демонстрация на знание пред незнанието на човека. Те утвърждават вярата, но чудото е най-трошливият стълб в храма на вярата!

Мъдростта открива идеята и за Perpetuum mobile. Това е Искрата на Бога, вложена в човека, наричана в различните духовни култури Оренда, Дихание, Кундалини. От тази Искра е енергията, която може да сътворява и обожествява. И тази енергия, която сега прилагаме в мислене, ще можем да я извикваме и като интуиция, и като откровение. Мъдростта е проява именно на осъществяващата се Божественост в човека. Ето защо тя казва, че личността е свещена, не институцията! Институцията не е извор на знание, а съхранява и утвърждава това, което белязана личност е дала. И само свята личност може да направи една институция свята.

Мъдростта е живот на личността, хармонизираща се с Бога. Затова храмът на Мъдростта е без догми. Догмата съхранява тайна, която ограниченото човешко знание не може да разбере, а в културата на Мъдростта тайни няма да има! И в нея олтарът е вътре в човекасъзнанието на Бога в човека. С това се заменя трансценденталният с иманентния Бог.

Културата на Мъдростта дава идеята за екзистенцията да бъдеш, а не да имаш! С тази идея се руши кармата, но не да имаш не значи да си беден, а да си с буден Дух. Да имаш е преходна собственост, но да бъдеш е непреходна същност. Преходността винаги може да бъде отнета, но непреходността е неотменимата божественост в човека.

Вълната на Мъдростта събужда възможностите, вложени в нас, и казва на човека, че има правото дори да бъде Съсътворител на Твореца. Съсътворителството е вложената в човека и неовладяна още Божественост. За нейното овладяване ще работи Шестата Коренна раса, дверите на която отваря Светлината на Мъдростта – в границата между Петата и Шестата подраси на Петата Коренна раса.

Във Вълната на Мъдростта се събужда прозрението и се йерархира съзнанието за обожествяване!

ДУХОВНА ВЪЛНА НА ИСТИНАТА
Истината овладява вложената Божественост в човека!

 Шестата Духовна вълна – на Истината, е постигане на единството между Дух и материя в човека. Истината не се смущава от реалността на Духа, защото тя е идея не за знание, а за откровение. Умът може да я понесе, но не може да я роди – тя не е мисловно достижение. Ноосферата блокира и Космичното, и личното битие, но в Духовната вълна на Истината тази завеса ще бъде разкъсана.

Светът е сътворен от Любов, осветен от Мъдрост, изведен от Истина! Затова Духовната вълна на Истината ще изведе вътрешната Светлина в човека. Тази Вълна ще донесе събуденото Трето окo. В Истината вече няма да може да се употреби лъжа, защото ще се знае стойността и на духовното, и на реалното. Ще се вижда зломислието и оттам – ще се предвижда злодействието. Третото око може да бъде галванизирано и хранено и отвън, както осенения отвън навътре са пророческите феномени. В Истината е идеята за будността отвътре навън!

Истината не търпи контраверсии и тя не се доказва. Христос за нея дава една формула – Той не я определя какво е, от колко валенции е, а казва: „Истината ще ви направи свободни“ (Иоан 8:32). Какво значи да ни направи свободни? Не е въпросът само да се освободим от ума, който ражда съмнение и най-добре сплита плитките на лъжата, както и от съображенията и спекулативността, защото човек има себичност. Да е свободен, значи да се освободи от земната властност. Ще вижда с Третото око, развиващо се още през Петата Духовна вълна – на Мъдростта. Събуждането му ще стане един реален факт, защото има орган, наречен епифиза, има и енергия, хранена от вложената в човека Огнена Змия Кундалини.

Щом Истината ще направи човека свободен, обяснява Ваклуш Толев, тогава безсмъртието и божествеността му няма да имат нужда от доказателства. Бог не се доказва, Бог се живее!

Най-голямата драма в човешката история е колебанието смърт – безсмъртие като идеи за обезличаване и за вечност. А смъртта просто преселява човека – тя е тайната на безсмъртието. Във Вълната на Истината няма да има нужда да се доказва, че сме безсмъртни, защото ще се вижда; защото ще се работи в другите по-висши полета и царства; защото ще се знае, че се прераждаме. Това знание не само ще освободи от страха от смъртта, но и ще обезсмисли убийството.

Истината позволява да се побеждава съдбата в еволюцията. Победа не чрез служене, а чрез служение, което е себежертва за другите. То ще се върши без Себе си. Чрез Истината човекът ще светителства в служение на Сътворителя и на събожника си, казва Ваклуш Толев.

 Духовната вълна на Истината позволява на човека да познае своя Творец!

И в нея няма да има нужда от олтар и религия. Ето защо теософията прокламира, че няма религия по-горе от Истината. Но Истината не е краят на човешката еволюция. Затова Христос рече: Аз съм Пътят, Истината и Животът (Иоан 14:6). Защото Истината е още развитие, а Животът носи вече Вечността.

Във Вълната на Истината се проявява откровението и се отваря Третото око!

 ДУХОВНА ВЪЛНА НА СВОБОДАТА
Свободата освобождава вложената Божественост в човека!

Седмата Духовна вълна – на Свободата, е слияние на човека с Бога. Тя реализира човека като Бог – въззема го до Съсътворител на Сътворителя. Еволюцията няма за задача да създава благоденствие, а Богове! Тя започва от Бога и завършва в Бога.

Няма по-властно битие от Свободата. В Културата на Свободата човек ще осъществи Живота, защото не Животът обслужва Еволюцията, а Животът се обслужва от Еволюцията! Тогава ще дойде време да се живее – сега човекът съществува. Само Бог живее. И затова Животът е единственото, което не може да бъде унищожено. Само Животът е непобедим!

Да се живее е голямата тайна, която ще е визуална реалност в Свободата. Ето защо Ваклуш Толев казва, че свободата не е въпрос на измеримост, а на поносимост.

Духовната вълна на Свободата осъществява Богоживота – Пътят към Бога ще е извървян от човека!

А животът в Бога не може да бъде сложен в рамки, нито може да бъде доктрина – той е цялост. Тогава човек няма да има съдба, защото съдбата е присъствие между преходност и вечност. Тя е сбор от карма, прераждане, съществуване и е енергия на еволюцията. Храни се от еволюцията до себенихилацията си в Свободата, където човекът ще бъде в своята Божественост. Човешката божественост ще постигне единство с Божията човечност. В Свободата е идеята за Целостта!

Много е трудно да се даде описание, но много реално е човек да се види като Космична цялост. И тогава идея за божества няма да има. Ще има Бог – или човек, който е Бог. Ще си оспорват ли тайната? Не, няма да има тайна.

Тогава ще се разбере тайната, изречена от Ваклуш Толев: Има една реалност, по-реална от реалността, това е реалността на Духа!

Във Вълната на Свободата се достига Единството на човека с Бога и той става Съсътворител на Сътворителя!

Представени са:

сентенциите на Ваклуш Толев в получер шрифт;
афоризмите на Ваклуш Толев в получер курсив;
акценти и цитати в курсив.

Извел доц. д-р Кирил Коликов