10 юли 2003 г. – Река Места отнася ненаписаните стихотворения на поета Иван Методиев. И настава тишина… Плахи са опитите ни да я пробудим. И всеки път само „Повече тишина”.
Днес може да се поровим в мислите му чепати, до които ни е дал достъп. И ето: КЛОН – книга с 22 варианта на едно и също стихотворение Клон, или с 22 различни стихотворения, или циклична поема от 22 части. Кой както предпочита, авторът е дал свобода. Книгата КЛОН започва така:
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
А от върха на гниещата плът,
заболо нос в звездите, жабче срича…
Тече далече някъде брегът,
тече брегът, тече, съвсем изтича.
И някъде нататък:
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Ти, скитнико, ти, роб на ветровете,
отпий – не се обръщай след това!
На нищото да даваш сетива –
с това са те дарили боговете.
В края, преди завинаги да настъпи тишина, четем:
Клон
Един ръждясал клон насред реката
с години вече в тинята лежи.
Дошъл покоя тук да продължи,
той пълни със мехури тишината.
Прозрях, небе, живота ти сиротен.
Самотният самотен е роден.
Жадува Бог да бъде споделен,
твори – и става още по-самотен.
Да, един ръждясал клон, насред неотминаващата река на живота е Иван Методиев. Този самотен клон не вехне. Той не спира да храни със своя зрял плод. Но дали има раз-КЛОН-ения и дали и те не пълнят с мехури тишината?
Неусетно изминаха 17 години. Но думите на Иван Методиев продължават да текат леко, тъй леко, както Места тича, но не изтича…
Къде е тръгнал този скитник?
Така и си отмина – само
цвета на шапката му помня.
Да си спомним за Иван Методиев!
Татяна Явашева
