Да надживееш вечността

Поетичната планета на Асен Йорданов се носи в небесната шир върху три приказни кита – Простота, Нежност и Болка. Всеки кит мълчи по своему, за да не отнеме мълчанието на останалите. За да се чуят отчетливо звуците на смазващата тишина, стъпките на непосилната самота, прегръдката, която превръща камъка в пясък.

Духът единак, който обхожда тази потопена в реката на времето планета, е предметен, зрим, по своему материален. Той се явява ту като огън, накладен в полето на нощта, тук като здрачно небе, прободено от слезли на водопой съзвездия, ту като мъж, който броди в тъмата на планината, без фенер, без страх, без съмнение. Този странник обитава древни долмени, облита вековни дървета, живее над живота и над смъртта. Защото заспива като пастир на бъдещите си животи, а се буди в друго настоеще, в което спомените са по-реални от действителността.

Това не трябва да се мисли като мистика, а като поредните преображения на праотците на времето, на тяхната тяга към изворните води на волята, към сълзите на съзиданието, които спояват градежа на извечните истини, събрани в своята святост, и наричана Свобода.

Виденията и внушенията на Асен Йорданов не могат да се съзрят и осъзнаят докрай, ако не се преодолее привидно строгата им съпротива. Повечето от тях са озаглавени, както се кръщават притчи – с къси, членувани еднодумния. Това създава усещането за недоизречена тайна, уж споделена по прозрачен, достъпен, доверчив начин. На места тази недоисказаност продължава в екот от чаткането на бягащ бял кон с врани копита, другаде в нажежено нежнораздаване, а най-често в пречистващите послания на Присъствието, Присъдата и Проклятието.

Мъжествена изповедност на тези състояния, измълчани молитвено в параклистчето на поезията, не приличат на никого. Защото то е въздигнало снага нейде из Странджа планина, а тя, знае се, не допуска всеки в своя храм, не допуска всеки у себе си. Асен е не само допуснат, той отдавна е вече частица от стръмната поличба на душата й, която ще наджиевее вечността.

Докато разкръщате тази книга, търсете знаците и ги разчитайте, защото другото четене не е посветеност, а консумация. Която няма нищо общо със свещеното ни стремление към онези, от които очакваме „да ни вдъхнат от свойта чистота… /…в душите ни да не изсъхне / Смъртта за Свобода.“