Години, десетилетия наред у гърци и сърби бе насаждан свиреп шовинизъм и дива омраза към българите. У българите пък бе насаждана омраза към турците, особено след установяването на комунистическия режим.

Ясно е, че с омраза не може да се върви напред.

Ясни са и резултатите от насаждане на примитивен шовинизъм и омраза.

Не говорим за патриотизъм и демократичен национализъм, а пропаганда и шовинизъм. Това са различни неща.

Благодарение на това пропагандно преиначаване на историята и нахъсване на омраза и страхове, видяхме как страховито се изклаха нашите съседи в изкуствено създадената мини-империя Югославия, която се разпадна.

Разпадна се, но последствията от тези масови убийства, изтезания, изнасилвания и ужасии още много, много поколения ще виси със страшна сила над тях.

Гърците, макар че бяха спасени в последната минута от съветска окупация, благодарение на Чърчил, все пак се докараха до ужасяваща, наистина ужасяваща гражданска война – с жестоки убийства, изтезания изнасилвания и отвличане на деца.

Те, както виждате, макар и непреживели ужаса на комунизма, още не могат да се оправят и са затънали в чудовищни дългове, корупция и измами.

България преживя три национални катастрофи, но нищо не може да се сравни с третата, когато бе избит целият й интелектуален, политически и стопански елит по заповед от Москва.

Когато, благодарение на насилието и сталиновото социално инженерство (отнемането на домовете и имотите, изселването в провинцията, пращането по лагери и затвори, лишаването от ресурси, от правото на престижна работа и дори от правото на образование на децата и близките на избития културен слой и заменяненото им с верни на компартията полуграмотни типове и на техните привилегировани деца и внуци до девето коляно), бе подменен елитът на нацията и променен манталитетът на българите.

А елит се създава трудно, в продължение на няколко поколения, и то при нужните условия- силна средна класа, добро образование, местно самоуправление, икономически и духовен подем и просперитет.

Чак тогава ще видим първите му филизи. Манталитетът също се променя бавно и мъчително.

Българите, които във всички репортажи на посетилите Балканския полуостров чужденци са сочени като едни от най-работливите и почтени хора на Балканите, любознателни и знаещи отлично западни езици, спечелили симпатиите и обичта на всеки чужденец, който ги е опознал, именно благодарение на морала, трудолюбието си и издръжливостта си, се превърнаха в жалко подобие на самите себе си – кръшкачи, лъжци и тарикати на дребно.

И ужасно невежи.😢

Аз не знам как би трябвало да се спасим, освен по един-единствен начин – с добро образование, с чувство за отговорност пред себе си и децата си, с казването на истината, на цялата истина, не на тази, която някому е изгодна в даден момент, с връщането на непреклонната ни почтеност, толерантност и трудолюбие, любознателност и вяра в науката.

Моята цел е по- простичка. Искам хората да знаят истината такава, каквато е, а не каквато е изгодна на Москва, Белград или Атина или на български пишман политици, политикани и пр.

❗И така, това са писмата на гръцки войници, публикувани в Карнегиевата анкета. ❗

В тях те пишат до дома и близките си какви ги вършат с българите по заповед на своите офицери.

Четенето не е приятно.

Но запомнете: гърците не прокопсаха от това. Насилието създава чудовища, които после не се спират пред нищо. Злото се самоунищожава.

Затова не кътайте омраза към днешните гърци, а ги жалете, но имайте едно наум към държавната им политика – все така инфантилно шовинистична и креслива (пример, отношението им към днешна Македония).

Извадки от писма на гръцки войници, намерени в пощата на 19 полк на гръцката седма дивизия, пленена от българите в района на Разлог.

(3) Г-н Сотир Папайоану

село Вициану, енория Итику

Трикала, Тесалия

Река Несто, 12 юли 1913 г.

Тук, в Броди, залових петима българи и едно момиче от Серес. Хвърлихме ги в затвора. Момичето беше убито, ама и българите не се отърваха.

Твой с обич: Кости

Българската граница, 11 юли 1913 г.

(4) Драги братко Йоани

Тук живеят най-големите комитаджии. Избихме ги всички до един. А местата, през които минахме, ще останат завинаги в паметта ми.

Сержант Клетанис

(5) Родопите, българската граница

11 юли, 1913 г.

Братко Мицо,

От Серес до границата изгорихме всички български села.

Моят адрес остава същият: 7 дивизия, 19 полк; 12 батальон, в Родопите.

Йон Христо Цигаридис

(6) Нестос, 13 юли 1913 г.

село Баница

Ако искаш да знаеш през какви местности преминаваме, навсякъде са български села и всички са избягали. Тези, които остават, са „пушечно месо“ за манлихеровите ни пушки. Също така изгорихме няколко села. Съдбата на българите не е по-добра и когато ги нападнат сърбите.

С. Накис

(7) В пустинята, 12 юли 1913 г.

На българска територия бием българите, които непрекъснато отстъпват, и както върви ще стигнем до София. Ние ги вбесихме, като изгорихме селата и когато понякога намерим един-двама българи, убиваме ги като врабци.

Твой брат Георги

Пиша ти много набързо.

(😎 Зисис Кутумас до Никола Кутумас

С настоящето искам да ти съобщя някои новини относно войната, която водим срещу българите. Бием ги и сме достигнали до турско-българската граница. Те избягаха В.България, а ние убихме всички, които останаха. Освен това изгорихме и селата. Не е останал нито един българин. Господ знае какво ще излезе от всичко това Нямам какво повече да ти пиша. Оставам твой син Зисис Кутумас. Много поздрави от Тимиос. Той е добре, а също и другите младежи тук.

12 юли 1913 г.

293

(9) Захарин Калиянис

Ефрос-Милипотамос

Ретимо, Крит

Родопите,13 юли,1913 г.

Печат на коменданта по обществена безопасност Солун

Изгорихме всички български села, които завладяваме, и убиваме всички българи, които ни паднат в ръцете. Превзехме Неврокоп и бяхме добре приети от турците, много от които се присъединиха към нас, за да се бият срещу българите. Армията ни е във връзка със сръбската и румънската армии, които са на 32 км от София. Що се отнася до нас, ние сме близко до старата граница

С.З. Калиянис

15 юли 1913 г.

(10) Драги братко Сотир,

Благодаря на Бога, добре съм в момента, в който ти пиша. Понастоящем се намираме на българо-тракийската граница. Що се отнася до войната, не мога да ти кажа нищо за положението и какво точно става Нещата, които се случват, не са се случвали от дните на Исус Христос Гръцката армия пали всичките села, където има българи, и избива всичко, което се изпречи пред очите й Не е възможно да ти опиша какво става. Само Господ знае как ще свърши всичко това .. Дошло е време .. да започнем да се ядем един друг

Много поздрави от твоя брат Панагис Бегликис

Пиша ти много набързо.

(11) Българската граница

12/VП/1913

Където и да минем, дори и котките не могат да избягат. Изгорихме всички български села, през които минахме Не мога да ти обясня всичко, което става.

Твой любящ брат Георги (ефрейтор)

Адресът ми е следният

До ефрейтора Стергиу Георги

12 ескадрон, 3 батальон, 19 полк

7 дивизия – ако отсъства, препратете го

(12) Родопите, 13 юли 1913 г

Драги Леонид,

Пази се, както и аз се пазя Всичко, което искам, е да си добре. Получих писмото ти, което ми достави голямо удоволствие. Получих също писмо от Аристид, който е добре и пише, че бил мобилизиран Мъчно ми е, защото моите страдания са такива, каквито не могат да бъдат утешени със сълзи. Всичко е загубено, защото не можеш да си представиш какво се извършва в една война. Изгарят се села, а също така и хората, и ние самите вършим неща по-лоши, отколкото вършеха българите.

Твой любящ брат

Тома Запантиотис

294

(13) Г-н Деметриос Хр.

Цигарида в Мексиата

Хипати – Фтиотис

Коприва, 11 юли 1913 г.

За гръцката армия,

спомен от Турско-българската война

Печат на командира на 19 полк

Дадоха ми 16 военнопленници да ги заведа до дивизията, обаче пристигнах само с двама Другите ги избих в тъмнината.

Нико Теофилатос

(14) В България, 13 юли 1913 г.

Каква жестока война водим срещу българите. Изгаряме всичко, което принадлежи на тях, села и хора. Така да се каже, ние избиваме българите. Колко жестоко е това! Полето е покрито с българи. Ако искаш да знаеш колко гърци са загинали, броят им е над 10 000 души.

Твой син Цантилас Николаос

П.П. Пиши ми как върви мобилизацията Сигурно вече събират и стари хора Проклятие на Венизелос.

(15) До Георги Д. Карка (войник)

1-ва част на Санитарната служба, 9-а дивизия

Аргирокастро, Епир

Река Нестор

12 юли 1913 г.

Драги братко Георги,

Благодаря на Бога, аз съм добре след като минах през 5 сражения. Нека ти кажа, че нашата дивизия стигна реката Нестор, т.е. старата българска граница, и кралската армия премина тази граница. По заповед на краля ние палим всички български села, защото българите опожариха хубавия Серес и Нигрита и много гръцки села. Ние се оказахме по-жестоки от българите – изнасилваме всяко момиче, което срещнем Нашата дивизия отне от българите 18 артилерийски оръдия в много добро състояние, както и 2 малко износени оръдия, общо 20 оръдия и 4 картечници. Не мога да ти опиша как българите се пръснаха и се разбягаха. Ние всички сме добре с изключение на това, че К. Калуриоти бе наранен при Нигрита, а Иван Македончето получи рана от щик, докато беше на пост, но и двата случая на наранявания са леки. Много здраве на нашите сънародници и приятели, макар че след като изкарахме толкова много, благодарение на Бога аз сега не се страхувам от българите. Извърших това, което имах право да извърша, след като те постъпиха така към нас в Пангайон.

Много поздрави, Н.Зервас

(Следват няколко нечетливи думи)

295

(16) Аристиди Танасия

Камниати

Община Атанамов

Трикала, Тесалия

14 юли 1913 г.

Драга братовчедке,

Получих писмото ти от първи т.м. и много се радвам, че си добре, както всъщност и ние сме добре досега. Нека да ти кажа, Аристиди, какво ние правим през тази война срещу българите. Денем и нощем ние напредваме в българска територия и всеки момент сме готови да започнем бой. Този, който ще изкара докрай, ще бъде герой на своята родина. Драги ми братовчедке, тук ние изгаряме селата и убиваме българите, жени и деца. Нека да ти кажа също така, че братовчедът Г. Кирицис е ранен леко в крака, но всички останали приятели и роднини са много добре, включително нашият зет Яни. Много здраве на баща ти и майка ти и на цялото семейство, както и на братовчедка ми Олга.

Анастас Ат. Патрос

Може да бъде изображение с текст, който гласи 'Carnegie Endowment for International Peace DIVISION OF INTERCOURSE AND EDUCATION Publication No. 4 REPORT OF THE INTERNATIONAL COMMISSION Το Inquire into the Causes and Conduct OF THE BALKAN WARS PUBLISHED BY THE ENDOWMENT WASHINGTON, D. C, 1914'
Георги Дюлгеров, Iassen Ghiuselev и 190 други
17 коментара
81 споделяния

Предишна статияПремълчаната литература на българските емигранти
Следваща статияТРЯБВА НИ НОВ ПРИМЕР, А НЕ САМО НОВ ПРЕМИЕР