Георги Аспарухов и Никола Котков с екипите на националния отбор преди мача с Белгия, завършил 3:0. Мачът се играе на 26 септември 1965 г.
На 30 юни 1971 г., на прохода Витиня автомобилът „Алфа Ромео“ на Георги Аспарухов-Гунди се блъска челно в резервоара на ЗИЛ със софийска регистрация. В колата на звездата на „Левски“ е и съотборникът и приятел Никола Котков.
Не е пресилено да се твърди, че по онова време тези двама млади, красиви, дружелюбни и много-много талантливи футболисти са любимците и идолите на млада България, а защо не и на целокупния народ. Спортните им постижения са върховни, Гунди и Котето диктуват и усъвършенстват футболната игра. Те са боготворени и в деня на погребението им се случва нещо, което никога повече не се повтаря и което раздрусва комунистическата диктатура.
Катастрофата е документирана. След като зареждат на бензиностанцията при Витиня, Гунди и Котков поемат към прохода. Взимат със себе си един стопаджия, който се оказва полковник. Той също загива. Малко след моста над река Бебреш от странично разклонение на пътя внезапно изскача камион ЗИЛ с ремарке. Въпреки реакцията на Гунди – спирачният път е бил 30 метра – колата се врязва челно в резервоара на камиона. Бензинът избликва и колата лумва.
Тримата изгарят на място. За полковника никой вече не говори. Остават, разбира се, съмнения, носят се догадки за умишлено убийство. Оживялият шофьор на камиона е имал предишна подобна катастрофа, със задна дата намесват и Ванга. Но Партията, правителството милицията и Държавна сигурност поемат грижата да овладеят положението От пропагандния отдел на ЦК на БКП на всички български медии изрично е наредено да публикуват на първи страници или в началото на всички емисии изключително съобщенията за смъртта на трима съветски космонавти, които трябва да бъдат ожалени, оплачени и почитани като божества. При това положение се е създала изкуствена конфронтация между съдбите на българските футболисти и съветските космонавти. Всички чада Божии, Бог да ги прости!
Новинарските емисии бълват вестта за гибелта на космонавтите. Съобщението за трагедията с Гунди и Котков е забутано по вътрешните страници на вестниците и е съвсем кратко. По тоя начин и самото погребение се превръща в политическо събитие, защото хората според тогавашната власт е трябвало да скърбят повече за космонавтите отколкото за футболистите.Чак на 6 юли спортният седмичник „Старт“ публикува цветна снимка на Гунди и Котков в черно каре и статия на цяла страница със заглавие „Незабравимите“.
По това време бях вече избягал от 6 години, живеех в Калифорния и бегло помнех двамата футболисти, но новините от София просто накараха емиграцията да забележи, това което после ни се донесе от България. Бяха няколко неща: гигантското събиране на стотици хиляди души, ридаещи, раздразнени и готови на всичко, казвали са ми, че тогава е бил нашият момент за българска Будапеща – 1956 или Прага – 1962. Не милиция, не кагебета, не армия, никой не е бил в състояние да обуздае страхотната тълпа от стадиона до гробищата. Пеша, скандиращи лозунги, плачейки и крещейки – пълен хаос, не, делириум!
Освен чупенето на седалки в стадиона и оградите около входа, пълно безредие съпровожда събитието – понеже никой нито знае нешо повече от веста за катастрофата при Витиня, нито може да си представи България без Гунди и Котето ( не говоря само за българския футбол, а за цялата страна!),
Погребението на двамата герои е определено на 2 юли на централните софийски гробища в Орландовци. Преди това се състои поклонение на стадион „Герена“. Оценките за броя на участниците в поклонението варират от 150 до 550 хиляди души, най-вероятно около 300 000. Населението на София през 1971 г. е под 1 милион, но хора се стичат от цялата страна, а и от чужбина. Тълпата се простира от площад „Пирдоп“ в Подуене и се проточва до „Герена“.
Ръководителите на клуба, а след това и футболистите застават на почетна стража. Ковчезите са запечатани. След това процесията тръгва към гробищата в Орландовци. На гробището в София двамата са погребани близо до църквата, на около 50 м. вляво. На двата гроба са поставени бюстове и релефни плочи. И сега ако отидеш, ще видиш поставени цветя.
Трагедията подтиква популярния в България и тогавашна Македония народен певец Наско Джорлев от Струмица да създаде „Балада за Гунди и Котков“. Наричан „Великан на македонската народна песен” Джорлев е роден през 1932 година в град Струмица, днес Северна Македония. Семейството му е от Кукуш. Внук е на революционера Христо Джорлев. Починал е на 27 октомври 2006 г.
Той е много известен в България и Македония, изнасял е концерти в двете страни и винаги е имал неприятности с властите в тогавашна Югославия от която Македония е част, преследван е, пренебрегван и песните му не се записват нито изпълняват.
Автор е на песните „Цел ден стоиш несте на чардакот“, „Кога стигнав во туѓина“, „Дебарца песна запеа“ и трите заедно с Кирил Мицковски, „В туѓина е мојто чедо мило“, „Стално на неа јас мислам“, „Гина убавица“, „Лулјела е Јана“, „Ој, природо вечна убавице“, „Еден ми беше што ме љубеше“, „В туѓина сум сама јас“, „Убава си горо сестро“, „Ти не знаеш момче“, „Зашто не дојде ти“ (с Трайче Веляновски), „Македонијо лична невесто“ и много други. А кой от нас не е пял или мънкал „Земи оган запали ме, направи ме пепел“.
Песента и плочата за Гунди и Котков се появяват в звукозаписната компания Дискос в Александровац, оттам се пренасят с куфари в България и по света. Баладата в която са описани постиженията на футболния тандем, трагичните обстоятелства при които загиват и голямата мъка на феновете, обаче е забранена в Югославия, тамошните власти я набеждават за пробългарска. В България пък се конфискуват налегално внасяните плочи с песента за Гунди и Котков.
Къде не е била, дойде и в Америка. Ето я:
Оригинален текст
Nasko Djоrlеv
Юни месец беше седемдусет първа,
кога загинааа две големи звездии.
Славната деветка – Георги Аспарухов,
Гунди гол и вкара на биячите
И Никола Котков, славната петорка,
Славни футбалери на Левски Спартак
На 30 юни илядо деветстотин седемдесът и перва годин
а тръгнаа от София за Враца, но никогаш не стигнаа
И стюден от десет часов предпладн
на местото наречено Витиния Сокола,
Алфаромео удри ого резервоару на една теретна кола
От чист удар Алфаромео се запали
та смъртни милусът на зеби два млади живота
две големи вопалски звезди престанаха да светят,
но и никога повечеш не ще ги видиме
на футбалските терени по Булгария и на двородне
поседне на меги народните надпревари,
както що пеят на утакмицата су ангели
Перу, Мексико и много други надпревари.
Мильони опожуватели остана да се ожалят
из от тежко раните си сърца
знаейки дека никогаш повеки нема да ги видат
звездит на Булгарското духом
свойте любимци – Гунди и Котков
Две млади жени сома ни деца
останааа сами без свойте най-мили
Гунди и Котков днес за теб ке думат
славни футбалери на Левски Спартак
Гунди и Котков днес за теб ке думат
славни футбалери на Левски Спартак.
Благодарение на textove.com
https://www.vbox7.com/play:18d7bdc4
https://www.vbox7.com/play:45524f06
Още на: https://textove.com/kuku-bend-balada-za-gundi-i-kotkov-tekst
Синът на Наско Джорлев – Зоран, също е известен в България. Той е музикант и композитор, дългогодишен шеф на Ансамбъл „Танец“, голям приятел на България, който е получил почетна грамота за песента на баща си „Балада за Гунди и Котков“ от ПФК Левски. Роден е в Струмица на 10 януари 1967 и почива от Ковид-19 през 2021 г.
Но и това не е всичко. Спонтанното събиране на толкова много хора на погребението на Гунди и Котето трябва да е стряснало властите и е наложило тогавашният главен тартор Тодор Живков да свика Политбюро на БКП и да наложи отстраняването на Ангел Солаков от поста министър на вътрешните работи.
Протокол №410 от 13 юли 1971 година от стенограмата на Тодор Живков, Ангел Солаков и Григор Шопов (тогавашен заместник вътрешен министър). Изказване на другаря Живков:
“Това, което ни разтревожи, е погребението на двама спортисти. Ние ценим тези спортисти, те са талантливи, но това, което др. Солаков извърши, не зная дали в някоя друга социалистическа страна биха си позволили да извършат, без да се разтревожи партийното и държавно ръководство. Участвуват в погребението над 150 000 души! Някои другари твърдят, че такова погребение в България не е имало. 150 000 души не са участвували в шествието при погребението наГеоргиДимитров.
Другарю Солаков, не си ли зададе въпроса, че всички тези хора работят някъде, че те трябваше да напуснат своите научни институти, учреждения, фабрики за това погребение? Не ти ли е известно на тебе, че такива спортисти като Аспарухов и Котков са достатъчно известни и не е нужно да се лепят афиши и да се призовават гражданите да участвуват в погребението, че не е необходимо да се провежда тази хитрост, че на стадиона ще се проведе голямо поклонение? Такова поклонение не е имало. Оттам се е разгърнала манифестация. Наредил си на административно целият ръководещ състав на министерството да участвува.
Защо извърши погребението в часа, когато се погребваха съветските космонавти? ( Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев загиват в същия ден, в който катастрофират Гунди и Котков) Защо трябваше да огорчим съветските хора, на какво основание? Ние уважаваме всички талантливи хора в нашата страна, в това число и футболистите, но не можем да търпим и няма да търпим да се издигат други кумири за нашата младеж и за народа освен тези, които партията издига.”
Има Ангел Солаков, няма Ангел Солаков.
По материали от спортни вестници, сайтове и спомени на Борислав Константинов: Стефан Аладжов и Александър Шаламанов.
Никола Г. Алтънков 5 февруари 2022 г.
.
Георги Аспарухов и Никола Котков с екипите на националния отбор преди мача с Белгия, завършил 3:0. Мачът се играе на 26 септември 1965 г.
