Гоце Делчев, борбата за свобода и фарисеите днес – 119 години от гибелта му

Безпределната отдаденост на една кауза е благородство, прозорливостта  е сила, мъдростта – всепроникваща мощ.

У Гоце Делчев  тези качества се преплитаха  естествено и ненатрапващо, за да го извисят до символ.

В съзнанието на днешните  поколения той е неразгаданата докрай загадка, легендата, която е пуснала желави корени в народната памет. Но над живите въглени на спомена посипаха пепелта си по-сетнешни събития, по-сетнешни народни беди и страдания.И ето ни днес вече с прогледнала душа, любопитни и търсещи, решени да извървим докрай криволичещия път към народностното ни себепознание, ние за себе си откриваме човека, чието име мобилизира като парола, гали като ласка – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ.

Някогашните дълбоки рани, предизвикани от чужди подстрекателства, свидните жертви на подло скроените интриги, взети измежду ратниците, над чиите глави Гоце развя святото снаме на свободата, ни задължават да бъдем по-мъдри, да бъдем по-бдителни.

Жестоко мамен, безчестен, сквернен, унижаван и целенасочено покваряван от „филологическите осли”, както Ботев нарече цялата шайка фалшификатори на нашата история, македоно-одринският роб пое в условията след Берлинския конгрес(1878 ) тежкия кръст да опази с цената на неизмерими страдания народностното си самосъзнание.

Гоце изгря в небето на жестоко време, в небето на най-тъмното народно отчаяние, за да превърне сгъстения мрак в надежда, затова и народът даде на надеждите си неговото име…

***

Симеон Радев го нарече „един праведник – с кама в пояса”. Антон Страшимиров допълва образа му: „Делчев не беше ослепен от буйни чувства, а не беше роб и на студения разум. Той сякаш не любеше и не мразеше, не обичаше и не презираше: имаше нещо у него, което стоеше по-горе от всичко туй…”
Но Яворов, неговият най-близък другар, съратник и съмишленик и пръв и единствен негов биограф, потапя  образа му в много по-обилна светлина:”…Може би никога правдата и истината, обожанието и благоговението пред идеала не са добивали повече осезателност в човешки думи – както в ония, които излазяха от неговата уста…“

Народът пък сътвори едни от най-хубавите си песни за него.
В сборника на Коста Църнушанов „Български народни песни от Македония”, съдържащ 1022 творби, записани и нотирани от него, 15 са посветени на Гоце Делчев.

***

На 5 януари 1899 г. Гоце  в писмо до пунктовия началник на Организацията в Дупница Никола Малашевски,  изповядва  дълбоко съкровена истина и същевременно болезнено, не само за него, прозрение: ”…Отцепленията и разцепленията никак да не не плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, КОГАТО СИ СМЕ БЪЛГАРИ (Подч.И.Н.) и всички страдаме от една обща болест!Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднем под грозния скиптър на турския султан…”

Това писмо, езикът на който е написано, и правописът разкриват какво е националното самосъзнание на Гоце – националното самосъзнание, което в братската страна продължават да тълкуват според внушенията на югомакедонистичната пропаганда.

Тук дилема няма.

Гоце до последния си ден възприема отговорностите си с еднаква отдаденост както пред Македония, така и пред Одринско. Той е деец на Вътрешната Македоно-Одринската революционна организация  и работи с еднаква всеотдайност  и в двете области. През лятото на 1897 г. начело на чета обикаля  Кочанско, Щипско, Радовишко, Струмишко. През 1898 г. е в Пирина. През пролетта на 1900 г. обикаля Одринско. В началото на 1901 г. инспектира Серския и Струмишки революционен окръг, а в края на същата година  достига Битоля, Костур, Лерин и Воден.

През пролетта на 1902 г. по негова инициатива в Пловдив е организиран окръжен конгрес с  дейци на Одринско. Благодарение на мъдростта му  са изгладени недоразуменията и споровете между тях. Организацията в този район укрепва и   посреща въстанието като добре подговена военна единица.

Когато се налага да се промени името на организацията и тя от Вътрешна Македоно-Одринска революционна организация е преименува в Тайна Македоно-Одринска революционна организация (ТМОРО) в новия Устав, по настояване и на Гоце, е записано  следното:”ТМОРО  има за цел да сплоти в едно цяло всички недоволни елементи в Македония и Одринско,без разлика на народност, за извоюване чрез революция пълна политическа автономия за тия две области.”

В Глава II, чл.4 четем:”Член на ТМОРО може да бъде всеки македонец и одринец, който не е компрометиран с нищо нечестно и безхарактерно пред обществото….”

Виждаме, че понятията „македонец” и „одринец” носят само географска определеност, а не национална. Националната определеност,  според авторите на Устава, и за двете области е българската. И отново Яворов ни напомня неговите думи:
„Да се хвърли цяло Турско в анархия, да се разклати царството на султана от основи, да се направи положението нетърпимо по-нататък…” И стигаме до едно откровение на Гоце, което не се нуждае от коментар, но което разкрива  голямата му отговорност пред съдбата на България: „Разбира се, друго е, ако бихме имали една нова гръцко-турска война или някоя сръбско-турска или най-после българо-турска война; – ОБАЧЕ ЛОШО БИХМЕ СЕ ОТПЛАТИЛИ НА БЪЛГАРИЯ ЗА  МНОГОБРОЙНИТЕ НЕЙНИ ЖЕРТВИ ПОДИР НАС, АКО ИСКАМЕ ДА Я ВКАРАМЕ БОСА В ОГЪНЯ…”(П.К.Яворов, Съчинения, том II, стр.213,София 1959 г. )

На 4 май 1928 г. във вестник „Македонско дело”, орган на ВМРО (обединена) и на Коминтерна, излиза статия със заглавие „Местото на Гоце Делчев в македонското освободително движение”. Автор на статията е Димитър Влахов, един ренегат на национално-освободителната борба, преминал на подчинение на Коминтерна поради кариеристични подбуди и по-късно верен проводник на титовите идеи за Македония.

Въпреки подчертаната идеологизирана оценка за Гоце, авторът все още не е покварен до такава степен, че да преиначава очевидните истини, затова  ще напише:”Гоце беше българин по народност; той се учи в български училища:Кукуш, Солун, София…Той се бореше за освобождението не само на македонците-българи, но и на всички македонци…Той не се бореше , за да станат българите в Македония господстваща нация, а за да бъдат те и другите народности в Македония свободни…

Гоце беше революционер в пълния смисъл на думата. Негови учители бяха Раковски, Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков…”

Както и да се затрупва, истината е като златото.Тя никога не хваща ръжда…

***

Яворов посвети на Гоце един стихотворен цикъл, озаглавен „Хайдушки песни”, в който превъплъти предчувствието си за трагичната гибел на войводата.

И не е ли време,  на всеки 4 май, когато пред църквата „Свети Спас” в Скопие тържествено се извършва ритуал на преклонение пред паметта на Гоце, да започне да се говори и за Яворов, неговия гениален съмишленик, съратник и другар!?

Ако все още в Скопие никой не иска да помисли върху подобна идея, нека наричащите себе си проевропейски ориентирани политици   като  Зора Заев, Владо Бучковски, Никорла Димитров, Буяр Османи, Антонио Милошовски.. да се погрижат , като върнат истината за ВМРО  и Гоце Делчев такава, каквато свети тя с ярка светлина в двете вечни творби на Яворов – „Хадушки копнения” и „Гоце Делчев – биография”!

Иван Николов,
директор на сп. България-Македония

P.S.

Предлагам: Любчо Георгиевски, премиер на Р Македония – 1998-2002 г.  да преиздаде брошурата си „Коj со кого ке се помирува“, станала популярна през деветдесетте години, и да подари по един екземпляр на президента Пендаровски и на премиера Ковачевски. След това на чаша кафе да им обясни какво е правил Гоце в Одринско, и кои са одринците, а  също така и всичко, което те не искат да научат за Тодор Александров и Иван Михайлов. Това е задължително, защото господата освен  политизираните уроците по история на Лазар Колишевски не са чели друга история.

По действията им личи!

След това да покани българските професори Александър Кьосев и Ивайло Дичев, доцент Стефан Дечев и спешно импровизираната им компания. Те са „единствените в България, които държат „секрета“ на безпроблемните отношения между София и Скопие“ и на тях да подари по един брой от брошурата си. Задължително е да им прочете текста от страница 7, отнасящ се за македонските интелектуалци и политици:
„…Толко ли им е тешко да сфатат дека тоталитарниот  sид, со коj  е оградена Македониjа може да го држат уште 10 години, мегутуа, ке доjде ден кога сето тоа ке се сруши   и што ке стане со нивните дебели книги напишани врз база на очигледни лаги или државни фалшификати…!“
Това ще е полезно и за самия Любчо Георгиевски. Той ще си   припомни тези свои разсъждения и с днешна дата ще се съизмери с тях.

 А аз приканвам всички интелектуалци и политици  от Скопие и София да прочетат Великденското послание на Яворов, публикувано в брой 9 от 6 април 1903 г. в хектографирания лист „Свобода или смърт“, който поетът издава из македонските планини по идея и със съдействието на Гоце. Тогава Яворов с гениална прозорливост изрича пророческите слова:“….  Смири се лицемерно злият и се нарече християнин, въздъхна лицемерно неправедният и се нарече християнин, падна копието на християнството в коварни ръце, за да бъде насочено срещу самото християнство…“

А  аз ще попитам: “Срещу какво е насочено копието на Гоцевите идеи днес?“

На този въпрос нека да отговорят книжниците, фарисеите и словоблудците от Скопие и София, които винаги танцуват по ръба на истината, за да я прекрояват по свой образ и подобие.

Не чувате ли стряскащия камбанен звън на тревожно-будните съвести, господа?!

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ!                                                                         И.Н.